:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 423,903,744
Активни 93
Страници 30,851
За един ден 1,302,066
АНАЛИЗ

България - без външна политика, но с "най-успешен" министър от 60 г.

Тайната на успеха: Пригласяме на САЩ каквото и да става по света
Снимка: Ройтерс
Външният министър Соломон Паси се самопохвали в понеделник, че от Втората световна война България не е имала толкова успешен министър като него. Каза го сериозно в Бургас, където се отчете за едногодишната дейност на ръководеното от него министерство. Пред Асоциацията на кметовете на градовете за присъединяване към Европейския съюз Паси изнесе лекция на тема "Една успешна външнополитическа година за България". Часове преди това българският постоянен представител в ООН Стефан Тафров обърна гръб в Съвета за сигурност на 13 представителки на всички региони в света, за да угоди на Съединените щати, които подложиха на шантаж световната организация.

Самохвалството на външния министър Паси прозвуча толкова нелепо и комично в този момент, че в. "Сега" не можа да му намери друго място, освен на шеговитата си страница "После" под заглавие "Мони Паси - министър от векове и за векове". В един и същи ден България отправи две послания към света - че има супер-министър на външните работи и че няма външна политика.

За министъра няма съмнение. Какво обаче стана в Съвета за сигурност, та страната загуби външнополитическия си образ? 15-те държави, които в момента носят най-голяма отговорност за съдбата на планетата, трябваше да извършат нещо рутинно - да подновят с още 6 месеца мандата на мироопазващите сили в Босна. Чиста формалност, защото никой не е против мироопазването - нали това е основната задача на ООН? По същия начин се процедира и спрямо останалите 14 мисии в смутни райони, поставени под надзора на ООН. Този път обаче



стана засечка





В понеделник заработи първият постоянен Международен наказателен съд (МНС), създаден да санкционира тежки престъпления срещу човечеството. Той трябва да замени възникващите по определени поводи международни трибунали, какъвто бе Нюрнбергският след Втората световна война, а после трибуналите за Руанда и за бивша Югославия. 74 държави, сред които и България, станаха учредителки на новия съд. Между тях обаче не са някои особено влиятелни страни, включително и постоянни членове на Съвета за сигурност. Русия се колебае, но е склонна да подкрепи МНС. Китай е против, а Съединените щати са настроени враждебно срещу него. Те се опасяват, че поради глобалното си присъствие в защита на своите интереси са изложени на постоянен риск да се окажат под ударите на международното правосъдие. Затова не само оттеглиха подписа си под Римския статут за неговото създаване, но и започнаха да го спъват още преди да е заработил. От позицията на единствена свръхсила те застанаха открито срещу повечето държави и подложиха ООН на същинско изнудване. Върховният представител на Европейския съюз по въпросите на външната политика Хавиер Солана, бивш генерален секретар на НАТО, се възмути на висок глас, че Щатите вземат за заложник мисията в Босна.

Вашингтон отправи следния ултиматум: ООН да признае имунитет срещу международно наказателно преследване на американските войници по света (каквото и да извършат да бъдат съдени само от американски съдилища), иначе с правото си на вето в Съвета за сигурност той ще блокира всяка международна миротворческа мисия, щом дойде моментът за подновяване на нейния мандат. Първа в дневния ред бе мисията в Босна и затова най-напред тя понесе удара. Не че Съединените щати имаха нещо против стабилността на Балканите.



Световното възмущение



от изнудването бе толкова голямо, че дори традиционните съюзници на САЩ в Съвета за сигурност - Франция и Германия - застанаха срещу тях. 13 от 15 държави в най-важния изпълнителен орган на ООН гласуваха за резолюцията за подновяване на мандата на мисията в Босна, САЩ наложиха вето, а България единствена се въздържа. Защо? Защото нямало единомислие. Сякаш останалите въпроси в Съвета за сигурност се решават все с единомислие. Обяснението на нашето външно министерство нямаше логика, но в поведението му имаше.

Ако някой иска да разбере българската външна политика и да може да я прогнозира, трябва да знае, че днес тя се съобразява с един императив - влизането в НАТО. "Най-успешният министър", който отиде във Външно направо от Атлантическия клуб, е програмиран да мисли по този начин и не може да бъде упрекван - нали това му е задачата. Той се придържа към здравата логика: За България най-важно в момента е влизането в НАТО; в НАТО най-важната държава е САЩ; следователно за България най-важно е да се съобразява със САЩ. Ако в заплетена ситуация някой дипломат се запита как би постъпила България през следващите месеци - поне до срещата на Алианса през есента в Прага, - трябва първо да види каква е позицията на САЩ. Такава директна предавка имаше само допреди петнайсетина години между външната политика на СССР и НРБ.

Теоретически би трябвало страната сега да има по-широк избор, но тя доброволно се отказва от него, защото смята, че не й е изгоден. Тя предпочита да поставя националните си интереси в синхрон с политиката на САЩ, което обаче не е съвсем възможно, защото американците имат глобално присъствие, постоянно се сблъскват с интересите на едни или други държави и излагат на риск сателитите си, които ги следват плътно. САЩ разчитат на своята неуязвимост (която в условията на международния тероризъм е твърде относителна), но не обещават на никого пълна безопасност под своя закрила, защото не могат, а и нямат желание, да я гарантират.

Става така, че който се доближава много до огъня, може да се опари. Това разбира дори Тони Блеър, когото британският печат от месеци представя като верен пудел на Джордж Буш. В деня, когато Джордж Майкъл изкара видеоклип, в който Блеър е изрисуван като пудел, Великобритания гласува против ветото на САЩ в Съвета за сигурност, защото прецени, че интересите й не съвпадат с американските.



Как постъпи България?



Тя беше инициатор на резолюцията за продължаване на мандата на мисията в Босна, защото изпълни ролята си на представител на този регион в Съвета за сигурност. Всички държави я подкрепиха, което бе полезно за авторитета й. Това бе добре и за преките й интереси, защото тя може само да спечели от стабилизацията на Балканите. От войните досега е инкасирала единствено загуби, които никой не мисли да й възстанови.

Освен това само преди два месеца и половина страната ни се вреди в последния момент заедно с още девет държави да бъде записана като учредителка на новия Международен наказателен съд. Тогава също й ръкопляскаха и Стефан Тафров кимаше стеснително, но щастлив пред камерите в ООН. Сметката бе разбираема - по-добре е да влезем навреме в новия международен орган, за да имаме глас в учредяването му, а не после други да ни размахват поучително пръст. И това отговаряше на националните интереси.

Имаше само един пропуск - не бяхме питали Щатите, а и те в залисията си по други проблеми бяха пропуснали да ни инструктират. И се получи гаф. Трябваше нашите дипломати да изядат публично хубавите документи, които бяха приготвили за чест на страната си, като обяснят, при това усмихвайки се, че продължават да ги харесват. Ние продължаваме да сме за резолюцията за Босна, продължаваме да сме за Международния съд, но искаме и световна хармония под диригентството на САЩ. За съобразяване с колективната европейска политика на става и дума. На дневен ред е НАТО, ЕС е още далеч.

Изминала е само половин година, откакто сме в Съвета за сигурност, а вече се вижда колко нелепо е нашето присъствие там, след като демонстративно се отказваме от правото си на собствен глас. Но това все още е малкият резил. Какъв ли срам ни чака през септември, когато България ще стане председател на Съвета за сигурност и ще трябва да реди графика на дебатите му? И защо ли мандатът на такива като нас е цели две години?
1239
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД