Българските МиГ-ове могат да пазят небето до 2029 г., но въпреки това правителството смята да купи нова ескадрила изтребители, без ВВС да имат особена нужда от това. |
Това са проектите за придобиване на нов изтребител за българските ВВС (прогнозна стойност около 1 млрд. евро), нови корвети (при 4 бр. също около 1 млрд. евро) и нова комуникационна система (правителството одобри вече 220 млн. евро).
Септември се оказа решаващ за бъдещите военни сделки. Изненадващо шефът на парламентарната група на БСП и доскорошен председател на комисията по отбрана Ангел Найденов обяви, че до края на годината започват разговори за купуване на ескадрила нови изтребители (около 20). Прогнозната стойност възлиза на около 1 млрд. евро.
Защо й е на България изтребителна авиация?
Защитниците на този проект веднага ще отговорят, че ние имаме ангажимент към НАТО да изпълняваме дежурства по Air policing. Сега те се носят от две двойки МиГ-29, а понякога и от МиГ-21.
Важно е да припомним, че България от четири години е член на НАТО и е ангажирана с колективната отбрана на алианса. Но именно ръководството на тази организация многократно е заявявало, че няма нужда от повече изтребителна техника.
Какви са перспективите за българските ВВС?
16 самолета МиГ-29 ще бъдат ремонтирани до април 2009 г., като разчетите са тези машини да служат на страната ни поне до 2029 г., твърдят от ВВС. След този период правителството може да поиска от алианса да изпрати няколко двойки изтребители, които да поемат охраната на небето ни. За това се плаща, но колкото и да струва, няма да достигне парите за закупуване на нови изтребители, ежедневната им поддръжка и най-вече обучение на нови пилоти. До момента към България не е отправяна и няма изгледи да бъде отправена покана за участие в мисия с изтребителна техника. А защо трябва да купуваш и поддържаш 20 машини, ако стоят само в базата в "Граф Игнатиево". Другото разумно нещо е да кандидатстваме заедно с Румъния, която обяви, че има намерение да поднови авиопарка си с поне 40 нови машини. Това предложение беше отправено преди време от военния министър на северната ни съседка по време на официално посещение в София.
Специалистите от МО и ГЩ възроптаха веднага, тъй като страната ни щяла да загуби суверенитета си. По-смисленото обяснение е, че много хора ще се качат на клона за получаване на комисиони. А това за чиновниците наистина е лошо.
За българските ВВС по-голям смисъл има да увеличат значително хеликоптерната си техника. Ръководството на НАТО непрекъснато се моли да бъдат изпращани в мисии транспортни и щурмови хеликоптери. По този начин ние хем ще бъдем лоялни към алианса, хем няма да хвърляме много излишни средства. Пък и транспортните хеликоптери се изпращат в кризисни райони предимно от хуманитарен характер. Това ще даде спокойствие за сигурността на нашите военни.
Две седмици след пришпорването на този проект премиерът Сергей Станишев обясни пред офицери във Военната академия, че скоро трябва да приключи и един друг проект - за осигуряване на "Тактическа (полева) комуникационно-информационна система на БА". Правителството вече одобри да бъдат похарчени около 220 млн. евро и в началото на декември 2007 г. разреши стартирането на процедура за възлагане на обществена поръчка по приоритетен инвестиционен проект за модернизация на БА. Той трябва да се реализира до 2022 г. със средства, които ще се залагат всяка година по бюджета на МО.
В списъка на фирмите, които искат да участват, се забелязват имената на големи световни фирми. Документация за участие ще вземат Bae systems, SAAB, няколко разновидности на "Талес", които в хода на конкурса най-вероятно ще направят консорциум, твърдят запознати.
Конкурсът не може да стартира вече толкова време,
тъй като експертите от МО и ГЩ не могат да зададат правилните параметри. По-просто казано, че не знаят точно какво искат.
Да не говорим, че вече се оформиха две силни лобита около американската ITT Defense и британската BAE Sistems. Иначе за конкурса документи са подали 27 фирми.
Според актуализирания план за модернизация на армията проектът трябва да осигури ефективна поддръжка на управлението на войските на базата на доставената в реално време максимално точна, подробна и достоверна информация. С новата техника се цели да се постигне и нова оперативна съвместимост със системите на съюзниците, както и надеждна защита на обмена на информация. Очаква се реализирането му да даде възможност при изпълнение на мисиите и задачите българските бойци да притежават оперативно съвместими комуникационно-информационни системи, които да осигуряват пренос на глас, данни и видео.
Специалисти от бранша твърдят, че е изключително важно какви параметри ще заложиш, тъй като това трябва да е система, която да се актуализира и надгражда непрекъснато. На българския пазар за телекомуникации се предлагат множество услуги, които биха вършили работа на военните - мобилни връзки и безжичен интернет.
Армията вече има един злополучен опит от миналото, когато се налагаше няколко пъти да се преработва прословутата система ПИКИС. Войската и до ден днешен дава финансови средства за нейното доработване, адаптиране и осъвременяване, за да върши работа. Многократно са били надхвърлени заложените за нея финансови средства.
В края на 1998 г. тогавашният военен министър Бойко Ноев подписа с американската фирма "Маркони Комюникейшън Дивижън" договор за изграждане на комуникационна системата ПИКИС. Стойността на цялостния проект беше близо 1 280 000 долара, а изграждането трябваше да завърши до 30 септември 2000 година. Е, още не е довършено. Прокуратурата пък не можа да открие виновни за лошата сделка.
Най-безумен си остава проектът за изграждане на нови корвети
Ако техният брой е четири, то за построяването им ще отидат отново около 1 млрд. евро. Премиерът Станишев вече обеща на президента на Франция Никола Саркози при посещението му в България, че поръчката ще бъде възложена на френската компания "Армарис".
Според актуализирания План 2015 военният ни флот разполага с 6 бойни кораба - фрегатите "Смели", "Дръзки" и "Горди", както и корветите "Мълния", "Бодри" и "Решителни". ВМС има и четири ракетни катера, но те са по-леки от 500 тона и не влизат в клас кораби. Всички те притежават достатъчен боен капацитет за участие в операции на НАТО в акваторията на Черно и Средиземно море.
Имаме и 16 кораба за бойна поддръжка - повечето от тях миночистачи, и 6 спомагателни кораба. Тяхното предназначение е за опериране в Черно море.
Тук обаче също стои въпросът за какво са ни нови съдове, като и сегашните не ги използваме. И по-добре, тъй като единствената двумесечна мисия на фрегатата ни "Дръзки" до бреговете на Ливан излезе около 2.8 млн. лв. Хубавото беше, че тази мисия беше компенсирана от ООН. За три години "Дръзки" има три участия в операциите Active Endeavour в Средиземно море, като е сертифицирана за Второ ниво по стандартите на НАТО.
В различните страни има различни изисквания колко дни в годината един военен кораб трябва да плава. Повечето са над половин година. България не може да си позволи това нещо, но не е ясно защо трябва да се обвързва финансово и технически със супермодерни корвети, които трябва да са непрекъснато в мисии. А на България най-просто й трябват по-висок клас катери, които да дават дежурства в Черно море.
Единствено сметката в цялата история е ясна. Всяка една компания дава около 10% комисиони на различните посредници в сделките. При стартиране на процедурите също има "възнаграждения". Ясно е, че този кабинет няма да може да се радва на новите придобивки, но не пречи да постави мини по пътя на следващите правителства.