Радетелите за бурен инвестиционен прогрес могат да си отдъхнат. Опасенията им, че "Натура 2000" ще извади планините и морския бряг от строителен оборот, не се оправдаха. Почти две години след като екомрежата трябваше да е в сила, тя все още е пожелание. Върху ценната природа продължава да се излива бетон, тъй като със защитен статут са едва няколко територии - такива, към които липсва значим инвеститорски интерес. Но и да се появи такъв, той няма да бъде разочарован, защото ограничителните регламенти са формални.



Много шум за нещо



Действията по (не)въвеждането на "Натура 2000" са ярък пример за протакане на нещо, което настоящото правителство така или иначе трябва да свърши. Кабинетът дойде на власт през 2005 г. и имаше достатъчно време да вкара България в ЕС с мерки за защита на флората и фауната, каквито предприеха всички присъединяващи се страни. Т.нар. "информационна кампания" по определянето на зоните обаче стартира едва в края на 2006 г. Добър помощник на правителството бе ненадейно организиралата се местна общественост (дребни собственици на земя, едри бизнесмени, кметове), която поради незнание или корист бурно негодува срещу ограниченията. Кабинетът се възползва от олелията и в услуга на обществения интерес съкрати предложените от еколозите зони по "Натура 2000". В крайна сметка, след много скандали, вкл. и с ЕС, екомрежата бе свита до 88 територии с редки птичи видове и 180 с ценни местообитания. Правителството ги гласува през март 2007 г., но това съвсем не значеше, че получават практическа защита. Тънкият момент е, че "Натура 2000" нищо не забранява по принцип, а за всяка зона от мрежата трябва да има заповед с конкретните ограничителни режими. Още по-тънката особеност е, че дори границите на зоните да са определени, а забраните"обявени", защитните регламенти влизат в сила едва след като заповедите бъдат публикувани в Държавен вестник (строгата бюрократична дума "обявени" на практика значи единствено, че са спуснати за обществено обсъждане). Шумът по "Натура 2000" днес е изместен от удобна тишина. Министерството на околната среда и водите (МОСВ) е обнародвало заповеди едва за 37 от всичките 266 зони. За останалите "Натура 2000" все още не съществува.



За милиони няма "Натура"



Експертите от Българското дружество за защита на птиците (БДЗП) и сдружението "Зелени Балкани", които по поръчка на МОСВ изготвиха "Натура 2000", си имат свой вариант на прочутата реплика на Хайтов "Едно е да искаш, второ е да можеш, трето и четвърто - да го направиш". Той гласи: "Едно е да определиш забраните, второ е МОСВ да ги одобри, а съвсем трето - да ги реализира". Защото въпреки многократните "обсъждания и съгласувания", в зоните, които вече са част от екомрежата, забраните са бутафорни. В много случаи най-крутите мерки са забрана за косене, залесяване или ползване на пестициди. Така всеки, които има пари, спокойно може да си вдигне спа център, стига да не коси и да не пръска с химикали. Не само че липсват забрани за застрояване, но и няма мерки срещу престъпления, като паленето на гори например.



Забрани ли?



Още с първата зона - "Сухата река", стана ясно, че МОСВ криво разбира обществения интерес. Мястото е ценно за птиците и се намира в Добруджа, където масово се вдигат ветрогенератори. Енергийните паркове пречат на миграцията на ятата. В заповедта на министър Джевдет Чакъров има подробно разписани забрани за скално катерене и парапланеризъм, но не и за строителство на ветрогенератори.

Интересно място е и платото Златия. Намира се между три реки (Цибрица, Огоста и Дунав) и интерес към него имат не само ценителите на природата. Заповедта на Чакъров с регламентите влезе в сила на 23 септември т.г. Преди това в дълго и добре мотивирано писмо БДЗП предлага 16 забрани, които касаят изграждането на курортни и ваканционни селища, голф игрища, съоръжения за спорт и веселие, строителство на ветрогенератори и, разбира се - щом има реки, забрана на добив на инертни материали. Но подобни ограничения отсъстват в заповедта на Чакъров. Мерките се отнасят най-вече за дребните стопани, които имат нивици в района - забрана за премахване на синорите и дървета, залесяване на ливади, използване на пестициди, пресушаване, въвежда се и регламент за косене. Настояването на еколозите категорично да бъде разписано изсичането на дървета и храсти до бреговете е заменено с витиевато и позволяващо различни тълкувания ограничение. То гласи: "Забранява се подмяната на крайречни гори от местни дървесни видове с неместни такива на разстояние до 50 метра от границите на водните обекти". Та кой би тръгнал да "подменя"? Не се приема предложението за изрично вето върху застрояването и паленето, няма и вето върху депонирането на отпадъци.

"Тънко и тактично" се определят регламентите и в другите зони. На остров Вардим е забранено строителството, но и там никой не се натиска да строи. В местността Ятата край Белослав се забранява изключително страшна дейност като риболов, но са позволени кушиите, които всяка година местните властници и бизнесмени организират там. Няма забрана и за строителството, а стопаните наблизо твърдят, че има мераци за изграждане на яхтени кейове и петролни терминали.

Както повечето райони с мастит инвеститорски интерес, за защитена зона Рила все още няма обнародвана заповед. МОСВ е изготвило проект на документа, която по неясни причини е все още на ниво "обсъждане". В него са записани едва две ограничения - "разораване и залесяване на ливади и пасища" и "използването на неселективни средства за борба с вредителите по горите". Отново няма и следа от вето върху строителството, а МОСВ мотивира постните си предложения с факта, че защитените територии в зоната (резервати например) запазват ограничителните регламенти. Но практиката показва - Рила никак не е защитена. БДЗП недоумява защо не е вписана забрана за сеч за многото гори, които се срещат единствено там. Еколозите настояват да не се изграждат вецове, голф игрища, да не се разширяват курортите и вилните зони, да не се допуска промяна на статута на горите. Но злополучния опит на вече обявените зони, както и на скандално извадената от екомрежата Рила-буфер говори, че предложенията едва ли ще се приемат.

Друг злополучен пример са Бесапарските ридове. Намират се в подножието на Родопите край Пазарджик. Теренът е урбанизиран, а по границите с реките Марица и Въча е "надупчен" от добивни кариери. Но в проектозаповедта на МОСВ отново липсват забрани за депониране на отпадъци и добив на материали. Според Ирина Матеева от БДЗП най-странното е, че местният РИОСВ напълно се е съгласил с рестрикциите, предлагани от еколозите, но в МОСВ на своя глава въвеждат далеч по-либерален режим.



Добре усвоени хватки



Според европейското законодателство зоните, които са определени за "Натура 2000", трябва да имат защитен статут дори и преди формалното им присъединяване към мрежата. Инвестиционните проекти би трябвало да подлежат на оценка за съвместимост с "Натура 2000". Според БДЗП за някои проекти подобна оценка се изисква, но за други - не. Неясните критерии не само че допълнително погубват природата, но и генерират корупция.

По принцип мащабните инвестиционни идеи, независимо дали са в или извън терени от "Натура 2000", изискват оценка за въздействието върху околната среда (ОВОС). Законодателството обаче допуска и да се прескочи такава оценка - зависи от мнението на местната РИОСВ. С цел заобикаляне на процедурата проектите масово се раздробяват на по-малки. Най-често инвестицията е разпръсната върху съседни парцели, за да изглежда, че проектите са независими един от друг. Една от "жертвите" на подобна хватка е инспекцията във Варна, която за година е разрешила строителството на над 100 ветрогенератора по Северното Черноморие без ОВОС.

Друг стар проблем е самото извършване на ОВОС. Оценката се поръчва от инвеститора. Така тя става просто формална - няма специалист, който ще разочарова този, който го финансира. Еколозите отдавна настояват да се формира неправителствена агенция, която да извършва оценките.



Равносметката



Все още е рано да се правят генерални изводи за старта на "Натура 2000", тъй като за 80% от зоните тя просто не е въведена. Но ако денят си личи по заранта, се очертава да го отнесат не едрите риби, които строят курорти и изсичат гори, а дребните стопани, които косят, поливат и торят. За тях трябва да има компенсации, но и те засега са обвити в мъгла. А приятелите на природата им предстои да установят, че "кучето е заровено" не толкова в границите на мрежата, за които се вдигна огромен шум, а в "ограничителните режими", които кротко се разписват в момента. "Натура 2000" би трябвало да намери баланса между природата и икономическия прогрес. Засега май усилията се концентрират върху второто, ако разбира се, лифтовете и ваканционните селища се смятат за прогрес.