Има нещо гнило в погнусата на ДПС от ония 23% служители в ДАНС, сътрудничили и на бившата Държавна сигурност. Буди недоверие това новопоникнало чувство на възмущение у депутата Ахмед Юсеин как можем да градим нови служби със стар цимент. Как можело такъв висок процент бивши ченгета да обитава спецслужбата за борба с корупцията по високите етажи на властта, възнегодува депутатът оня ден. И занарежда как в една Чехия, в една Унгария, в една Румъния това било невъзможно. Е, покрай скандала с Милан Кундера се разбра, че чехите изобщо не са си отваряли досиетата, но ще простим това депутатско незнание.

Интересно е да разберем откога призракът на комунистическата ДС започна да стряска активистите на ДПС? Ще трябва да е отскоро, защото преди десетина години, когато техните досиета цъфнаха в списъка на Богомил Бонев, това им даде повод за неизразима гордост. Понастоящем почти



цялото ръководство на ДПС се състои от хора "с минало"



В графата попадат Ахмед Доган, Лютви Местан, Юнал Лютфи, Янко Янков, Рамадан Аталай... Ако всички тези хора се гордеят, че са служили на Народна република България, защо същото основание да не важи и за колегите им от ДАНС? Или може би ДПС е против всички десари, които не му принадлежат?

Но да навлизаме в този анализ е излишно. Повече от очевидно е, че Доган търси да сконфузи ДАНС пред т.нар. външни партньори. Че за него възмущението от ДС е само форма на шантаж, натиск за постигане на заветната (изглежда) цел - отстраняването на съветник Алексей Петров от агенцията "Национална сигурност". За същата цел работят заканите за оставка на Петко Сертов, метафоричните приказки за ампутации на крака вместо ръце, ропотът срещу уволнението на Иван Драшков (между другото той също е кадър на ДС, но Доган не обелва и дума по въпроса).

Интересна подробност е, че тъкмо заместникът на Доган Касим Дал поведе защитата на Драшков. Едва ли е само заради факта, че двамата живеят в един блок, а комшулукът е свещено братство според турските традиции. Според опозицията тъкмо зам.-шефът на ДАНС е играл съществена роля при замразяването на скандалното дело "Лиани". Преди месеци депутатът от ДСБ Атанас Атанасов съобщи, че по разработката бил засечен канал за нелегално финансиране на ДПС. Тогава стана ясно, че с идването си на власт бившият вътрешен министър Румен Петков незабавно разпоредил папките с "Лиани" да минат от ГДБОП в архива на НСС, чийто шеф по онова време е тъкмо ген. Иван Драшков. Оттогава, разправят, датира и крепката дружба между Касим Дал и драгия нему Драшков. Тъй де, приятел в нужда се познава! А сега комшията е в беда... Това навярно има предвид и Яне Янев, когато твърди, че е възможно след 5-6 месеца Драшков да стане водач на листа на една етническа партия. Нищо чудно да му се отблагодарят за услугата.

А иначе казват, че Доган нямал особен проблем с приемника на уволнения, нито с оперативните гаранти на "обръча от фирми". За поста вече загрявал шефът на икономическото направление в ДАНС Николай Методиев, специализиран във връзките с Турция.

Но така и не стана ясно



защо на Доган толкова му се зловиди Алексей Петров?



Та той е бил съветник на вътрешните министри в три поредни правителства - от Костов през Сакскобургготски до Станишев. В последните две участва и ДПС като коалиционен партньор. Но не си спомням за последните седем години Доган някога да е повдигал въпроса за статута на Алексей Петров. Очевидно досега баретата не е създавал проблем. Може само да гадаем какво е променило отношението към него, но е почти сигурно, че става дума за власт и пари. Частично обяснение даде преди дни червената депутатка Татяна Дончева: "Алексей Петров има няколко особености, които очевидно пречат на някои хора, които са си заели поле с влияние, заели са си контрол над определени сектори и на които такъв човек очевидно е трън в очите".

По реакциите на ДПС вече знаем в чии очи боде Алексей Петров. На последните местни избори в някои стратегически за Доган региони съветникът от ДАНС е работил за неговите конкуренти, с което проблемът започва да добива по-конкретни обяснения.