Преди 19 години с много ентусиазъм и блясък в очите започнахме да градим демократично общество и пазарна икономика. Днес обаче това, в което живеем, много повече напомня на феодализъм. Отделни райони на България всъщност са владения на местни велможи, които поддържат солидна независимост от централната власт.

Каква я мислехме, каква стана? За кой ли път сме в положението да си задаваме този въпрос. Няма защо да се лъжем, градове като Дупница, Петрич, Сандански, Своге са отделни губернии. В тях централната власт се опитва да въведе ред само колкото да хвърли пясък в очите на обществото. А съдебната откровено се страхува да правораздава.

Ако трябва да сме точни, всъщност положението у нас в известен смисъл е



по-зле дори от Средновековието



Тогава кралете са водили постоянна борба с местните барони, графове, херцози, за да засилят своята власт. Докато сега централната власт у нас като че ли се е предала. Вярно, че през последните дни държавата се захвана да "респектира" вездесъщите владетели на Дупница, известни като братя Галеви. Това обаче май не е нищо повече от предизборен и предевродокладен шум. Все още е пресен споменът, когато главният прокурор Борис Велчев се впечатляваше от реда, дисциплината и липсата на дребна престъпност в Дупница. И не правеше нищо друго, освен да коментира многозначително, че така било и в Палермо. Не беше толкова отдавна, когато бившият вътрешен министър Румен Петков попари надеждите на местните хора, осмелили се да протестират срещу мафията в града, заявявайки им, че той такова нещо не забелязва.

Скорошните избори в Петрич и Сандански пък за пореден път показаха, че тези градове си живеят по свои собствени правила, според които купуването на гласове и побоят над политическите опоненти не са престъпление. А безсилната държавна власт няма какво друго да направи, освен да приеме статуквото. Само преди седмица районният съд в Петрич пусна на свобода срещу 1000 лв. Альоша Ангелов, задържан за купуване на гласове на изборите на 11 октомври. А Марио Минев, човекът, пребил областния лидер на "Атака", бе пуснат в домашен арест. На всичкото отгоре на петричкия прокурор Лидия Манолова бе дадена охрана заради инцидент в дома й.



Добре, че бяха германците да арестуват Коце Маца,



че да разберат местните хора що е то държава и правосъдие.

Частичните местни избори в Сандански, проведени през лятото след касирането на редовните, също показаха колко жалка е властта у нас - изпълнителна и съдебна. Първата се сети да въвежда ред няколко дни преди самия избор, когато сериозните покупко-продажби на гласове вече бяха приключили. Все пак в деня на вота бизнесменът Никола Малчев бе хванат и осъден за купуване на гласове в полза на коалиция "Бъдеще за община Сандански", която спечели най-много мандата. Въпреки това обаче ВАС призна изборите за редовни, което си е странно и срамно решение. Защото най-вероятно Малчев не е единственият, който е вършил това, и резултатите от вота са наистина съмнителни. Може би съдиите са си дали сметка, че ако касират за втори път изборите в Сандански, при нов вот картината няма да е по-различна, а всичко това не може да продължава до безкрай. Само че подобна логика всъщност е най-голямото признание за безпомощност.

Що се отнася до Своге, градът отдавна има статут на първа частна община. Този статут все повече укрепва, откакто бившият кмет Емил Иванов е и областен управител на София-област от името на ДПС. Движението фактически управлява там, макар че формално няма нито един общински съветник. Китните планини наоколо са любимо място за закупуване на имоти от актива на Ахмед Доган. Обръч от фирми, свързани с местни политици, е стегнал общината. Съветниците щедро раздават на бизнесмени имоти в центъра на града и по околните села, нарушавайки един куп закони и правила. А строителният контрол в София се притеснява да си свърши работата, очевидно под политически натиск.

Най-обезпокоителното е, че тези градове не са единствените феодални владения у нас. Просто те най-често влизат в общественото полезрение, тъй като са сравнително близо до София. В много градове в България има по няколко души, най-често с мафиотско-ченгесарски произход, които владеят местната икономика, упражняват властта, раздават правосъдие... В крайна сметка преходът, който направихме, май се оказа, че е от демократичен социализъм към демократичен феодализъм. Вероятно щеше да е смешно, ако не беше тъжно и жалко.