Има една книга, която се казва "Парите - откъде дойдоха, къде отидоха" (Money - whence it came, where it went, by John Kenneth Galbraith). Тя излязла през 1975. Тази книга далеч не е тъй известна като предишната книга на същия автор "Обществото на изобилието" (The Affluent Society, 1958). Но аз се сетих за нея, понеже, откакто се разрази паричната криза, мнозина питат и мнозина обясняват къде отидоха парите.

Книгата "Къде изчезнаха парите" ми я даде Петър Дертлиев в неговия кабинет срещу банята и джамията. И тогава, както сега, парите изчезваха, само че сега това става в световен мащаб, а тогава беше в български мащаб. Неизвестни българи бяха назначавани за капиталисти, фалираха банки, рухваха пирамиди, собствеността се преразпределяше, приватизираше и разграбваше от толкова много и такива бащи на българската демокрация, че не бих се появил на обществено място с майка й. Авторът на "Къде отидоха парите" умря през 2006 на 97-годишна възраст. Наричаха го либерал и кейнсианец. Но либерализмът е еластично понятие и колкото повече ми го обясняват, толкова по не го разбирам. Огледайте се кои в България наричат себе си либерали и после ще ви благодаря, ако ми обясните що е либерал. Кейнсианството също не го разбирам. Прочетох Джон Мейнард Кейнс ("Обща теория на заетостта, лихвата и парите", 1936), но, да си призная, малко нещо от нея разбрах. Виж, книгата на Галбрейт "Къде отидоха парите" я чета като роман. Много е забавна.

За Тачър, Рейгън, Милтън Фридман и другите пазарници идеите му бяха демоде. За "бащите" на българската демокрация той също беше демоде. Но в своята книга Money - whence it came, where it went той разказа колко много са случаите, когато парите са си отивали.

Тези дни, като си отидоха голяма част от виртуалните световни пари, западноевропейци се запитаха дали Маркс не е бил прав. И това не зная. Когато следвах във ВИИ (Висш икономически институт "Карл Маркс"), ние не четяхме Карл Маркс. Нашите професори ни го преразказваха според тълкуванията на съветските марксисти и Маркс изглеждаше ясен. Моят приятел Фреди Криспин си набави целия Маркс. Първият том е разбираем. Вторият том - не толкова. При третия том започваш да се питаш: Ама нали в първия том не беше така, а беше иначе. В четвъртия том (теория за принадената стойност) съвсем се объркваш.

Маркс е блестящ ум, памфлетист, журналист и тълкувател на историята. Но се сдобил с примитивни отрицатели на Запад и примитивни хвалители на Изток, с изключение на Николай Бердяев, последен проблясък на руската духовност след революцията през 1917.

Бердяев не се е занимавал с икономика. Той се интересувал от смисъла на историята. Забелязал, че Маркс нарича религията опиум на народите, думи, казани от маркиз дьо Сад. Бердяев забелязал още, че месианската идея, според която еврейският народ е богоизбран, Маркс е пренесъл върху класата на пролетариата.

Терминът "философия на историята" бил употребен за първи път от Волтер през ХVIII век. Но и Просвещението на ХVIII век било приковано към кръговрата на Еклесиаста: "Род прохожда и род дохожда, а Земята пребъдва до века; И слънце изгрява и залязва, за да иде пак там, където изгрява." Все едно и също. Нищо ново под слънцето. Като статичния Космос на елините.

Еврейското богосъзнание било за движение, водещо към развръзка, която ще реши съдбата на човечеството. Движението само по себе си е безсмислено, ако не води към крайна цел. Пролетарската революция на Маркс, краят на историята на Фукуяма, все едно; драмата има финал.

Но стига философия. Да видим практическите съвети.

ПЪРВИ СЪВЕТ: ПРАВЕТЕ, КАКВОТО ПРАВЯТ БАНКЕРИТЕ

John Kenneth Galbraith: Ако банкер скочи през прозореца, скочете след него. Ако той фалира, фалирайте и вие. Щом той е скочил или фалирал, то е, за да спечели.

ВТОРИ СЪВЕТ: ПРАВЕТЕ ОБРАТНОТО НА ОНОВА, КОЕТО ДРУГИТЕ ПРАВЯТ

(Warren E. Buffett, Friday, October 17, 2008, Omaha, Nebraska). Бягайте, когато другите се лакомят, лакомете се, когато другите бягат! Финансовият пазар ще се окопити преди реалната икономика. През депресията Дау се срина на 41 на 8 юли 1932. Икономиката продължи да се свива до март 1933, когато Рузвелт влезе в Белия дом, но капиталовият пазар вече бе напреднал с 30 процента.

ТРЕТИ СЪВЕТ: ПРАВЕТЕ, КАКВОТО ПРАВЯТ ЕВРЕИТЕ

Този съвет не го следвайте. Той е политически некоректен. За ваше сведение финансовата система на Израел е 34-та по стабилност. Откакто финансовите пазари се заклатиха, евреите изтеглиха милиарди.

ЧЕТВЪРТИ СЪВЕТ: ПРОЧЕТЕТЕ МАРКС

И този съвет не е добър. Маркс е блестящ ум, но ако го прочетете, ще се объркате. Освен това по негово време не е имало деривативи (производни). Кажете си, както Сорос ми каза: "Не разбирам от деривативи".

ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Няма добър съвет.