|
| Доц. Никола Василев |
- Доц. Василев, станахте член на експертния съвет към здравната каса, който ще консултира дейността й. Как може да се подобри работата на касата, така че да е по-приемлива за пациенти и лекари?
- Когато се въведе този вид финансиране - здравноосигурителната система, не бях ентусиазиран. За нашите условия бях по-голям привърженик на британската система, при която не се набират отделни вноски, а парите за здравеопазване се събират от общите данъци, от бюджетни средства.
- Но и при тази система се плаща за извършена дейност, както е и при нас.
- При нас не се плаща за дейност. На джипитата се плаща за записан пациент, а не за дейност. На болниците се плаща не точно за извършена дейност, плащат се някакви единици. Дотолкова, доколкото в сегашното заплащане за болнична помощ не е калкулиран трудът, за каква дейност говорим? Плаща се някъде за диагноза, някъде за операция или друга манипулация. Така че се плаща не за дейност, а за услуга, в която дейността, действието, е най-зле калкулирано. Но така или иначе тази система работи по някакъв начин. Мисля, че по-скоро е демонизирана. През тези години тя успя да намери своето място и работи. И аз оттеглям тежките укори, които имах към осигурителния модел в началото.
- Не може да няма нещо, което да не може да се подобри.
- Съвършена система няма. В момента не може да се приложи максимата, че когато един отбор печели не се сменят играчите. Не може да се каже, че този отбор печели, но все пак той се бори някак си, действа, запълва пространството в тази част от здравеопазването, която касае лечението - за профилактиката не говорим, там има нужда от много сериозна работа. И ако се направят кардинални промени, можем да очакваме по-скоро негативни, отколкото положителни резултати.
- Но от години здравната каса запълва пространство, системата върви по инерция. За НЗОК основният приоритет е да си влезе в бюджета, а не какво лечение и какво качество осигурява.
- Така е. Тя се интересува дали са спазени чисто формалните условия, за да се признае и плати дадена клинична пътека. Тя няма и не може да има механизми за контрол върху качеството, защото този контрол трябва да се упражнява от лекарска камара или съюз, от органи на съсловието и от пациентите.
- В момента последното, от което лекарският съюз се интересува, е качеството.
- Съгласен съм. Но не можем да искаме това от касата. Освен това дали ще има представител на пациентските организации в общото събрание или управителния съвет на НЗОК, няма никакво значение. Вкарването на пациенти в управлението на касата няма да помогне в никакъв случай. От управлението до нивото на изпълнение етажите са толкова много, че 1 или 5 души няма да могат да стигнат до истината. Контролът на място, в болниците, се упражнява от контрольори на касата, които някак си по условие са хора, които не разбират от медицина. И не може да бъде другояче - тези, които разбират от медицина, трябва да работят в болниците, не в касата.
- И да печелят пари.
- За съжаление - да. До голяма степен в момента всички свободни валенции на съсловието са насочени към печелене на пари. Но какво очаквате да се случи в една разбойническа държава? Нормално ли е да пребият директора на болницата в Ботевград в двора на болницата? Нормално ли е да пребият онзи журналист от "Фрог нюз"? След като всичко е ненормално, как можем да искаме само медицината да е нормална? Не може да стане това.
- Но какво все пак може да се подобри, какво ще предложите на касата?
- Аз не мога да предложа на касата да даде пълноценно финансиране на болниците, защото с финансовия ресурс, с който тя разполага, това не е възможно. Но бих предложил да се оправят асиметриите в наличния бюджет. В остойностяването на пътеките има асиметрии - в рамките на една и съща специалност и между различните специалности.
- На касата са нужни повече пари, но има и друга теза - че и наличните изтичат твърде много. Затова и логиката е защо да се дават повече пари, защо да се вдига вноската, след като парите ще потънат.
- Има много механизми за източване на касата. Ако аз бях фактор във финансовите институции, щях да разсъждавам по този начин - виждайки, че се източва касата, откъде накъде ще й дам повече пари? Да си затегне кранчетата и ще разполага с повече средства, без дори те са да увеличени. За съжаление тази кранчета са много трудни за затягане и пак ще се върна на това, че сме разбойническа държава, защото всичко тръгва оттам. Не може да сложиш по един контрольор до всеки лекар, това е абсурд. А лекарят е човешко същество и вижда, че в неговото градче някой си там Маца живее прекрасно, защото разбойничества. И лекарят си казва - аз чак толкова не мога, но поне малко да присвоя, за да живея и аз по-добре. Изкушението е голямо. Познавам няколко механизъма за източване на касата, знам чудесно как става и не виждам начин да им се противодейства, освен да сложиш по един чекист до всеки лекар.
- Какви са тези механизми?
- Например прочутите направления за специалист, за които все се оплакваме, че имат лимити. Получавайки направлението, лекарят го осребрява и срещу него взема от касата пари. И тези направления хвърчат като мухи - дават се с нужда и без нужда. Да не говорим, че има още нещо, което не е до разбойничеството, а е световна тенденция - лекарите не вярват на себе си и искат да се подсигурят с абсолютно ненужни изследвания. Обаче и пациентите ги искат и в случая имаме пълно единодушие.
- Комерсиализация на медицината?
- Не, макдоналдизация - там знаеш, че стандартът по цял свят е един и същ и в чужда държава отиваш в "Макдоналдс". Има един световен стремеж същото да се направи и в медицината. Затова са всички тия скенери, телемедицина и телехирургия с робот "Да Винчи".
- Решение ли са лимитите, които касата поставя на лекари и болници?
- Не, но са спасение от фалит. Иначе решението е всички хора да са съвестни - което ни учеха, че ще стане през 1980 г., пък тя мина отдавна. Всички лекари да са съвестни, компетентни и уверени в способностите си, всички пациенти да са склонни за вярват в това, което им се казва, и все неща, които не могат да станат.
- Излиза, че нищо не може да се направи.
- Мисля, че в момента - с всички нелицеприятни ограничения, които касата поставя пред професионалния полет на лекарите, от една страна, и пред желанието на пациентите за по-добро и по-скъпо обслужване, от друга - статуквото е може би единственият начин да просъществува системата.
- Нужна ли е демонополизация на касата?
- Вероятно тя е прекрасно нещо, но във вида, в който се предлага, според мен е много опасна. Лично мен най-много ме подразни т.нар. солидарен фонд, който се предвижда. Той предполага да се заделят някакви средства във фонд, който ужким трябва да пази болните от това да не им се плати съответното лечение, но всъщност пази дружествата от фалит. Това е изчистен пример за помен с чужда пита. Идват едни търговци на пазара и ти ги гарантираш срещу фалит с публични средства. Те самите трябва да представят собствени гаранции срещу фалит, това не трябва да е за сметка на публичните средства.
- Няма ли опасност от точно обратното - да не плащат лечение?
- Има и също е вредно. Другото, което ми направи тягостно впечатление, е, че НЗОК ще е длъжна да предостави софтуера си на съответните частни фондове. Да, длъжна е, но срещу еди-каква си сума, а не безвъзмездно. Защо трябва една публична организация безвъзмездно да предоставя на частни предприемачи своя собственост? Също така ще е длъжна безвъзмездно да ги обучава. Това е пълно безумие.
- Би ли работил такъв модел - няколко каси, напълно равнопоставени, и пациентът да избира в коя от тях да се осигурява?
- На мен ми убягва технологията, по която ще бъдат равнопоставени. Това ще се постигне със скъпоструващи подаръци, които ще се направят на частните предприемачи, което нито е морално, нито е икономически изгодно. Ако след 10 г. се окаже, че публичните средства са били съсипани в ръцете на частните дружества, тези хора ще трябва да бъдат санкционирани.
Иначе има системи с много каси. След като действат, значи работи този модел. То е като интернет - информация много. Ако днес искам да защитавам една теза, мога да намеря информация за нея, а ако утре искам да защитавам противоположната - и за нея има информация. Същото е и с касите - след като работи някъде една система, защо да не работи и тук? Но дали това е най-доброто?
- А кое е най-доброто?
- Запазването на статуквото засега. За да се промени това статукво, трябва да се променят условията. А при наличието на тези същите условия да се променя статуквото не е адекватно. За тази околна среда този модел се е нагодил и работи. За да се промени, първо трябва да се промени околната среда.
- Предвижда се все по-сериозно навлизане на частни капитали в публичното здравеопазване - демонополизация с частни фондове, приватизация на болници, публично-частни партньорства. Добро ли е това?
- Както обикновено не летим пред вятъра, а той лети пред нас. В основата на наблягането на частната инициатива е презумпцията, че най-добрият регулатор на процесите в социума е пазарът. Напоследък всемогъществото на регулативната роля на пазара се подлага на много големи съмнения и пръв го каза Никола Саркози по повод на ипотечната криза в САЩ. Той каза - време е да преосмислим нашето безкритично отношение към всемогъществото на пазара като регулатор. В момента по света масово има навлизане на държавната регулация в т.нар. пазари. А ние с демонополизация искаме пазарът да регулира здравното осигуряване, но ето какво се получава, когато пазарът регулира - балон, който се пука.