В момента понасяме опустошителните последствия от поредица големи грешки в икономическата политика, създадени от перфектната буря - ако трябва да използваме популярното клише. Тези досадни грешки на правителството временно парализираха глобалната кредитна система и сега запращат ЕС и САЩ в рецесия и рязко смъкват азиатските темпове на растеж.

Оставена да се справя сама, със собствените си сили, кредитната криза, която започна през август 2007 г., би могла да съкруши икономиките така, както го стори Голямата депресия.

За радост, макар и със закъснение, правителствата си признаха, че единственият начин



кредитите отново да потекат,



са бързи и директни мащабни инжекции от свежи капитали в засегнатите банки, както и да се предприемат извънредни мерки, смятани досега за немислими.

Ако чувствителните спасителни действия продължат, а това ще стане, настоящата криза бързо ще отмине. Поразените предприятия и потребители няма да се възстановят много бързо от травмата от последните месеци, още повече че сега трябва да се справим и с рецесията. Но движението надолу няма да продължи дълго: американската и другите икономики би трябвало да започнат да се надигат не по-късно от идната пролет.

Толкова скоро? Въпреки кризата, глобалната икономика все още притежава огромни ресурси и сила. Между началото на 80-те г. и 2007 г.



живяхме в икономически Златен век



Никога досега толкова много хора не са напредвали толкова много икономически за толкова кратко време, както през последните 25 г. До началото на кредитната криза 70 млн. души годишно се вливаха в средната класа. САЩ дадоха старт на този дълготраен бум с икономическите реформи на Роналд Рейгън, особено със значителното намаляване на данъците върху доходите. От икономическата стагнация на 70-те г., ние се гмурнахме в динамична, иновационна икономика, ориентирана към високите технологии. Дори през последните години САЩ се справяха добре. Между края на 2002 и края на 2007 г. американският икономически ръст надхвърляше целия обем на китайската икономика. Очевидно темповете на растеж на Китай бяха по-високи, но страната тръгна от по-ниска база.

Светът е тъпкан с пари. Те са замръзнали от страх, но ги има.

И така - ще продължи ли икономическият бум догодина, първоначално по-бавно, а сетне с ускоряващи се темпове? Така би трябвало. Каквото и да се случи, то ще зависи от следващата, доста опасна фаза - политическите последствия.

Дали САЩ и другите страни ще следват политика, която да задържи развитието и да забави, или спре пълноценно възстановяване, т.е. регулаторни механизми, които потискат иновациите и данъци, които вредят на създаването и инвестирането на капитали?

Вашингтонските политици питат - щом федералното правителство може да подкрепи банките,



защо не го стори и за другите засегнати бизнеси?



Неотдавна Конгресът одобри 25 млрд. долара за гарантиране на заеми в полза на автопроизводителите от Детройт. (Тези пари са предназначени не само за подпомагане на Детройт, но и за предотвратяване на нов залп на кредитната криза.)

Някои либерални политически активисти пледират Вашингтон да използва новите си правомощия за други цели, като затягане на емисиите вредни газове или промяна в скъпите вноски за здравно осигуряване. Новите опити за ограничаване на заплатите на корпоративните лъвове, поне в някои сектори, вече са извървян път, като се имат предвид непредвидените странични ефекти от опита на Клинтън да ограничи заплатите на изпълнителните директори през 1993 г. Протекционистите подновяват призивите за търговски ограничения в името на сигурността на потребителите и насърчаване на по-добри трудови и екологични стандарти.

Възраждащите се политически профсъюзи и други активисти ще натискат за правила по въпроса кой има право да заема място в корпоративните директорски бордове, за да бъдат представени "по-добре потребителите и инвеститорите". Те искат право на вето над политиката на публичните компании. Освен това те са готови да премахват бариери - като тайното гласуване например, за да попречат на трудещите се да се присъединят към профсъюзите.

Финансовият сектор със сигурност ще бъде изправен пред



нови правила и регулации



Дали ще бъдат чувствителни - като рационализиране на безбройните финансови регулаторни структури, и ще има натиск за създаване на борси и клирингови къщи за екзотични инструменти като суапови сделки с кредити, за да постигнем прозрачност и стандартизация? Или ще бъдат наказателни и скъпи като закона от 2002 г. за реформа на счетоводството в публичните финанси и за защита на инвеститорите? Новата власт на Вашингтон над банките може да направи нашите капиталови пазари по-враждебни спрямо предприемачите - спестовните книжа няма да носят големи приходи, но ще защитават от политически срив. Или както се случи с Фани Мей и Фреди Мак, дали властта няма да кара банките да действат по политически и икономически причини?

Смразяващ резултат от кризата би било задълбочаването на убийствения процес на криминализиране на фалитите. Навремето, когато един бизнес пропадаше, собствениците му често стигаха до затвора за длъжници. Едно от значимите движения напред на цивилизацията и икономическия прогрес бе идеята за ограничената отговорност, която се наложи през XIX век - инвеститорите отговорят само за средствата, които реално са вложили в компанията, останалите им авоари остават защитени. Ако бизнесът фалира, те губят само това, което са инвестирали. Ограничената отговорност даде старта на положителната експлозия в рисковото предприемачество. Стандартът ни на живот днес би бил като през 1850 г., ако не се бе наложила широко практиката на ограничената отговорност.

През последните години обаче, особено след корпоративните скандали от ранга на Enron/WorldCom, федералните и местните прокурори започнаха активно да издирват



доказателства за измама при фалит на голяма компания



Да, има корпоративни измами, нарушителите отиват на съд и след това - в затвора. Но следствени са и доста непрестъпници.

Такъв знаков случай е опитът на данъчните да разследват KPMG и доста техни партньори и служители за данъчни измами. Подобен данъчен спор нормално би трябвало да се реши от граждански съд. Вместо това прокурорите заплашиха KPMG с унищожение - приемете условията ни или ще ви ударим с обвинение, което ще убие бизнеса ви. Артур Андерсен неотдавна бе унищожен от подобно обвинение, въпреки че впоследствие съдът отхвърли обвиненията.

Федералните дори натискаха KPMG да не плащат съдебните разходи на обвинените служители, което би принудило тези хора да търсят споразумение, защото не биха могли да си позволят да платят сами. За щастие, един храбър федерален съдия спря това нарушение.

Но заплахата от обвинение остава. Веднага след фалитите на Беър Стърнс и Лемън Брадърс, започнаха работа криминалните следователи. Те ще намерят доказателства за измама. Защо не свалихте по-решително цената на съмнителните книжа, дори и ако за тях няма пазар? Защо изразявате увереност в стабилността на бизнеса си, когато на бял свят излизат слухове за проблеми? Сред всичко това ще потъне фактът, че Лемън и Ей Ай Джи не са знаели до последния момент, че са в смъртна опасност. Ще има обвинения.

Смарзяващата поука - неуспешното поемане на риск или фалитът може да ви изпратят в затвора.