|
| Стоян Александров |
- Г-н Александров, адекватно ли реагират банките на трудностите на финансовите пазари? Не е ли прекалено голямо увеличението на лихвите по кредитите? Някои банки само през октомври качиха лихвите по част от продуктите си с 1.5%. Няма ли това да затрудни гражданите да си обслужват заемите и така да се увеличи процентът на лошите кредити?
- Логично е да се очаква, че може да има такъв елемент. Но когато се отпуска един кредит, винаги има условие, че при промяна на пазара може да се промени и цената на кредита. Това означава, че всеки, когато е вземал кредит, е трябвало да си направи и такава сметка. Освен това банките никога не дават кредит, когато виждат, че това е на ръба на възможностите на кредитополучателя. Така че не би трябвало да има масов ефект, при който голяма част от кредитополучателите да не могат да си обслужват кредитите.
Опасността е от ниското развитие на икономиката, а някои предвиждат и рецесия. Няма да го има необходимия ръст на заплатите, докато цените на някои стоки и услуги продължават да растат. Това действително ще затрудни някои от кредитополучателите.
- Какво според Вас трябва да е нивото на минималните задължителни резерви на банките, за които премиерът каза, че може да бъдат намалени?
- Сега е направо безпредметно да има минимални резерви. Преди време целта им беше да се озапти кредитирането. Сега има точно обратното - стъписване на пазара. Тези резерви са една санкция за депозантите и за потребителите на кредити. Защото банката си калкулира минималните резерви - или не може да вдигне достатъчно доходността по депозитите, или ще вдигне цената на кредитите. Резервите играят роля, ако все пак стане нещо. Вдигайки минималните резерви, БНБ на практика оскъпява с около 1% ресурса. Това означава, че ако привличам един ресурс на цена 5%, той на мен ми струва 6% с минималните резерви, което означава, че аз не мога да го продам под 7.5 - 8%. Ако привличам ресурса на 8%, минималният резерв ще е към 1.2-1.3%, още 2% разходи по кредита, рисковете, които се поемат, и печалбата на банката, което прави цена на кредита за преференциални клиенти на ниво над 10%.
Независимо че моите колеги говорят, че банките не са ограничили кредитирането, това не е истина. Разбира се, ние като дипломатите никога не казваме "не" и не си признаваме. Но вече процедурата за отпускане на кредит става по-сложна, повишават се изискванията за обезпеченост, за доказване на перспектива за развитие на фирми в тези тежки условия, вдига се цената на ресурса и така подтикваме някои кредитополучатели доброволно да се откажат. Ние не казваме директно "спираме кредитирането", защото ще загубим клиенти, но казваме: "променят се пазарните условия".
Най-проблемни могат да се окажат потребителските кредити, а не ипотечните. В портфейлите на някои банки въпросните заеми за потребление не са никак малко. Именно едно намаляване на минималните резерви може да се яви амортисьорът, с който банките да поемат леко поскъпналия ресурс. Ако банките не "плащат" минимални резерви, те ще имат възможност да не прехвърлят цената на поскъпналия ресурс върху крайния потребител. Премиерът е казал, че резервите ще се намалят, "ако дойде момент". Не е нужно да се чака.
Кризата не е само финансова, а ще даде отражение и върху реалната икономика. А едно забавяне на икономиката променя нещата. Много хора се бяха успокоили, че пред нас има само розово бъдеще. Но това е криза, която засяга целия свят.
Има още един проблем, на който не се обръща внимание. За мен не е нормално държавата да поема голяма гаранция по влоговете, да се кани да гарантира и междубанковите депозити и никой да не събере банките и да ги попита какво е това безумно наддаване на лихвите по депозитите. Вчера видях, че една банка е сложила 7-8% лихва. Това е безумие. Къде е централната банка, къде е правителството? Може ли то да дава държавна гаранция и да не изисква нищо от този, на когото дава гаранцията?
- Как според Вас трябва да постъпи държавата по отношение на гарантирането на влоговете?
- Разумното е България да приеме това, което приема Европа. Европа отива на 100 000 евро, а някои държави вървят дори към 100% гарантиране на влоговете. Ако другите държави приемат 100%, и ние трябва да го направим. Всички казват, че 99% от влоговете у нас и в момента са гарантирани. Но тук не става въпрос как да се гарантира оставащият 1%, а за психологическия ефект. Така че от тази гледна точка не можем да излизаме с тезата, че нашите банки са по-стабилни и затова при нас гаранцията е 50 000 евро или пък че нашите депозанти са с малки по размер влогове. Това не може да е критерий. Няма смисъл да се стискаме. Иначе се получава "евтини на просото, скъпи на триците". Какво ще загубим от това, ако направим гаранцията 100%?
Но след като държавата бъде така добра да го направи, след това трябва да извика търговските банки и да им каже, че за периода, за който държавата се ангажира, тя ще има по-друг поглед върху банките. Не може те да правят каквото си искат, а държавата да им гарантира спокойствието и безумието.
- Доколкото разбирам, според Вас държавата трябва да спре това вдигане на лихвите по депозитите. Какъв е проблемът?
- Започва наддаване за по-високи лихви. А след това този скъп привлечен паричен ресурс банката го пренася върху кредитите и прави кредитния си портфейл неработещ. Вие питате защо лихвите скочиха с 1.5%. Ако това, което се случва с депозитите, не спре, лихвата по кредитите може да скочи и с 3%. На депозанта му е абсолютно безразлично къде ще си вложи парите, след като държавата ги гарантира. Така всички, които са депозирали при мен на 5%, сега ще отидат при тази банка, която обяви 8%. Е, какво правим? Депозитният туризъм си продължава и така някои банки стават уязвими. Ако една голяма банка не последва тази политика на вдигане на лихвите по депозитите, тя е уязвима. А ако една голяма банка е уязвима, тя ще повлече след себе си и другите банки.
- Е защо тогава някои банки предлагат 8% лихва?
- Това е безотговорно поведение според мен. Възможно е тази банка да има проблем. Но ние пред обществеността казваме: "Банковата система е стабилна, здрава". На всички мои студенти им казвам: "Видите ли някоя банка да вдига по-сериозно лихвите по депозитите, значи нещо не е както трябва. Най-малкото има температура". Иначе за какво банката вдига лихвите? Логиката е такава - след като вдигаш лихвите, си оскъпяваш ресурса. При положение че имаш скъп ресурс, не можеш да го пласираш на всеки. Започваш да даваш заеми на рискови играчи, които са склонни да платят по-скъпо. Но тогава ти подлагаш на риск не само твоята банка, а и банковата система.
- Т. е. смятате, че мярката на държавата трябва да има адекватен отговор?
- Естествено. Защо иначе държавата трябва да се ангажира в полза на чужди собственици? Не може собствениците и мениджмънтът да си правят каквото си искат, а държавата да гарантира. В Западна Европа вече се заговори за това как мениджърите и бордовете управляват банките, какви възнаграждения получават, какви разходи имат банките. Тук никой нищо не е казал. Доколкото знам, нито с Асоциацията на банките в България са водени разговори, нито са викани някои банки, за да се обсъди какво да се прави в тази ситуация. Може да постигнем едно джентълменско споразумение, че няма да вдигаме лихвите по депозитите, че няма да си крадем клиентите по този начин.
- Днес (вчера, б. р.) стана ясно, че държавата ще гарантира междубанковите депозити. Какво означава това?
- Това не е написано в никой учебник, но страхът от голяма криза, а тя действително може да стане една от най-големите кризи в цялата история на човечеството, ако не се предприемат мерки, води и до нестандартни подходи. Една банка може да открие депозит в друга банка. Ето, ние сме депозирали пари в една от нашите банки и ако се вземе такова решение, държавата ще ни гарантира тези пари, които сме вложили. Когато една банка има излишни пари за момента и по някаква причина не иска да ги раздава като кредити, тя ги дава на друга банка например за няколко часа, за ден, два, седмица.
- Това, че банките ограничават кредитирането, няма ли да се отрази на обикновения бизнес?
- Който си има добър бизнес, с добро обезпечение, добри перспективи, не би трябвало да има проблеми. Когато в света има такава сериозна криза, как искате в България да няма отражение? Нормално е банките да гледат с друго око от днес нататък. Има една поговорка - страх лозе пази. Още повече че годините 1995-1996 не бяха толкова отдавна. Половината от банкерите, които сме сега, сме се пържили на този огън тогава. Тези кошмари, които сме изживели тогава, не ги пожелавам на никого. Нормално е сега да сме си извадили поука.
