Властта и опозицията отново са на път да запазят статуквото около специалните разузнавателни средства. И те да си останат генератори на скандали, компромати и изнудване, вместо да служат за изработването на твърди доказателства в съдебни процеси срещу организираната престъпност и корумпирани чиновници.

Усещането, че се готви точно това, се засилва от завчерашното обсъждане на правителствения проект с толкова очакваните изменения в закона за специалните разузнавателни средства в най-важните комисии в парламента - правната и вътрешната. Първо, в самия документ е очевидно запазването на статуквото, скрито зад уж някакви кардинални промени. И второ, пролича си, че и опозицията



предпочита само да критикува, отколкото да предлага решения



А уж този път щеше да има истински контрол, гаранции за хората, че няма да бъдат подслушвани, следени или записвани незаконно или на ръба на закона, че вече няма да има скандали и няма да се допуска изтичане на придобита със СРС информация, която да се ползва за рекет или за политически, икономически и партийни скандали. В последните месеци напрежението около тази тема пак се нагнети до червено - покрай диска със записаните разговори на бившия зам.-шеф на ГДБОП Иван Иванов, с прокурорската проверка, установила драстични нарушения при използването на СРС, и покрай разработката "Галерия", в която лъсна, че са събирани неправомерно данни за журналисти и политици. Да не говорим за решението на Европейския съд по правата на човека, че МВР и службите в България са безконтролни и безотчетни при използването на СРС, а законодателството ни в тази област е лошо.

Все неща, които са направо нетърпими. Затова и очакванията бяха, че и управляващите, и опозицията най-накрая ще седнат на една маса и съвсем добронамерено и прагматично ще сложат точка на целия този абсурд, поддържан години наред.

Истина е, че правителственият проект търпи критики. Защото след толкова усилия, хвалби и прогнози накрая се пръкнаха доста странни предложения за промени. Които не решават нищо, особено по отношение на външния контрол върху цялата система по разрешаване и използване на СРС. А това е най-важното.

Сега правителството предлага създаването на



Национално бюро за надзор и контрол над СРС



Проектът предвижда то да се състои от трима души, които да бъдат предлагани от премиера и избирани с обикновено мнозинство от Народното събрание. Членовете на новото звено ще имат мандат от три години, който може да бъде прекратен само по тяхно желание и невъзможност да си изпълняват задълженията. Двама от бюрото трябва да са юристи със стаж, който се изисква за върховни съдии, а третият да има биография, подходяща за шеф на ДАНС. Или, казано иначе, да има повече от 10 години стаж в службата за сигурност.

Естествено, въпросната структура ще може да се произнася само по законосъобразност - дали има разрешения за СРС, дали те са дадени по закон, дали правилно се съхраняват данните, да не са копирани, дали са унищожени и т.н. Бюрото няма да се занимава с това дали е трябвало или не да се подслушва, следи, филмира, рови в кореспонденцията.

Но заедно с това се предвижда то да има право да разглежда разработките по същество, което моментално предизвика съмненията на опозицията, че може да стигне до контролиран теч на информация. Нещо, което е много забавно, като се има предвид





откъде точно изтичат сега разработки и данни, събирани чрез СРС





Има идея и тази структура да уведомява гражданите, когато срещу тях са приложени специални методи на наблюдение в нарушение на законодателството и наредбите. В проекта се говори за използване, но нищо не се казва, ако примерно не е унищожена събрана чрез СРС и непослужила за нищо информация. Защото един от най-големите проблеми е точно този. Че не се спазват сроковете за унищожаване и че се задържа информация, а отгоре на всичко се копира и изнася.

Опозицията заподозря, че управляващите искат да сложат в бюрото свои хора, които да им осигуряват информация в следващия мандат, ако изпаднат от властта. Това обаче е валидно за всяко място с мандат. И определено не в това е проблемът.

Основният недостатък е, че подобна официализирана структура може да бъде единствено отдушник. Крайно време е да се помисли за истински външен контрол - и обществен, и граждански, и експертен. И най-вече някой да бъде наказан или осъден, щом прокуратурата вече в два доклада говори за тежки нарушения при използването на СРС. Това е най-сигурната превенция срещу злоупотреби. Като всеки знае, че възмездието ще го настигне.

Има и още един проблем, който трябва да намери разрешение. И това е за разпечатките на телефонните разговори. Сега в момента те не са обект на специални разузнавателни средства. Или иначе казано, МВР, прокуратурата и службите -



ги вземат от телекомуникационните оператори - за мобилни и стационарни телефони,



без разрешение на съд. Очевидно е, че тези разпечатки трябва да са обект на СРС и да се разрешават от съд. Защото с тях може да се събере много информация - да се установи мястото на човека, с кого точно е говорил, колко често, от кой телефон. А това е навлизане в лично пространство. И управляващите да не се правят на ударени - първо говореха за нарушени права, гарантирани в конституцията, а сега - не било нужно разрешение от съд.

Задължително трябва да се ограничи и правото на вътрешния министър да разрешава ползването на СРС, когато има заплаха за националната сигурност или пък непосредствена опасност за извършване на престъпления. От прокурорска проверка стана ясно, че шефовете на МВР използват това си право по закон много често - за 8 месеца 1000 пъти. В тези случаи след 24 часа трябва да се иска разрешение от съда, но всеки знае колко може да се събере за едно денонощие. Трябва задължително да се провери основателността за тези разрешения и ако има нарушения, злоупотреба или прекаляване, да има наказания.

Ако депутатите този път не променят статуквото при използването на СРС, рискуват да лъсне истината, че те имат интерес от това и използват проблема и службите единствено когато им е политически, икономически и партийно изгодно.