Георги Първанов отново влиза във форма - раздава ордени, не знае за какво била акцията срещу братя Галеви, но настоява за повече такива акции, и най-важното - реди коалиции. Добрите новини бликат от последните му медийни и обществени активности.

Така бе сложена точка не едно неспокойно лято, в която ОЛАФ вдигна мерника на президентски спонсори, някакъв Гамизов го критикуваше след спявки в ДАНС, а хорицата по улиците все още сверяваха легендата колко точно лисици е застрелял в Симитли... Сякаш излязъл от кожата си, Първанов първо нахока Станишев, заплаши, че ще заиграе в отбора на Борисов, а в края на тази жега гръмко удари и генерала по най-болното място - боклука. Но феновете на президентските "умереност и диалогичност" могат да бъдат спокойни. В последното си пространно интервю (пред "Стандарт" ) той поясни, че няма случай, в който да е направил "първия негативен жест", а просто ...."отговорих на твърденията на г-н Борисов, че съм се провалил с боклука". Т.е. всичко е искрено и лично,



той никога не пролива първи кръв,



проблемът не бил в боклука, а в голямата уста на кмета.

Но по-интересното е, че в същото интервю Първанов любезно развива и идеята си за широка следизборна коалиция. "В цяла Европа се правят големи коалиции", казва президентът, и то не от кого да е, а от "непримирими през десетилетията политически субекти". С което несъмнено дава да се разбере, че много му се говори какво ще е следващото правителство и държи той да има водещата дума.

Дебат за следващото управление безспорно е нужен. Но той е нужен така, както би следвало управниците непрекъснато да мислят в перспектива, не един, а даже два мандата напред. Не толкова за коалиции, а за данъци, заплати, приоритетни сфери и т.н. Но Първанов обосновава предложението за коалиция с твърде постни мотиви - с евентуални последствия от световната финансова криза, "нелеките плащания към ЕС", с проблема как усвояваме фондовете. За всичко това била нужна широка експертна и обществена подкрепа, а и щяло да има "непопулярни мерки". От тези софистики стана единствено ясно, че президентът и съветниците му изпитват адски трудности да намерят "идейни" подбуди за нова коалиция. Световните кризи - дали ще са ипотечни, петролни или военни, се редуват перманентно, занапред с ЕС непрекъснато ще имаме вземане-даване, но това абсолютно не значи, че постоянно трябва да бъдем управлявани от коалиция, нали? А за усвояването на фондовете не се изисква кой знае какъв капацитет, просто трябва честност и ефективно правораздаване, за което Първанов не говори.

Но ключовият момент, чрез който можем да разберем какво точно ни казва президентът, са фразите



"големи коалиции" и "непримирими" противници"



Защо точно коалицията да е голяма, като може и да е малка, примерно - с участието на съюза между "Лидер", ВМРО и ЗНС", който почти сигурно ще влезе в НС? А защо не е и с "Атака"? Ясно е, че без да назовава имена, президентът говори за коалиция между единствените наистина "големи" - ГЕРБ и БСП. Но защо не, примерно ГЕРБ плюс всички останали, без БСП? Ами защото изхвърлянето на БСП от властта означава на практика не просто смяна на статуквото, създадено от Първанов, но и ограничаване на личното му влияние върху изпълнителната власт. Все пак най-верните му другари са в социалистическата партия.

Интересен е и моментът, в който президентът "отваря" темата за следващия кабинет. В края на 2004 г. той не бе толкова активен, а до предстоящия вот все пак има достатъчно време, за да се редят от сега междупартийните ребуси. Но пък на дневен ред е конгресът на БСП. И тук идва втората цел на Първанов. Поемайки инициативата да прокара мостове към ГЕРБ, той всъщност напомня на съпартийците си, че той е човекът, от който зависи сладкото им бъдеще. Защото - знае се, бъдещето е сладко само при пребиваване във властта, а едната партия, абонирана за следващата власт, е именно ГЕРБ. В БСП трябва да добре да осъзнаят, че не Станишев, а президентът е този, който може да стопли отношенията с Борисов, срещу съответната цена, разбира се. Първанов просто заръча на червения апарат да помисли каква би била цената, как ще се плати... Не че конгресът ще свали Станишев или пък ще има драми, но е важно какво ще се говори, с колко точно ще бъде преизбран настоящият лидер и други тънки подробности.

На Първанов му е нужно не просто



да реди пасиансите в БСП,



но и да раздава ръце из цялата маса. Веднъж вече превърна "непримирими противници" в "правителството на европейската интеграция", хареса му, на самото правителство също му хареса и противниците останаха приятели и след европейската интеграция. "Много хора в България искат да има слаб президент, формален президент, който се е ограничил плътно в своите протоколни правомощия. Аз ще продължа да бъда активен президент, да поставям проблемите на обществото, да търся техните решения", казва в друго интервю Първанов и очевидно вижда реденето на коалиционните пъзели като част от "проблемите на обществото". Но се изчерпва само с пъзелите. Защото какво например стана с премиерските съветници? Май забрави за темата. Или е било нещо лично, както и свадата с Борисов за боклука?

През последната календарна година Първанов не криеше, че доста неща в България се случиха пряко волята му - създадена бе ДАНС, Румен Петков падна от министерския пост, разни хора в БСП - като Румен Овчаров и Татяна Дончева, пряко или косвено го свързаха с тъмни задкулисни игри. Резките му изяви от началото на лятото всъщност са назидателни опити да си върне инициативата - първо цапардоса Станишев, после и другия "колос" Борисов, след което бащински ги покани в прегръдката си. Целта е ясна - стадионният рефрен "Кой сега е №1", в политиката отново да има еднозначен отговор - президента.