Чуждите инвестиции във Виетнам предизвикаха бум в строителството, след като икономиката отбеляза икономически ръст от 8%. |
Днес традиционният съюзник на Ханой - Москва, изпитва затруднения да запази влиянието си във Виетнам, който бе стратегически партньор първо на Съветския съюз, а след това и на Русия. Дълго време страната бе основна опора на руските интереси в Югоизточна Азия. Свидетелство за изгубването му е пълното отсъствие на виетнамска подкрепа за Русия по време на конфликта с Грузия в Южна Осетия. Причината за това е засилването на влиянието на САЩ в страната през последните 10 години. Ако в горещите дни на 1999 г., когато между НАТО и Русия едва не започна война заради разполагането на руски войници в летището на косовска Прищина, Виетнам горещо подкрепи Москва, то сега положението бе коренно различно. По време на събитията в Цхинвали виетнамските медии, намиращи се под "похлупака" на комунистическата партия, водеха кампания, която предизвика най-малкото удивление у гражданите на Русия.
Причината за рязката промяна, произтекла в съзнанието на виетнамците, е една - пари. В беден Виетнам, където средната заплата е около 520 евро на година, дойдоха американците. Но този път не с оръжие, хеликоптери и танкове, а с големи финансови потоци. И работата не се ограничава само до добива на петрол, каучук и инвестициите в туризма. Американците усилено "ухажват" Виетнам, опитвайки се да вземат под аренда стратегическото летище Камран.
Свободната пазарна инициатива, частната собственост, конкуренцията са взели връх над идеите, заради които са се борили комунистите. В Ханой вече навсякъде могат да се видят големи реклами и фабриките на западни фирми. Пълно е със западни туристи, които се разплащат с щатски долари и евро вместо във виетнамски донги, което би трябвало да засяга националната чест на народ, който е воювал почти две десетилетия срещу американците.
Мнозина, в това число и уважаваният генерал Во Нгуен Зиап, под чието командване виетнамците разгромиха първо французите, а после и американците, изпратиха своите деца да учат и живеят в САЩ и Европа. Някои от тях останаха там и изпращат солидни финансови суми в родината си. Преди две години дори американският президент Джордж Буш участва във форума на организацията Азиатско-тихоокеанско икономическо сътрудничество (АТИС) във Виетнам. През 2006 г. стокообменът между двете страни възлизаше на 9.7 милиарда долара, което е с 23% увеличение спрямо предишната година. За м.г. тази цифра прехвърли $10 млрд., а с американска помощ Виетнам стана 150-ият член на Световната търговска организация. В страната има сериозни инвестиции на гиганти като самолетната компания "Боинг", петролните "Шеврон", "Ексон Мобайл", автомобилните "Форд", "Дженеръл моторс" и компютърната Ай Би Ем. Инвестициите им във Виетнам досега възлизат на 1.86 млрд. долара и включват 276 проекта.
В захлаждането на руско-виетнамските отношения няма нищо страшно, защото "любовта" на виетнамците към руснаците по време на СССР е била обоснована от руската безвъзмездна и всестранна помощ за страната, успокояват експерти. След като тя бе прекратена, свърши и самата "любов". Въпреки това "захлаждането" не трябва да бъде драматизирано, защото Ханой е заинтересован от руските туристи, които носят големи приходи във виетнамската хазна. От догодина дори ще бъдат отменени визите за руснаци. Годишно Виетнам се посещава от над 3.5 милиона туристи, като голяма част от тях идват от Русия. Така в бюджета влизат допълнително почти $2.1 млрд.
През септември пък стана известно, че виетнамската държавна компания за добив на петрол и газ Petrovietnam възнамерява да вложи 614 млн. долара в съвместно предприятие с руската "Задграничен нефт" за добив на петрол в Русия. Предвижда се това да става на територията на Ямало-Ненецкия автономен окръг в Русия. Делът в съвместното предприятие на Petrovietnam ще бъде 49% и се очаква добивът на петрол да започне през 2011 г., а до 2021 г. Русия също така ще продаде оръжие за $650 млн. на Виетнам. Това включва няколко военни кораба, 24 военни изтребителя "СУ-30", съвременни системи на ПВО и бронирана техника.
84-милионен Виетнам обаче е изправен пред редица сериозни проблеми като безработицата, ниския стандарт на живота на населението в планинските и отдалечените райони. Напрежение поражда тенденцията за увеличаване на разслоението в доходите между отделни райони и провинции, както и със зараждащата се средна класа. Нараства корупцията, включително и сред част от висшата държавна администрация. Увеличават се наркоманията и проституцията, расте броят на извършените криминални престъпления. По неофициални данни безработицата достига 20-25% от трудоспособното население (т.е. около 11 млн. души). Със съдействието на фондовете за подпомагане на безработните и развитие на малкия бизнес са създадени около 1 млн. работни места. Над 2 млн. души бяха преселени от градовете и северните райони в централните и южните селскостопански области, обезлюдени по време на войните.
Затова властите в Ханой залагат на чуждестранните инвестиции. Действащият закон е един от най-либералните сред икономиките в преход. Той разрешава 100% чуждо участие, което е защитено и с текст в конституцията на страната. Основните области, в които се изпълняват инвестиционни проекти, са тежка промишленост, производство на нефт и газ, туризъм, строителство и лека (хранителна) промишленост. Компанията "Интел" отвори наскоро фабрика за производство на микрочипове на стойност 1 милиард долара близо до столицата Ханой.
Голям брой хора във Виетнам се надяват, че западните пари ще променят живота им. Те обаче знаят, че икономическото развитие на страната не гарантира свободата на изразяване, политическите свободи и свободата на изповядване на религия. Това явно няма да стане скоро, особено след като преди дни виетнамският журналист Нгуен Виет Чиен получи присъда от две години затвор по обвинение, че "неправилно" е отразил корупционен скандал. Причината била, че обвиняемият е включил в публикациите си сведения, които "вредят на престижа на някои високопоставени лица, и е създал негативно обществено мнение". Неговият колега Нгуен Ван Хай получи по същите обвинения присъда от две години поправителен труд без задържане под стража. Двамата журналисти работят за два от най-популярните във Виетнам вестници - "Тои Че" и "Тхан Ниен", и са известни със своите безпощадни репортажи за корупцията. Те бяха арестувани на 12 май след свои репортажи за скандал в Министерството на транспорта през 2005 г., довел до оставката на тогавашния министър на транспорта Дао Дин Бин и до арестуването на други 9 души. Предполага се, че те са похарчили за хазарт милиони долари, отпуснати от Световната банка и Япония за инфраструктурни проекти. Процесът обезкуражи много журналисти в страната и показа, че Виетнам може да се е променил икономически, но е далеч от политическите свободи.