Според последното изследване на социалното министерство мераклиите да припечелят някое евро от работа в чужбина намаляват. Дори да е така обаче, хората, които се решават на тази стъпка, продължават да се сблъскват с различните ограничения на трудовите пазари на държавите от ЕС.

Макар, откакто станахме членки на общността, да можем да пътуваме свободно в страните от ЕС, да пребиваваме там до 3 месеца или до 5 г. - ако докажем с документ, че можем да се издържаме финансово, правото ни да се трудим без ограничения в ЕС е доста условно. За над половината от държавите в ЕС то е предмет на преходни периоди, регламентирани в Договора за присъединяване на страната ни към ЕС, които са известни под формулата "2+3+2" години - т.е. всяка държава може да прилага ограничения към чуждите работници максимум 7 години.

В края на първия период, в края на 2008 г., Европейската комисия (ЕК) ще изготви доклад по приложението на националните мерки в тази област. При липса на друго решение от дадена държава българските работници ще могат да работят свободно в нея. Държавите, които в края на годината трябва да преразгледат режимите си за България, са Австрия, Великобритания, Гърция, Дания, Ирландия, Испания, Португалия, Холандия. В края на втория 3-годишен период, т.е. през 2011 г., страните-членки могат да продължат още максимум 2 г. да ограничават достъпа до трудовите си пазари. Но има условие - ако те са подложени на сериозни сътресения. Решението за това ще се вземе от ЕК. Едва след 2013 г. вратите пред сънародниците ни за работа в държавите от ЕС трябва да се отворят широко.

Ако се каните да тръгнете на гурбет, по-добре първо си намерете работодател. Най-добре е това да стане чрез директен контакт, но връзка може да направите и през портала за трудова мобилност EURES, чрез регистриран в Агенцията по заетостта (АЗ) посредник или с помощта на самата АЗ по действащи двустранни спогодби за заетост - такива имаме с Германия, Франция, Испания, Люксембург, Португалия, Италия, Швейцария. След това трябва да проверите прилага ли съответната държава преходни периоди. Ако не, спокойно може да стягате куфарите. "Страните-приятелки", които



изцяло са отворили трудовия си пазар



за български работници, са Естония, Полша, Литва, Латвия, Словакия, Словения, Румъния, Кипър, Финландия, Унгария, Чехия и Швеция.

Останалите 14 държави от ЕС прилагат разрешителен режим с поетапно отваряне на пазара на труда, като използват различни механизми - облекчен прием за определени професии, квоти за достъп до определени стопански сектори и др. За да се трудите във въпросните страни, ви трябва разрешително за работа, за което евентуалният ви шеф трябва да кандидатства пред местните служби по заетостта. Информация за процедурата по издаването му има и в съответните посолства. Там, както и на място в съответната държава може да се сдобиете с регистрация и разрешително да се трудите. Интересно е, че ако сте допуснати за 12 месеца до пазара на труда на дадена държава с преходен период, след това получавате право на пълен достъп до нейния трудов пазар. Повечето от тези държави освен различни по видове "прегради" са поставили и някои облекчения. Италия например изисква разрешение за работа, но за някои сектори, където работниците не достигат, достъпът е облекчен - селското стопанство, хотелиерството, строителството, машиностроенето, сезонната работа, както и за висококвалифицираната и ръководна работа. Люксембург пък планира да продължи сегашните временни ограничения за престой на българи и румънци още 3 г. Държавата също прилага разрешителен режим с облекчен достъп до работа в селското стопанство, лозарството и туризма. За да се трудите в Австрия, Франция, Холандия, Португалия и Ирландия, също ви трябва разрешително за работа от съответната служба по заетостта, като за някои сектори достъпът е улеснен. Дори в социалното министерство обаче нямат пълна информация къде какви професии се допускат, така че, за да се осведомите за условията на работа в дадена страна, е най-добре да посетите посолството й у нас.

Властите във



Великобритания



например продължават да прилагат "драконовски" ограничения към работниците ни. Трудовият пазар там е затворен за нашенци от 2007 г. и въпреки предстоящото скоро преразглеждане на мерките няма изгледи те да се променят дори до 2011 г. "Трябва да има сериозен натиск върху английския пазар, за да може британското правителство да поиска от ЕК да прилага строгите мерки още 2 г. - до 2013 г.", коментира Даряна Коцева, завеждащ службата по социални въпроси към посолството ни в Лондон. А както изглежда, специално българите няма да са заплаха за трудовия пазар в Обединеното кралство. Данните за последното тримесечие показват, че българите, желаещи да работят в Англия, са намалели драстично и са едва 2305. Законно работещите в момента са около 80 хил. души. "Има много причини за това - от културните и климатични различия, през не много насърчителните отзиви от вече работили българи в Англия, до процедурите за работа тук, които са доста сложни", казва Коцева. На практика, за да получи българин разрешение за работа, трябва да почака минимум 1-2 месеца. Първо английският работодател трябва да си издейства разрешение за наемането на човек от България, след което пък той да се сдобие с работна карта. По този начин Англия приема само висококвалифицираните ни специалисти от сферата на финансовия сектор, здравеопазването и услугите. Нискоквалифицирана работа за сънародниците ни има само в селското стопанство и хранително-преработвателната индустрия - там има квота от 19 500 бройки общо за българи и румънци.



Гърция



също не е отворила широко вратите си за нас. При влизането ни в ЕС тя затвори за 2 г. достъпа до трудовия си пазар и издаде европейски 5-годишни карти за работа на българите, които вече се трудеха на територията й. Така в южната ни съседка в момента работят законно 60 хил. българи. (Незаконно работещите също са към 50-60 хил., а тези с временни трудови договори - 300 хил.). Оттам нататък всички новодошли получиха 3-месечен срок за престой, след което, ако искат да останат, трябва да докажат, че имат доходи за издръжка - от 4-7 хил. евро за 1 г. "Гърция има право да удължи ограничението си още 3 г., но се надяваме това да не стане, индикациите са положителни", казва трудовото ни аташе в Атина Катерина Димитрова. По думите й аргумент за това е фактът, че гърците са доволни от българските работници и дори сами се обаждали в посолството ни с въпроси как да се снабдят с кадри от България - например с опит в корабостроенето. "Освен това се опитваме да убедим гръцките си колеги, че безработицата у нас пада и също имаме нужда от кадри, както и че ако тези 50-60 хил. незаконно работещи се узаконят и започнат да плащат осигуровки, това ще е сериозна инжекция за пенсионната им система", обяснява Димитрова.



Испания



също не дава индикации за сваляне на ограниченията пред българските работници след 2008 г. Там няма професии, които се допускат по-лесно, и за да се трудят там, нашенците задължително трябва да получат разрешително. По официални данни българите, работещи в Испания, са 153 хил., като най-много са заетите в строителството и услугите. Испанското правителство обаче възнамерява до 2009 г. почти изцяло да прекрати договорите за директно набиране на кадри от държави извън ЕС, за да противодейства на икономическата криза. Решението за това дойде, след като броят на безработните достигна над 2.5 млн. души, от които 500 000 чужденци. "Емигрантите тук са над 4 млн. души, или 10% от населението в страната, като безработицата е близо 10%", коментира трудовото ни аташе в Испания Раймонд Сапарев. По думите му едва в края на ноември ще има яснота дали ще има промяна в режима на допускане на българи в Испания. "Едва ли ще се стигне до затягане на ограниченията, не вярвам и другите страни да ограничат още достъпа до пазарите си или да се затворят вече отворени пазари", смята той.



Германия



реши да удължи до 2011 г. ограниченията пред работниците от Източна Европа заради безработицата там, която е близо 7.4%, или 3 млн. безработни. Точно заради липсата на квалифицирани работници обаче страната разрешава приема на електро- и машинни инженери от нашия регион. Право да се трудят легално там имат още и абсолвентите, които са завършили университети в Германия. Те получават право да работят 1 г. след завършването си на територията на ФРГ, след което минават на облекчен режим при наемане на работа. Новото обаче е, че до дни немското законодателство ще се либерализира. "Очаква се всеки момент да излезе постановление на германското правителството, което ще даде възможност всички българи, които са завършили висше образование, да работят в германската страна", казва Тинка Троева, съветник по трудовите и социалните въпроси към посолството ни в Берлин. По думите й промяната ще се отнася за всички професии, а не само за инженерните, които са сред най-търсените в Германия. Работещите легално българи там са 9500, от които 6 хил. са жени.

В



Белгия



се очаква българите да могат да работят свободно от 1 януари 2009 г. В момента трябва да се предостави разрешително за работа, което се получава чрез продължителни административни процедури. Те са по-леки само за архитекти, преводачи, компютърни специалисти, инженери и медицински сестри.

Дания пък, която също може да премахне ограниченията си от догодина, засега има преходна схема за частично отваряне на трудовия си пазар. Нашенците в момента могат да работят там 6 месеца, като през това време не кандидатстват за социални помощи. Възможно е и да се получи разрешително за работа за 1 г. след покана или сключен договор с местен работодател.

Българската емиграция през следващите години няма да е опасна за Европа, но ще е рискова за България - очертава се да бъде с "младежко лице", това показват резултатите от изследване на социалното министерство през м.г. Свил се е делът на по-зрелите, 30-40-годишни българи, желаещи да емигрират, но при по-младите - студенти, ученици и млади работещи, нагласите за емиграция се увеличават. По данни на Евростат български граждани работят главно в Италия, Испания, Великобритания, Гърция, Германия и Кипър. Общият брой на нашенците, трудещи се в ЕС, през м.г. е бил 200 000 души, докато през 2006 г. те са били 247 000.