Анелия Крушкова бе назначена от правителството на тройната коалиция за шеф на Държавната агенция по туризма от квотата на НДСВ след напускането на нейния предшественик Марио Ал-Джебури. По време на кабинета "Сакскобургготски" бе 2 години заместник-министър на транспорта. Работила е в "Деспред" и в швейцарското дружество "Данзас". Владее немски, английски и италиански. Омъжена, с две деца.
- Госпожо Крушкова, вече всички говорят, че финансовата криза ще удари много силно туризма. Защо точно него и в какво по-точно се очакват проявленията на този удар?
- По принцип разглеждаме туризма в два аспекта - като инвестиции и като посещения на български курорти и градове. Инвестициите в мащаба, в който бяха доскоро, едва ли ще се възвърнат. Какво ще стане с броя на туристите, които ще посетят България, зависи от нашия общ успех с бранша. Да докараме повече туристи може да стане, от една страна, с реклама, а от друга - България е една от популярните дестинации за туристите, която им е под ръка. Дестинация, която е достатъчно евтина, за да могат да ни посетят. Занапред ще се наложи всяко семейство да преосмисли финансите, които може да отдели за почивка. Разходите, които ще направи, няма да са в посока увеличаване, а в посока намаляване и в това е нашият шанс.
- Да не би да има сигнали, които говорят за намаление на записванията, примерно за този зимен сезон или за следващото лято?
- Барометър за предстоящия зимен сезон е изложението в Лондон, което започва в неделя. То ще даде много сериозна индикация за тенденциите през следващата година. Следва и изложението в Берлин, където също се сключват голяма част от договорите. Именно тези две изложения ще дадат ясна картина какъв ще е сезонът.
Все пак мисля, че ще имаме добра туристическа година. Имаме едно добро съотношение между услуга и цена, което е главното основание за записване на чуждите граждани, и от нас зависи как ще го представим. Ако успеем, ще имаме и успешен сезон.
- Няма ли да понамалеят малко леглата в България заради кризата? Предприемачите, които са построили хотели с кредит, започват да фалират.
- Ние имаме голяма туристическа база. 1 милион хотелски легла си е една сериозна база. Остава въпросът как да я напълним и как да я управляваме. Жалкото в цялата ситуация е, че няма да бъдат реализирани проекти, които биха разнообразили туристическия продукт. Аз няма да съжалявам, ако се построят няколко десетки хотела по-малко, но бих съжалявала, ако се провалят проектите, свързани с развлеченията на туристите. Чуждите туристи търсят емоция и трябва да разполагаме с всички средства да ги накараме да платят за нея точно в България.
- А какво ще стане с фалиралите хотели, които отидат в банките?
- Каквото става навсякъде по света. В това, че не сме го виждали в нашата действителност, няма нищо страшно. Не виждам нищо драматично. Това се случва навсякъде по света. Няма нищо драматично освен от гледна точка на частния интерес.
- Заговори се, че е добре да привлечем туристи от Индия и Китай. Сериозно ли е да се хвърлят усилия за това?
- Всеки един от пазарите е изключително интересен и има потенциал. Много дестинации са били атрактивни в миналото и вече ги няма заради нашата немарливост или поради това, че сме решили, че не са достатъчно перспективни. Например всяка година от Мексико са идвали по два самолета туристи в България. Такива дестинации като Индия, Китай, Корея са доста далечни, но имат потенциал. Там живеят милиарди хора и пътуват много. Дали ще са наши бъдещи гости, не знам, но бих искала.
Реално погледнато, е малко вероятно тези дестинации да се развият в момента. С малкото средства, с които разполагаме, и в условията на криза нямаме възможност да се разпиляваме на различни пазари. От друга страна, свиването на покупателната способност в световен мащаб ще доведе до скъсяване на дистанциите за пътуване и ще накара тези туристи да се ориентират към посещения в по-близки на тях страни.
- А ще идват ли наистина работници в наши туристически обекти от Филипините?
- Ако някой ги поиска, могат и да дойдат. Интересна е психиката на хората. Ние не сме нация, която е свикнала да обслужва. А във Филипините е доста по-различно, там хората са свикнали да обслужват, това е техният маниер на поведение и начин на мислене. Докато ние трябва да се прекършим, за да се наведем пред туриста, филипинците са изключително любезни хора. На тях генетично им е заложено да обслужват и да създават удоволствия на околните.
Освен това са и много образовани, имат много добро ниво на езика. Поне 90% от населението говори много добре английски. Имат и много добри университети, които дават образование точно в сферата на туризма. За мен те са усмихнатото лице на света. Много са добронамерени и благоразположени.
- Все пак не е ли по-добре да се инвестира в родната работна сила?
- Родната работна сила не иска да бъде инвестирано в нея. Безработицата падна до 5% и според мен онзи, който е без работа, просто не иска да работи.
- На път е да се създаде нова браншова организация - Национална туристическа камара, която претендира да поеме парите от категоризирането на хотелите и лицензирането на туроператорите. Не станаха ли твърде много организациите в този бранш и възможно ли е новата да се справи с тази задача?
- Ако има начин браншът да се обедини, аз ще съм най-щастливата на този свят. Ежедневно работя с десетки организации, които в 99% от случаите са мнения, несъгласувани с останалите. Те са по-скоро противоречиви, отколкото добронамерени един към друг. Така че аз истински бих се радвала, ако това се случи. Дали обаче е реално, не мога да отговоря.
А прибирането на таксите е фискален проблем. Ако министърът на финансите прецени, че може тези средства да отиват не в държавата, а в някаква друга организация, това ще е негово решение.
- Не е ли "болката" по-скоро кой да вземе парите за национална реклама?
- Тези пари, които държавата евентуално ще даде за реклама, са много малко, затова така ви се струва. Всеки се надява да има повече пари за реклама. За 2009 г. средствата за реклама са 5.2 млн. лв., което е смешно малко. Трябва да се увеличат парите, но не спорадично с някакво решение на правителството. Хубаво е да бъдат заложени още в бюджета в началото на годината, за да могат да бъдат правилно планирани и разчетени. Когато дойдат накрая на годината, в последния месец, и трябва да бъдат изразходвани, за да не се върнат обратно, става...
- У нас вече има регистрирани над 3000 туроператори. След случая в Кушадъсъ какви текстове трябва да залегнат в новия закон, за да се отсеят онези, които не отговарят на изискванията?
- За съжаление не залегнаха точно такива текстове. Моето лично желание беше да има много строги критерии за туроператорите, които се занимават с този тип дейност - с изнасяне на хора извън територията на страната. Всеки един от туроператорите трябва да си даде сметка, че не пренася кашони с тоалетна хартия, а живи същества, които не могат безогледно да се зарежат в някоя точка на света и по презумпция да се разбира, че те сами ще се оправят. Това просто не е правилно. За съжаление обаче рекламациите срещу туроператорите са страшно много. Те не се грижат за своите туристи, а ги закарват на някаква непозната за тях точка, зарязват ги и всеки се оправя както може.
Въпросът е да се засили контролът, защото, каквото и да се разпише в нормативната база, ако не се контролира добре, няма механизъм , по който некоректните туроператори да загубят своя лиценз поради незнание, неопитност или недобра застраховка. Това е изключително важно. Комисията за защита на потребителите просто трябва да влезне в своите абсолютни правомощия и да започне проверки на тези туроператори, които се занимават с изнасяне на туристи извън България. Не за друго, но когато сме в България и сме недоволни, лесно можем да се върнем. Въпросът е какво правим, ако това се случи в някоя далечна точка на света. Та в новия закон е разписана възможността да се отнемат лицензи, но липсва контрол.












