В понеделник, когато индексът "Дау Джонс" се изплесна в нова конвулсия, този път с рекордните 936 пункта нагоре, разбрах защо ми се струва, че поколението на 20-годишните днес мисли по начин, различен от моя, т.е. два пъти по-възрастните. Дотогава го отдавах на онзи ужасен процес на мозъчно закърняване, който заплашва рано или късно да превърне повечето от нас в консервативни старци, мърморещи по градинките срещу младежката арогантност.
Науката, обаче, е на друго мнение, както научих от лекцията на Гери Смол, професор в университета на Калифорния, Лос Анжелис (http://www.aging.ucla.edu/staff.html#gsmall). Той е автор на книгата "Ай-мозък" (iBrain: Surviving the Technological Alteration of the Modern Mind - не давам пълен превод, защото книгата засега е издадена само на английски).
Смол твърди, че хората, които от съвсем млада възраст употребяват активно интернет, мобилни телефони и други модерни средства за търсене на информация и комуникация (т.е. през последните десетина години), вече са получили съвсем определени мозъчни изменения. Те са станали, например,
много по-чевръсти във филтрирането на информацията
- изолирането на онова, което ти трябва от огромен масив данни - и се чувстват съвсем комфортно с вършенето на няколко дейности едновременно (multitasking). И най-вече са склонни към взимането на моментни решения, т.е. действат без особено протакане, импулсивно. Те обаче грешат по-често при интерпретацията на изражения на лицето на другите хора и са откровено нескопосани в опитите да изтълкуват дребни жестове, като докосване на носа, почесване, пристъпване от крак на крак и т.н., които издават, например, притеснение или неискреност. Противно на тях, онези, които са изкарали детските си години преди благата на съвременната комуникационна революция да станат общодостъпни, са запазили уменията за по-традиционно общуване, включително и на най-фино, несловесно ниво. Затова пък изпращането на есемес им коства сериозни умствени усилия, а търсенето на нещо с "Гугъл" почти ги докарва до сълзи.
Може би Смол преувеличи малко тези различия между поколенията по време на лекцията си, за да засили драматичния ефект. Хора има всякакви все пак. Познавам 20-годишни пенсионери (по манталитет) и 50-годишни тийнейджъри (което всъщност не е комплимент). Но изследванията, които той цитира, са недвусмислени - мозъкът ни се адаптира доста бързо към новите предизвикателства и възможности, създадени от техническия прогрес, и това не винаги е за добро.
По време на лекцията, Смол спомена едно известно изследване от университета в Съсекс за нагласите на британците спрямо американските им братовчеди, започнало през 1941 г. Там янките са квалифицирани като "незрели, невежи, вулгарни, материалистични и наивни". Тези нагласи не се променят кой знае колко и през следващите години, чак до 1947 г., когато е направено последното проучване от серията. Смол каза, че единственото донякъде положително нещо, което жителите на Великобритания са имали да кажат по време на войната за съюзниците (и спасителите) си, било, че американците взимат решения бързо и много-много не се замислят за последствията. Т.е. държат се като типични тийнейджъри, смели и безразсъдни.
Е,
ако ще гледаме на американците като на вечните деца
(както мислят доста хора по света), трябва да отбележа, че те получават редовно доза смъмряне от двама 55-годишни автори във в. "Ню Йорк таймс" - Томас Фрийдман и Пол Кругман. Искам да ги предложа на вниманието ви.
Вторият в понеделник бе обявен за носител на Нобеловата награда за икономика. Макар че е по-известен с медийните си изяви, Кругман е професор по икономика и международни отношения в университета "Принстън". Може да погледнете блога му тук (http://krugman.blogs.nytimes.com/), както и да намерите препратки към негови материали.
Аз не винаги съм съгласен с него, защото Кругман може да бъде доста краен в съжденията си, но го чета редовно. Той е един от най-яростните противници на президента Буш и неговата политика. Кругман обвини например Белия дом в протакане на частичната национализация на американските банки (чието обявяване предизвика и положителния скок на "Дау Джонс" в понеделник), докато Великобритания, а след нея и 15-те държави от еврозоната според него са действали оправдано по-агресивно по въпроса.
В същото време Кругман е върл противник на всякакъв вид държавен протекционизъм и проповядва свободната търговия в световен мащаб като едно от основните средства за постигане на общ просперитет. Принципно съм съгласен с него, но неговият търговски либерализъм не се връзва съвсем добре с политическото му левичарство. Не знам как активната роля на държавата в икономиката може да бъде примирена с принципите на laissez-faire. А може би може, и сега всъщност наблюдаваме как това ще се прави на практика в световен мащаб? Ще разберем скоро.
Бестселърът на Фрийдман от 2005 г. "Светът е плосък" (World is Flat) бързо беше преведен в България(http://topics.nytimes.com/top/opinion/editorialsandoped/oped/columnists/thomaslfriedman/index.html).
И с него не съм винаги съгласен (а доколкото знам, двамата с Кругман не се обичат особено), но също го чета редовно, защото задава интересни въпроси на интересни хора. Една от любимите тези на Фрийдман е
"чрез наука и техника към сполука",
т.е. онези индивиди и държави, които полагат достатъчно усилия, за да се ограмотят и напреднат технологически, неизменно ще спечелят. Бих искал това да е така винаги, но освен технологическия детерминизъм има твърде много други фактори - политически, социално-психологически, географски, исторически, че дори и чист късмет - които разбъркват тестето по най-интересен начин, така че пасиансът не винаги излиза.
Тези двама автори определено полагат усилия да разчитат жестовете и гримасите на американското общество и на света и да ги тълкуват. Заради искрената им загриженост дори не ме дразни патерналистичният им патос, който често избива в публикациите им. Затова ги препоръчвам за редовно четене, ако се интересувате от темите "САЩ" и "глобализация" (а щом четете тази колонка, допускам, че това е факт).
Иначе, като гледам какво става по световните борси, си мисля, че не само американците, а всички търгуващи на тях са в плен на хормонално-импулсивни решения. Миналата седмица донесе 2 400 000 000 000 долара загуби на акционерите в САЩ. Понеделник им върна 1 200 000 000 000. Този лудешки танц изглежда ще продължава. Малко хора са склонни да броят до сто или да прочетат нещо по-дълго от есемес, преди да натиснат някое копче на компютъра или мобилния си телефон.
Светът се управлява от тийнейджъри, докато ние всички потриваме ръце притеснено, пристъпваме от крак на крак и нервно покашляме.
________________________________________________________________________
Авторът приема читателски мнения на ckaradjo@csulb.edu
В най добрия дух на феър трийтмент полисито де
Все пак не ти, а аз съм седял (куфял) на една маса с него и с Валяка (Е. Бакърджиев), а и с останалите. Бил съм и на негова лекция в ООН.
