|
- Как ще коментирате разследванията и проверките срещу зам.правосъдните министри Марио Димитров и Миглена Тачева, г-н Корнезов?
- Това е безпрецедентен случай в българската история. Да се проверяват от прокуратурата и да се привличат към наказателна отговорност съдии за това, че са постановили съответните актове, никога не е било. Не се е случвало и в размирните години след 9 септември. Дори и тогава няма нито един преследван или осъден съдия заради издадени смъртни присъди срещу антифашисти например. Защото законът е бил такъв, а съдията е служител на закона.
-------------
Прокуратурата трябва да гони престъпниците, а не да се занимава с колегите си. Камо ли да си въобразява, че стои над съда. Призовавам главния прокурор и тези покрай него: "Не посягайте на съдиите! Ще се опарите, и то жестоко". Дори и да е допусната някаква грешка, съдебни грешки винаги е имало. И прокуратурата прави грешки. Защо тогава да не се търси наказателна отговорност и на прокурор, който е завел дело срещу някого и той после е оправдан? Има ли такива разследвания?
Не разбирам как премиерът Сакскобургготски може да казва, че всичко било нормално. Как ще е нормално, бе човек? Това е абсолютно ненормално.
----------------
- Кой трябва да вземе мерки, за да не е така?
- Висшият съдебен съвет. Той ясно и категорично трябва да заяви своето становище. Мисля, че отношение трябва да вземат и другите висши държавни органи - Министерският съвет, парламентът. Президентът вече каза, че ще покани на разговор Филчев и Станков, вероятно ще търси някакъв баланс. Не може да се допусне да се преследва съдия! Ами ако съдиите нямат имунитет? Това значи, че всеки сержант от МВР или прокурор ще може да арестува на улицата съдия, който не му е решил делото, както му отърва.
- Но парламентът може само да напише декларация. Правителството няма власт над независимата съдебна власт, а Висшият съдебен съвет няма власт над действията на главния прокурор. Къде е изходът?
- Всеки да спазва закона, а който не го спазва, да напусне съдебната система.
- Това е въпрос само на лично желание.
- Не само на желание, а и на възможности. ВСС би могъл да предприеме кадрови действия за явна злоупотреба с власт.
- След като дотук признахте, че има явна прокурорска злоупотреба и то по наказателно производство, защо тогава искате прокурорът отново да може да се включва и в гражданските дела в защита на "държавния интерес"? Защо е нужна тази промяна в ГПК? Подобен текст в Гражданския процесуален кодекс бе отменен през 1997 г.
- Учудвам се от засиления интерес към това мое предложение, особено след като всички в правната комисия го подкрепиха за първо четене. В пленарната зала то бе одобрено не само с гласуване, но и с изказвания от всички парламентарни групи. А от няколко дни се появиха опоненти, които казват, че едва ли не ще спра приватизацията. Явно някои много ги е страх от възможността прокуратурата да предявява иск по подобни сделки.
Аз не гледам на прокуратурата по принцип като на враг на правосъдието и на приватизацията. Това, че не споделям действията, за които говорих преди малко, не означава, че институцията прокуратура трябва да бъде ликвидирана.
Какво е моето предложение? Наистина до 1997 г. прокуратурата имаше широки правомощия да участва в гражданското съдопроизводство, а това означава възможност и право да участва в стотици хиляди дела.
--------------------
Промяната през 1997 г. практически изключи прокурора като участник в гражданския процес. Точно когато започна вълната на приватизацията, т.е. голямото разграбване, синьото мнозинство в предния парламент върза ръцете на прокурора да не може нищо да направи. Върза и ръцете на съда, отменяйки т.нар. служебно начало. Сега съдията не може да изиска доказателства, няма право даже да разпита свидетели и да изиска някакви документи от някакъв орган. Понеже било частна работа и съдът трябвало да се задоволява само с доказателствата, които са му представени от страните.
Всички политически сили декларират, че приватизацията досега не е била прозрачна, някои дори я наричат криминална. Че трябва да се преразгледат поне определени сделки. В страната предприятията уж са приватизирани, а всъщност са разграбени и не работят. В същото време цари пълно бездействие по отношение на това масово разграбване.
---------------------
Вижте какво става по Черноморието - частници заграбват плажната ивица, която е публична държавна собственост, заграждат я и хората дори не могат да минат.
Уж искаме да защитаваме собствеността, а органите, които могат да го направят, включително прокуратурата и съдът, нямат никакви права.
Представители на политически сили и бизнессреди ме търсят, за да ме убеждават да си оттегля предложението, защото било от най-висш държавен интерес. Няма да го направя! На никого няма да се подчинявам, независимо откъде идват давленията. Нека парламентът си каже думата на второто четене.
- Мнозина твърдят, че конституционната роля на прокуратурата е друга - да преследва престъпниците, а не да се меси в пазара.
- Не е вярно. Разбира се, основната функция на прокуратурата е да преследва извършителите на престъпление. Но в конституцията изрично е казано и че прокурорът може да участва в гражданското правораздаване в изрично предвидените от закона случаи. Ето ви такъв случай.
- А как ще се преценява държавният интерес, който е много общо понятие? Не мислите ли, че това отваря вратичка за произволна намеса, което наистина ще доведе до стопиране на приватизацията? Както и на ред други сделки - например по Закона за обществените поръчки.
- Виждаме какво е приватизация по български. Както и колко са чуждестранните инвеститори, за които сега толкова сме се загрижили. Но именно такива инвеститори са ми казвали, че искат прозрачност и спазване на закона. Има и други, които идват тук с единственото желание да се облагодетелстват и търсят криминалната приватизация под масата. Те се страхуват от моето предложение.
----------------------
В конституцията пише, че сме правова държава и трябва наистина да е така. Щом една сделка противоречи на закона, тя е нищожна. Можем ли да си затворим очите и да кажем: каквото било, било. Дори и да е нищожна сделката, след като е сключена, никой не може да я пипа. Понеже страните, които са я сключили, очевидно няма да я атакуват в съда.
Има и унищожаеми сделки, порочни при сключването им. И прокурорът, когато предявява иска си, трябва да посочи точно кой закон е нарушен при сключването. Или кои задължения не са спазени след сключването. Той не може просто да иска разваляне на сделката.
-------------------------
Иначе държавният интерес, разбира се, не може да бъде формулиран като правна норма. Не са в състояние да го направят и всички световни юристи, взети заедно.
В действащия ГПК обаче се казва, че за да се подаде иск, трябва да има интерес. Интересът е процесуална предпоставка и той е винаги конкретен. По всяко конкретно дело той се преценява служебно от съда. Ако този интерес по конкретното дело не е налице, съдът няма право да го гледа и трябва да го прекрати. Така че държавният интерес не е абстракция, а се преценява във всеки конкретен случай. Дайте ми спора и аз ще ви кажа какъв е интересът - дали е личен, обществен или държавен.
Що се отнася до опасенията, че прокуратурата можела да прекали, признавам, че от Великото народно събрание насам сме правили закони и заради определени лица. Нима сега искате да ми кажете: Корнезов, не прави закон заради определено лице!
- Заради Филчев, за да сме конкретни.
-----------------
- Е, аз не искам да споменавам имена. Не мислете, че когато съм писал предложението, не съм анализирал нещата. Включително и за актуалното състояние на прокуратурата. Но друг начин няма.
-----------------
- Има ли разлика между държавен и обществен интерес или в тези случаи те се покриват?
- Има разлика. Моето предложение е прокурорът да се намесва само при наличието на държавен интерес. Общественият интерес е нещо много по-широко и всеобхватно. От обществен интерес понякога са и отношенията в даден колектив, в един блок, обществен интерес са и последните проблеми с ромското население във Видинско например, защото всички искаме мир и спокойствие.
Когато говоря за държавен интерес, имам предвид максимално стесненото понятие, когато непосредствено се засяга държавна собственост, когато държавата не си прибира сумите и вещите, които й се дължат, когато сделка се сключва в нарушение на закона.
Наистина в гражданското правораздаване представител на държавата е министърът на финансите. А щом се касае до държавна собственост, представител на държавата е министърът на регионалното развитие и благоустройството. Аз предлагам и прокурора като представител на държавата да е активен, включително и да предявява искове. Като съдия съм гледал хиляди подобни дела. И винаги съм се чувствал по-спокоен, че няма да допусна грешка, когато в делото участва и прокурор. Като юрист, специалист и представител на държавата той подхожда много по-обективно от адвокатите, например. Друг е въпросът дали ще споделя неговата теза или не. Но това дава още една гаранция, че решението на съда ще отговаря на обективната истина. А не на извратени факти. Участието му ще е в полза на законността, на откритата приватизация, на обществените поръчки и на гражданския оборот. А ще е и превенция - когато знам, че прокурорът може да ми атакува сделка ще се замисля как ще я сключа и няма да заобикалям закона и бутам куфарчета, за да се докопам до желаното.