Когато от София завалят съобщения за успехи и оставки, няма съмнение, че до три месеца от Брюксел ще ни налетят бури. Така става всеки път, когато България пише поредния си отчет преди междинен или редовен доклад на Еврокомисията (ЕК) за борбата с престъпността. От две години цикълът е разделен на тримесечия и се повтаря с такова постоянство, с каквото се сменят четирите сезона. Разликата е, че в България сезонът е все един и същ, но с тенденция към влошаване.

Последният отчет, връчен завчера на генералния секретар на ЕК Катрин Дей от министъра по европейските въпроси Гергана Грънчарова и главния прокурор Борис Велчев,



прелива от хвалби



За три месеца - от юни до септември, България е издала 50 присъди срещу организирани престъпници и 38 срещу високопоставени корумпирани лица. Или близо 30 на месец, т.е. по една на ден (включително и в почивните). Такава успеваемост не се помни още от времето на бившия вътрешен министър и вече клиент на съда Румен Петков, който пращаше в Брюксел такива статистики, че другите държави в ЕС трябваше да се срамуват от своята престъпност.

Както обикновено, проблемите на държавата започват, когато се наложи да превърне числата в имена. Р. Петков успя да се сети само за едно - Митьо Очите, а сега главният прокурор се хвали със сърбина Будимир Куйович. За да не изглежда, че с чужда пита прави помен, той добавя и едно българско име - на Ерджан Рашид-Роко. Той не само бе осъден преди доста години, но и успя след това два пъти да осъди България в Страсбург. Подправката към тази претоплена манджа е, че съдът напоследък е отнел имоти на Роко.

За да не се мръщят в Брюксел на това бедно меню, България минава с класическия сервитьорски номер:



"Пече се!"



Отчетът съобщава, че "прокуратурата, МВР и ДАНС вече са уточнили основните организирани престъпни групи", следят членовете им и събират данни срещу тях. Което означава, че властите тъкмо са приключили етапа на запознаване с бандитите. С други думи - не сме ги хванали, но поне ги знаем.

Сигурно вече няма брюкселски експерт, идвал на инспекция у нас, който също да не ги знае - нали се въртят със скъпите си коли с характерни регистрационни номера все около представителните хотели, където отсядат важните гости от чужбина. За тях периодично пишат и най-авторитетните вестници в Европа и Америка. Защо обаче отдалеч се виждат добре, а отблизо - не? Може би защото проблемът е станал прекалено голям, както твърдят докладите на ЕК. И италианците не виждат, че страната им прилича на ботуш, но от космоса си личи. Така и българските власти не виждат, че държавата е заприличала на мафиотско свърталище, както твърдят чужденците.

Липсата на сериозен напредък по механизма за сътрудничество и контрол в сферата на правосъдието и вътрешния ред означава само едно: междинният доклад на ЕК в края на януари или началото на февруари ще бъде поне с една степен по-мрачен от последния годишен доклад през юли. Докато Брюксел анализира оскъдния отчет, България ще има последен шанс най-много до края на декември да вкара двама-трима именити бандити зад решетките, за да предотврати бурята. Закъснее ли до януари, ще се повтори случката с Митьо Очите, който се покая и влезе в затвора в последния момент, но доблестната му постъпка не бе отчетена миналия февруари, защото черновата на предишния междинен доклад вече бе готова и нямаше време за големи поправки.

Откакто в средата на годината държавата си изпроси да бъде обект на отделен доклад и за



злоупотребите с еврофондове,



сега трепери също как ще й бъде отчетен напредък във втория финансов анализ на ЕК, който вероятно ще излезе на 23 ноември. През юни тя се опита да омилостиви еврочиновниците, като обяви, че е сменила шефовете на проблемните разплащателни агенции, допуснали нарушения с пари от ЕС. Това не бе достатъчно, защото Брюксел искаше да види, че новите началници не са като предишните, т.е., че не насочват европейските финансови потоци към роднини и съпартийци. Парите не бяха разблокирани нито по програма ФАР, за която главна вина носят агенциите в регионалното и финансовото министерство, нито по програма ИСПА, за която отговаря пътният фонд, нито по САПАРД, която е към фонд "Земеделие".

За да се отпушат фондовете за пътища, бе сменено не само ръководството, но и цялата пътна агенция. Назначени бяха 2000 души, дали клетва да не се поддават на конфликт на интереси. Въпреки това скептицизмът в Брюксел остана и генералният директор на Национална агенция "Пътна инфраструктура" Димитър Иванов тази седмица напусна поста си "по здравословни причини". Най-изненадващо, също по лично-здравословни причини, вчера подаде оставка и новият изпълнителен директор на ДФ "Земеделие" Атанас Кънчев. Неговата агенция пък напоследък бе засипана от похвали как почти осигурила подновяване на плащанията за България. Така излиза, че и добре да си вършиш работата, и зле да се справяш - все си отиваш по здравословни причини. Не е ясно обаче кое разболява - контактите с Брюксел или с факторите в България, чакащи с нетърпение кьорави пари от ЕС.