Трябва ли ти телевизия, ако от прозореца си имаш прекрасна гледка към планината? Защо ти е хладилник, като няма какво да сложиш в него?

Пред такива битови или екзистенциални избори са изправени хората от Горен Плочник . Става дума за последното "село" без ток в Пловдивска област. На 14 октомври областният управител Тодор Петков заедно с шефа на електроразпределителното дружество и кметът на Бойково, чиито махали са Горен и Долен Плочник, символично пуснаха тока. Един вид планината стана по-цивилизована.

По пътя към Горен Плочник човек наистина започва да си мисли, че е много далече от цивилизацията - от едната страна е дерето, от другата стръмен склон, короните на дърветата образуват тунел над шосето, което е дупка до дупка. Затова до Горен Плочник се стига само когато времето е хубаво. В останалите случаи 4-те километра между Бойково и Плочник се минават пеша. Няма ток, няма покритие за мобилните телефони. Ако искаш да се обадиш, отиваш на една малка нивичка, където има обхват, заради което местните са я кръстили "пощата".

Първото нещо, което виждате от Плочник, е минаре. Но само минаре, без джамия. Там, където е била сградата, днес има вила. Следите от времето личат и по самото минаре, чиято горна част липсва. От другата страна се вижда един почти нов параклис. Между тях е трафопостът. Върху едната му стена има нещо като паметна плоча "Тук на еди-коя си дата, в присъствието на еди-кой си, беше пуснато електрозахранването и т.н..."



От една къща малко по-надолу се чува музика



"Ние с жена ми сме пенсионери, идваме след втората половина на април и си отиваме октомври. Като щъркелите сме - зимата в Пловдив, лятото тука", обяснява Костадин Илиев. Разказва ни, че сега в селото има само 7 души, иначе къщите са около 65. Повечето хора са като него - прелетни птици. Илиев разказва, че неговата вила е построена през 1972 г. През първите години осветлението е било голям проблем, защото не е имало дори и пропан-бутан, а само обикновени газени лампи. "Светехме с газени лампи, фенери, свещи, обаче с пропан-бутана е друго - като светнеш, в стаята все едно че има крушка. Лошото е, че и до тоалетната да тръгнеш, пак ти трябва фенерче", разказва той. Иначе с готвенето проблем няма, печката на дърва е близо до чешмата, ако не там - на газовия котлон. "Човек се нагажда, винаги намира начин, не може, като няма ток, да легнем и да умрем. Все трябва да намерим начин", казва Костадин. "А по Живково време колко пъти ни е спирал токът... И се пригодихме", добавя съпругата му.

Обяснението защо досега е нямало ток е елементарно - нямало пари. Макар че и това не е цялата истина. Проектите за електрифициране на селото стартират преди 7-8 години, разказва кметът на Бойково Иван Милчев. Тогавашният шеф на енергото дошъл в Плочник, огледал обстановката и казал, че го е страх да похарчи стотици хиляди левове за трима-четирима души. При управлението на следващия директор били изгубени още няколко години, докато двете страни се разберат как точно да се прокара токът - по въздуха или под земята. В крайна сметка решили, че е по-удачно да е под земята, и след около 8 години в Горен Плочник светва първата електирческа лампа. Разбира се, не се е минало без куриозни случки. Хората се надявали, че ще има и улично осветление. И наистина една била монтирана, но само за официалното откриване. Ден по-късно техниците се върнали и я демонтирали.



В другата махала - Долен Плочник, електрификация няма



"Догодина и там ще има, осигурени са 160 хил.лв.", казва Милчев. Засега там ток има само в ресторанта, отворен преди години. Според кмета заведението се намира на стратегически в миналото път към Беломорието. Затова човекът взел решение да започне бизнес там. Опитал да захранва ресторанта с агрегати, но скоро разбрал, че това е много скъпо, и се отказал. Когато токът дошъл в Горен Плочник, с "много кандърми и молби" от енергото се съгласили да дръпнат един кабел и до ресторанта. Всъщност електричество в Горен Плочник могат да си позволят само половината къщи, останалите не могат да си позволят таксата за включване - 444 лева, която е по-висока от обичайното заради по-трудното прокарване на електричество там.

В Долен Плочник може да нямат ток, но пътят е доста по-добър и с кола можеш да стигнеш по всяко време. Този към Горен Плочник се поддържа само от местните - събират пари и периодично насипват баластра, но заради прокопаването на канал за кабелите пътят сега е страшно разровен.

Постоянно живеещите там преживяват зимата само със запаси от брашно, захар, олио и си стоят в селото. "Като няма много сняг, слагат раницата на гърба и отиват до Бойково за най-нужното. Иначе виното и ракията си ги правят", шегува се Костадин.

Въпросът защо досега не е имало ток като че ли не интересува много хората. Важното е, че е дошъл. За добро или лошо. "Развалиха ни моабета, сега, вместо да пием и да пеем песни, ние зяпаме в телевизора", казва съседът Васил Василев. Около час по-късно той запява: "Де гиди луди млади години", а кучето му Марта приглася с вдигната глава. "Дай по-високо", насърчава я стопанинът.

Освен песните хората като че ли обичат и споровете по политиката, защото Васил посочва съседа си и казва: "Той е син, аз съм червен". Син според думите му е и другият комшия - Димитър Ташев. Той и жена му са едни от малкото, които живеят целогодишно в Плочник. Вече имат телевизор и хладилник. Хладилникът обаче е празен и се използва само като шкаф. "Защо ми беше, като нямам какво да сложа вътре?!", смее се Димитър. За сметка на това телевизорът е снабден с цифров сигнал - предавател, антена, второ дистанционно за приемника, всичко както си му е редът. "Няма да пускаш 60 и 61", шегува се Васил. Това са порноканалите. До вече неизползваемата газова лампа се мъдри прясно изведен кабел с крушка, но в двора дими комин. "Банята", пояснява Димитър.

Въпреки че на пръв поглед цивилизацията е подминала Плочник, истината е друга. Кметът Милчев разказва, че при разкопки около Бойково са намерени монети от 1118 г. Открити са и тракийски светилища. В днешния си вид Плочник съществува от 1965 г. През 1959 г. Бойково влиза в ТКЗС-то, а 6 години по-късно един от жителите му се преселва в безлюдната махала, за да отглежда говеда. Постепенно към него се присъединяват и други и лека-полека махалата се съживява.



Село има още през XVII век



За разлика от Плочник съседното Бойково си остава християнско. "В Бойково е идвал лично Захари Стоянов, за да основе комитет", разказва Милчев. Тогава селото се разделя - младите искат комитет, старите - не. Захари Стоянов обаче успял - Бойково не остава извън революционната вълна от април 1876 г. Затова свидетелства и паметната плоча с имената на жертвите пред кметството. Когато въстанието избухва, турците от Плочник и Тъмриш, което е едно от най-големите турски села в Родопите, нападат Бойково. "Когато идват турците, първенците на Бойково ги посрещат на 500 м от мястото, където сме в момента. Смятали са, че така ще ги омилостивят. В същото време цялото население заедно с добитъка напуска селото и се скрива в местността Крив камък. Турците избиват първенците и запалват къщите. Селяните обаче се спасяват", разказва кметът. 52 от всичките 54 къщи са изгорени.

След Берлинския конгрес близкото Тъмриш остава в границите на империята, а Бойково се превръща в погранично село, като в Плочник продължават да живеят турци. Нещата остават така до 1912 г., когато българската армия минава през Родопите. Тогава турците от Плочник бягат. Хората от Бойково пък разграбват селото и запалват къщите, а по-късно използват руините за къшли. Това е официалната версия. Легендата обаче разказва, че турчин изнасилил българско момиче, бойковци се вдигнали да мъстят и затова хората от Плочник избягали.

След Освобождението Бойково и местността се превръщат във вилна зона. Началото е сложено от пловдивския адвокат Недко Каблешков, който си строи вила. Не след дълго "цялата буржоазия" на Пловдив се изнася натам. Това продължава до 1944 г., когато всички луксозни вили са национализирани. Днес обаче вили отново се строят, явно елитът на Пловдив пак тръгва към планината. Местните не са много доволни, защото остават строителни отпадъци, разбива се пътят, но вдигат примирено рамене и толкоз.