|
- Адвокат Радева, как оценявате готвената поправка в ГПК, която ще даде възможност на прокуратурата да разваля сделки, ако сметне, че е накърнен държавният интерес?
- Аз съм адвокат, който се занимава със защитата на интересите на общините. Участвала съм в изготвянето на становище на Националното сдружение на общините, с което бе обявено за противоконституционно правото на Министерството на здравеопазването да преобразува болниците. Чрез него се посягаше на общинската собственост. А както знаете трите собствености - частна, общинска и държавна, са равнопоставени според Конституцията.
Като човек притесненията ми са, че ще настъпи разчистване на стари сметки. Прокуратурата е държавен орган, който не е компетентен в приватизацията. Той много лесно може да бъде "мотивиран" да намери накърнен държавен интерес във всяка сделка.
-------------------
Притеснявам се, че ще се създадат възможности за корупция в прокуратурата. Освен нови кандидати за купувачи на освободените чрез разваляне на сделки активи, ще се появят старите, неуспели кандидат-купувачи. Прокурори с не достатъчно висок морал и устои ще са силно застрашени от изкушение. Според мен, ако се приеме тази поправката, тя ще направи вносителя си Любен Корнезов много по-печално известен от колегата му Орсов, автор на идеята за квазикооперациите.
---------------------
- Какво дава основание за толкова категоричното ви мнение?
- Като адвокат аз не мога да не видя, че тази поправка
би довела до скандали в съдебното производството в държавата, българската правораздавателна система, в международния арбитраж, в българските арбитражни съдилища и дори в Европейския съд в Страбург. А това ще създаде лош имидж на България в предприсъединителния процес към ЕС.
Ако прокуратурата получи правото да завежда граждански искове за разваляне на сделки, ще се нарушат икономически интереси. На практика с властническо волеизявление ще се интервенира в сферата на икономическите права на гражданите.
Освен това в чл. 5, ал.4 от Конституцията се казва, че законодателство на България са всички международни договори, които страната е ратифицирала.
-----------------------
Ако тази поправка се приеме, това означава, че изключваме всички международни договори за закрила на инвестициите, които сме подписали до момента. България е страна по около 15 такива договора. Някои от тях са с Франция, Италия, Кралство Холандия, Република Кипър и др. В тези спогодби е записано държавите да не предприемат мерки, с които да лишат пряко или непряко гряжданин на другата страна от собственост, освен, ако мерките се придружат от разпоредби за заплащане на справедливи компенсации на истинската стойност на имуществото.
-----------------------
Тези договори според чл.5, ал. 5 от Конституцията са част от вътрешното право на България. Нещо повече. Те имат предимство пред норми на вътрешното законодателство, което им противоречи.
Развалянето на приватизационните сделки ще противоречи и на чл.127 от Конституцията, който определя правомощията на прокуратурата. В тях няма разваляне на търговски договори и договори с вещно-правен ефект.
- Какво смятате, че ще се случи?
- Ако се приеме поправката, на следващия ден депутати ще поискат тя да се обяви за противоконституционна. И ще бъде обявена за такава. Защото тя ще позволи грубо посегателство върху частната собственост. Това практически ще е експроприация.
- Освен това ще бъде неизгодно от финансова гледна точка.
-------------------
- Да. Защото разваляне на сделка означава държавата да възстанови на собствениците платените суми и направените инвестиции. Нека не забравяме, че приватизацията е продажба на дялове и акции, а не на недвижими имоти.
Искам да попитам направили ли са оценка на финансовия ефект, който ще има тази поправка. Изчислено ли е колко ще струва на държавата развалянето само на 20 сделки, например? Има ли пари в държавния бюджет за това? Не.
-----------------
- Има ли юридическа формулировка на понятието "държавен интерес"?
- Твърде разтегливо е това понятие и това ще дава възможност за твърде свободни тълкувания. Аз съм сигурна, че общините също ще бъдат засегнати. Прокуратурата ще започне да атакува и техни приватизационни сделки. В почит 80% от случаите прокуратурата е в конфликт с кметовете, които са страни по приватизационни сделки. Ще започне разчистване на сметки и желание за придобиване на активи от неуспели купувачи в общинската приватизация.
Това означава, че освен, че ще трябва да плащат на собствениците, общините ще носят отговорност за нанесените щети с развалянето на сделката. И какво излиза - прокуратурата инициира развалянето, но отговорността носи друг. Аз прогнозирам, че ще настане нечуван хаос. И ще започнат да се пробутват лични корпоративни интереси.
Аз си спомням, че през 1996 г. Главна прокуратура, чийто шеф беше Иван Татарчев, поиска да развалим сделка за един автосервиз в Севлиево. Тръгнахме да я разваляме, но явно интересът се беше променил, казаха: "Оставете, не я бутайте". Очевидно и сега става въпрос за частни корпоративни интереси, на които се дава поле за развихряне.
- Но наистина има сделки, където интересът на държавата не е достатъчно защитен от недобросъвестни купувачи. Как да се реагира срещу това?
---------------------
- Трябва да бъде по-ефективен механизмът на правораздаване, да се вписват възбрани върху имуществото на купувачите, например. А какво ще се получи сега - купувачът дължи суми по приватизационния договор, дължи неустойки по договора, а ние ще трябва да му плащаме, вместо да възбраним имота и да го продадем. Отгоре на всичко същите тези купувачи, най-често работническо-мениджърски дружества, ще ни осъдят в Страсбург. При РМД-тата в повечето случаи собствеността е прехвърлена на трети добросъвестен купувач. Той ще има право да съди както държавата, така и купувача за евикция.
-------------------
- А как ще възстановяват държавата и общините суми по приватизационни сделки, изплатени с компенсаторки?
- Това е много важен въпрос. Знаете, че общините, както и държавата, бяха задължени да приемат плащания с компенсаторки, въпреки че те не са платежни средства. Те удостоверяват плащане по номинал. Ако се развалят общински сделки, общините ще трябва също да връщат пари по номинал, а не по действителната стойност на компенсаторките в момента на сделката.