Прибирам се в София (от поредното море) да сменя ризи-гащи и да замина пак (на следващото поредно море) и - какво да видя? Всеобща лудост някаква. Добре, разбирам - столичани пъплят из улиците бледи и вяли като зомбита, защото не са си подавали още носовете на природа. Ама чак пък толкоз да им се е изметнал акълът...

Погледах тв, послушах радиоуредбата, прегледах вестници за седмица назад. Ами да. "Тия са луди като хлебарки", викам. На акъла си викам, де. Да не ме набият нещо софиянци. Или, най-вече, власт-имащите и/или още-власт-искащите.

Гледам тв новините например. Вдигат тока с 29 процента. Ама щяло реално да бъде два процента. И пирамида някаква показват, разноцветна, на картонче, която точно това била доказвала. То ясно, че



държавата, ако я оставиш без надзор, не умее да смята



- нали затова й нахлузиха валутен борд - ама чак пък толкова... Срамота.

Депутатин някакъв се бил напил и пред камера ги ръси едни, дето да те е срам, че някой някъде е гласувал за него и нещо сега ще очаква работа народна да свърши. "Ще станем на кълбо", крещи. Превод за столичани, които не са наясно със северняшките селски наречия - "ще се сбием". Гиди депутатино, нали си в парламент - "говорилня" на латински - където работата ти е да говориш, не да размахваш юмруци?

То само тия две неща са достатъчни, за да се обърна и избягам с писъци от т. нар. столица. Имало обаче и още. Прокурори разследват съдебно решение на съдия. Това е все едно аз да разследвам прокурори. Решението на съда е последната инстанция и може да бъде обръщано само от друг, по-високо намиращ се съд. Елементарни работи, но пък това да отвъртиш болтовете от колелото на возилото на министъра на правосъдието, който само плахо срича нещо за разделение на властите и на който му е мястото в съдебната система - това вече на нищо не прилича.

Ама май се оказва, че имало още. Докато взимах душ, като че подочух официално лице да съобщава, по официалната радиоточка, колко хубаво било да има инфлация. Дано това поне да ми се е счуло...



А из газетите плува нещо, на което французите викат "патка"



- canard. Сиреч измислена работа, да отвлича вниманието и разбърква нещата. Сравняват шансовете на Бойко Борисов и Стефан Софиянски, ако се явят на кметски избори догодина. Ама никой не ти казва дали Борисов иска. Все едно - да питаш кой ще спечели, ако се явят пред избирателя: Лили Иванова или Гошо Тъпото?

И всичко това - озвучено с бомби, престрелки и репортажи за изгонени от Видин роми, които никой никъде не ги ще, та всички се чудят какво да ги правят.

То, истина е, точно преди година писах нещо от рода на "голямото чудене почна, но всъщност истинските чудесии тепърва предстоят", ама и аз не очаквах, че чудесиите ще бъдат точно такива. Лепкави. Провинциални. Дребни. Пошли. Все едно - пиеса от Гогол за градчето Н в Н-ска губерния.

Аристократичното управление потъва в плебейски мравуняк. Нищо чудно, че главният аристократ, доскоро известен като Царя, стои пред микрофоните с вече напълно объркано изражение и пелтечи на тема "регулярни канали", както оня ден по националния телевизор.

И кой гласува за него? Аз ли бях - или ти, любимий читателю? Ха сега стой си в Н-ска губерния и се чуди какво става. Аз пак заминавам на море.

Айде, чао. И - Legalise It!