Със срива в цените на акциите, рязкото поевтиняване на суровините и затегнатите условия, по които банките отпускат кредити, се задава следващата голяма заплаха за световната икономика - дефлацията.
Налице са всички компоненти, които могат да доведат до продължителен спад на цените, коментира Bloomberg. Главният икономист на Комерцбанк в Лондон говори за излизане на призрака на дефлацията от килера, а фондът Government of Singapore Investment Corp. предупреждава за "порочен дефлационен цикъл".
За много политици все още притеснителна е инфлацията, тъй като само преди месеци цените на храните и петрола поставяха исторически рекорди. Но съществува риск цялата черга от икономически стимули и пакети да не постигне целите си и в този случай цените ще продължат да се понижават във всички сектори на икономиката.
В дефлационния сценарий банките ще продължат да се въздържат да отпускат кредити и така ще възпрепятстват икономическата активност, следователно растежа. В следствие на това цените на имотите ще паднат още повече (само за изминалата година във Великобритания и САЩ имотите са поевтинели средно с 10%) .
Заради поевтиняването на имотите загубите за финансовия сектор ще станат още по-съществени и банките ще продължат да затягат кредитните стандарти. В разгара на кредитната криза за бизнеса ще е практически невъзможно да повишава цените на продуктите си, за да се сдобие с ресурс да инвестира.
Глобалната рецесия става все по-реална и в спомените на икономистите изплува десетилетието на 1990-те, когато Япония не можеше да се измъкне от дефлацията. Макар да не е задължителен атрибут, дефлацията често съпътства рецесиите и продължителните икономически депресии.
Главният икономист на Dresdner Kleinwort в Лондон изтъква: в момента сме повече притеснени от дефлацията, отколкото от инфлацията. Затова централните банки следва да понижат чувствително лихвените си нива и да ги държат ниски доста време.
В края на миналата седмица петролът, медта и царевицата поведоха индекса на търговските стоки към най-резкия му спад от поне 1956 г., а индексът на 19 суровини падна с 10.4%. Миналия месец се видя, че цените, които промишлените предприятия в САЩ са платили за суровини, са най-ниските от поне 1948 г.
Анализът на Блумбърг припомня, че през 2003 г. при 1% инфлация Алън Грийнспан реагира срещу дефлационната заплаха с намаляване на федералната фондова лихва до 1%, което бе 45-годишно дъно, и държа лихвите толкова ниски цяла година, което помогна за напомпване на просперитета и за кредитния бум, чийто последици сега носим. Изплашени от големия банков фалит в САЩ и случващото се с останалите кредитни институции, днес банките ограничават достъпа на дебиторите до кредит.
Този път кризата е в дисфункцията на банковата система, която вече не е способна да отпуска кредити и да генерира икономическа активност. Това в съчетание със забавянето на икономическия растеж и понижаващите се цени на активите и суровините, превръща дефлацията в реална заплаха.
Бен Бернанке, председателят на Федералния резерв, е изучавал още от студентските си години дефлацията на Голямата депресия, а напоследък и "загубеното десетилетие" на Япония. В реч от 2002 г. Бернанке заявява, че правителството и централните банки трябва да реагират незабавно, ако има опасност от дефлационен шок. Това става с инжектиране на пари в банковата система. От началото на кредитната криза през август 2007 г. Бернанке е налял $1.4 трилиона в извънредно кредитиране на финансовите компании.
От 1997 до 2007 г. цените в Япония са се понижили с 2.2%. За същия период цените в САЩ са нараснали с 29%. Проблемът на Япония е, според привържениците на агресивните антидефлационни мерки, че изчака до 1999 г., преди да използва парите на данъкоплатците за подкрепа на закъсалите финансови институции.
Други специалисти не споделят тези опасения. Бившият председател на ФЕД Лайл Грамли твърди, че дефлацията може да стане проблем само ако има "много, много продължителна рецесия" и никой не направи нищо, за да я предотврати.
