Когато за първи чух тезата, че парното и топлата вода трябва да са евтини или дори безплатни, защото са отпадъчен продукт при производството на ток, не се учудих. У нас "специалисти" има всякакви и с всяко увеличение на цените ще стават все повече. Но напоследък твърдението натрапчиво са набива и няма да се учудя, ако на изборите се появи партия, която обещае да премахне плащането на услугите на централното топлоснабдяване.

Оставям настрана въпроса, че по принцип безплатни неща на този свят няма и че дори "отпадъчните" продукти си имат някаква цена. Но принципно в България има два вида термични централи. Едните са онези, които енергийната система използва, за да осигуряват т.нар. подвърхов ток, т.е. близо по време или точно в момента, когато консумацията почва да се увеличава, но още не е стигнала върховата си за деня стойност. Такива централи у нас са тези от комплекса "Марица-изток". Простичко казано, задачата им е да произвеждат ток от въглища и затова са издигнати близо до източника на суровина. Въглищата горят, загряват вода, получава се пара, която завърта турбината, и естествено човек се пита къде отива след това парата. В този вид съоръжения тя се връща обратно и се изпраща в охладителната кула. На практика отива да подгрява дядо Господ. Но това е положението - тези централи са направени, за да произвеждат електроенергия.



Никой не е мислел да премести столицата там



Софийската, а и останалите топлофикации са замислени и построени за друг тип нужди. Затова и турбините в тях са многостепенни и използваната вече веднъж пара за производство на ток се отделя на три нива. Тази с най-високо налягане и най-висока температура отива за промишлени нужди. Средната се праща по тръбите за битово отопление и подгряване на горещата вода в домовете ни. Парата, която е с най-ниско налягане и най-ниска температура, се праща в охладителната кула и по същия начин отлита. Просто използването й е икономически неизгодно, защото би трябвало отново да се подгрява, помпи, които харчат ток, да увеличават налягането й, и т.н. Но пък в никоя човешка дейност не се използва абсолютно всичко. Нима от телето излизат само стекове?

Проблемът на този тип централи обаче е, че са вече икономически неизгодни. Те са правени по стандартите на 40-те и 50-те години специално за да произвеждат топлоенергия. Тогавашните инженери са сложили и турбина просто за да може инсталацията да подпомогне и енергийната система на страната или поне на столицата. Изградените по-късно централи "Люлин" и "Земляне" са само за производство на топлоенергия, а "Изток" работи като най-първата централа, с малко по-добри характеристики. Това, че през 70-те години използваният в началото мазут е бил заменен с природен газ, само донякъде се отразява на икономическата ефективност. Защото системата продължава да си действа по същия начин - тя изгаря природния газ, който подгрява огромни котли с вода, получената пара задвижва турбината, която произвежда ток, и каквото остане - тръгва по тръбите. Колкото и скъпо и прескъпо да накараме държавата да плаща за тока, произвеждан от тези централи, тяхното КПД по принцип е ниско и не отговаря на съвременните изисквания за енергийна ефективност. Средното за системата би трябвало да е около 45%, но няма да се учудя, ако най-старата софийска ТЕЦ "София" работи и с по-малко от 35% КПД.



Не е така обаче в най-съвременния тип централи -



високоефективните когенерации. При тях природният газ не се използва директно за подгряване на водата, а минава през газова турбина и изгорелите газове, които са с много по-висока температура, се пращат в парогенератор и могат да захранват турбина за производство на ток. Като резултат в отделни случаи общият КПД стига 90%. Европейското изискване според директива 8 от 2004 г. е средният КПД за подобни централи да е равен поне на 75%. В някои европейски страни като Дания например инсталации като софийската дори са забранени. Политиката на държавата там е да подкрепя екологично чистото гориво природен газ, но не по този неефективен начин, който прилагаме у нас.

Някои топлофикации в страната имат изградени когенерации, например в Плевен, Враца и Варна. Едва ли е случайно, че никой не чу варненската топлофикация да се оплаква, че газът й е скъп и не може да си го плаща. Това, че Плевен и Враца закъсаха, е отделен въпрос. Но и в трите града себестойността на произвежданата топлоенергия е доста ниска.

В столицата има доста планове и проекти за изграждане на когенерации, но за съжаление отлежават по нечии бюра с години. Малките отоплителни централи в "Хаджи Димитър", "Сухата река", "Овча купел" и другаде дори смениха мазута с природен газ съвсем наскоро, и то с голяма съпротива. Едва ли е трудно човек да се досети защо.

Защото не е просто да произвеждаш едновременно ток и парно, трябва да ги произвеждаш по ефективен начин. Иначе излиза, че в нашите централи може да се каже, че не парното и топлата вода, а токът е отпадъчен продукт.