Немалко дописки в "Нерви и утехи" тръгват от автобус 306, онази нередовна, но пък и култова вече линия, която води към извикващия смесени чувства жилищен комплекс "Младост" 2. За успокоение на онези читатели, с които сме в неформална кавга за реномето на споменатия квартал, ще кажа още в началото, че и днешната история няма нищо общо нито с него, нито със самия автобус - тя само започва на спирката на 306; и дори това, че там е започнала, стана ясно едва няколко дни по-късно.

Точно на спирката зад гърба на Университета някой ме потупа по рамото и с изненада видях Сашо Г. - усмивката му, пълна с едри бели зъби, не може да бъде сбъркана с никоя друга. Изненадата ми идеше от това, че той се гласеше да се изселва в Холандия, а аз бях пропуснал, че се е отказал. В последния момент намерил добра работа и си останал тук. Точно за тази работа си говорихме с него: колко привлекателна е била (наглед), за да го задържи в отечеството, и колко формална, неорганизирана и зле ръководена - за да се чувства той полезен и пълноценен с нея. Пооплака ми се Сашо, явно си бе тръгнал нервиран от службата, и понеже неговата професия (той е еколог) не ми е понятна, обясняваше ми нещата по-подробно, да вникна поне донякъде. Не се учудвах на неговия плам - беше в години, когато мъжете "горят" в работата си. Искаше му се нещо да промени, да поправи, да постави на място. (На мен още ми се иска, че на него ли!) Споменаваше имена, проекти, конвенции - някои бях чувал, други не. И понеже нито 306 мина, нито неговата девятка се показа, а пък Сашо имаше висок, красив глас, в тези подробности без съмнение вникнаха и някои от гражданите на спирката. Но колкото и да се бавят софийските транспортни средства, те все някога се дотътрят.

След три дни по телефона някаква секретарка ме свърза с шефа си. Господинът рече, че знаел за мен и ме моли да не се изненадвам, а



да отговоря на въпроса му, защото е много важно!



Беше любезен, с приятен тембър, а въпросът му ме възмути: дали на десети октомври вечерта на спирката при Ректората с Александър Г. сме говорили нещо за него и по-точно какво. Затворих и излязох от къщи. От стълбището чувах как телефонът зазвъня отново...

В редакцията телефонът не звъни - той кряка някак задавено и дори стеснително, но като отварях, вече бе започнал. Онази секретарка си разбираше от работата, беше ме открила и там. Началството на Сашо се извини и този път обясни. Сутринта в дома му се обадил непознат мъж, представил се и предложил на господин директора да включи еди-коя си телевизия: там в момента в кадър е човекът, който в петък вечерта на спирката при Ректората говореше с писателя Калин Донков против вас. В прав текст. Директорът взел дистанционното, намерил кабеларката. Там Сашо тъкмо завършвал някакво ранобудно екологично възвание към българския народ.

Какво са си говорили с телефонния доносник, директорът не ми обясни. Каза, че за всеки случай решил да провери поне едно обстоятелство. И избрал това - участвал ли е писателят в подобен разговор, бил ли е на спирката. С това ме спечели. Днешните началства първо замахват, после изясняват. Този не беше от тях. Отговорих му, че да. И че никого не сме плюли и клели. А името му не си спомням, макар че имена се споменаваха. И че според мен Сашо си държи на работата, затова и я коментира по спирките. Може и да съм се държал троснато, но разговорът всъщност бе кратък и миролюбив. То и какво толкова да коментираш.



"Лоши хора",



заключи мъжът и се извини още веднъж.

Описвам всичко това така подробно, защото и аз искам да му хвана края. Нищо не се връзва в него, освен подлеца.

Подлецът, който също е чакал автобуса и е слушал с интерес развълнуваната реч на еколога. Изчислил му е и министерството, и дирекцията, и директора. Запомнил е имената, които аз бях пропуснал покрай ушите си. Познавал е мен, а събеседника ми - не. (Иначе да се е обадил веднага!) Разпознал го е по телевизията и е реагирал светкавично - допускам, че дори е трябвало да си набави телефона на директора в момента. Домашен телефон, това днес не е толкова лесно! (Мисля, че се е задействал някакъв рефлекс, вроден рефлекс, защото природата на мерзавеца не е като на другия човек.) И е нанесъл удара...

Никой не знае защо.

Директорът не каза дали му е поискал нещо в замяна. Или пък просто така завързва полезни познанства? Или е бил доносник на предишни началства и си е създал навици за цял живот? И сега като безработен японски ронин си търси нов господар? Или просто е завидял на Сашо за младостта, за буйната коса и сините очи?



Или получава оргазъм при всяка гадория?



Тайна е това. Тайна е също и защо не е предприел нищо срещу мен, след като точно ме е идентифицирал. Както е тайна и дали не е предприел! Кой да ти каже?

Ех!

За какво му е на свободния човек ДАНС, когато ВСЕКИ НЕПОЗНАТ може да го издебне и да го натопи? Едно такова двукрако, биологично СРС - и ще те подслуша, и ще те наклевети, ще те излови дори на екрана на някаква кабеларка и ще ти съсипе живота. И никаква парламентарна комисия няма да заседава, прокуратурата няма да се сезира и власт и опозиция няма да кръстосат шпаги. И вестниците няма да пишат за това.

С едно изключение този път...