Прокуратурата е на път да изглежда двойно нелепо покрай случая със самоубийството на Ахмед Емин, който все повече се превръща от казуса "Емин" в казуса "Доган". Особено след отказа на районна прокуратура и обвинител №1 да разследват дали лидерът на ДПС не издава следствена тайна - и покрай подробностите за смъртта на Емин, и за разпитите след това, и за предсмъртното писмо ...

Първо, главният прокурор Борис Велчев обяви, че наблюдаващият прокурор по случая със самоубийството на Ахмед Емин е този, който трябва да предложи евентуалното искане на депутатския имунитет на Ахмед Доган. И ако той прецени, че е разгласена следствена тайна, може евентуално да се говори за имунитета. Самият Велчев обичайно се въздържа от коментар по случилото се и по изявленията на Доган.



Последва мълниеносната реакция на районна прокуратура,



откъдето обявиха, че Доган не е издавал следствена тайна. Писмото на Емин било показано на депутата по време на разпита му, но не му е било предоставяно. И че в медиите се цитирали само части от него, които засягали самия лидер на ДПС. Той не бил разпространил ксерокопие на съдържанието на писмото. Но вчера стана ясно, че разследващите са му позволили да си направи такова копие.

Ясно е, че Доган опитва да се защити - разказва версии, подробности, които би трябвало да са в следственото дело, вади части от писмото. За него далеч по-важно в момента е да спасява реномето си и властта си, отколкото да се съобразява с това дали не изнася следствена тайна.

Но ако се спазва законът, той със сигурност би трябвало да отговаря или поне да бъде разследван дали не е издал следствена тайна. В неговия случай - информация, която е придобил, докато е бил на местопрестъплението или при разпита му като свидетел. По правило той е трябвало да бъде предупреден, че издаването на следствената тайна се наказва. И то със затвор. Ако пък е направено, тогава резултатът би трябвало да е ясен. Защото за обществеността няма нищо лошо да бъде запозната с всички подробности около самоубийството на Емин. Но това трябва да направи единствено прокуратурата. Защото в противен случай може



версиите на Доган да се изтълкуват като внушение



и влияние - и върху евентуални свидетели, и върху политици, и върху правосъдието. Целта на следствената тайна е точно тази - да не се влияе върху разследването, за да се стигне до обективната истина.

Това е само едната посока. Другата е двойният аршин, който прилага държавното обвинение.

Защото за далеч по-малък проблем бе образувано дело за издаване на следствена тайна срещу т.нар. братя Галеви - Пламен Галев и Ангел Христов. Те бяха обвинени за това, че са показали по телевизията протоколи от претърсване и изземване в домовете им и в които пише, че нищо не е намерено. Нещо, определено по-безобидно.

Или пък да вземем вътрешния министър Румен Петков, който вече е подсъдим за издаване на класифицирана информация - че Алексей Петров е секретен сътрудник на ДАНС.

И изведнъж - Доган не бил направил нищо подобно. Е, как точно може да се обясни това? Да не би лидерът на ДПС да е недосегаем и имунизиран към правосъдието?

Сигурно мнозина ще кажат, че специално тези дела срещу Петков и братя Галеви



са съшити с бели конци и с много политика



И са някак изнасилени. Сигурно донякъде ще са прави. Нещо повече. Възможно е делата да са образувани, за да излязат разследваните цели в бяло.

Но правосъдието е всички да са равни пред закона, който е еднакъв за всички. Не може един прокурор да си решава едно, а друг при сходна ситуация да прави съвсем друго. Така олеква и прокуратурата, и усещането за власт, и държавата. И такива като Доган започват наистина да се взимат за вечни.

Преди години лидерът на ДПС си позволи дори да се сравни с националната сигурност. И че ако някой му посегне, това било заплаха за националната сигурност на България. Тогавашният главен прокурор Иван Татарчев му се беше заканил, че ще образува дело срещу него за тези му изявления, но и той нищо не направи. Същото се разиграва и сега - Доган иска да се разкрие кой е сътворил сценарий срещу ДПС и него.

Описаното дотук е само една частица от глобалния въпрос за Доган. Той сякаш има не само депутатски имунитет, но и държавен. Каквото и да прави, никой да не го закача. Нито за твърденията му за обръчите от фирми, нито за сараите му, нито за изявленията му, граничещи с "Държавата, това съм аз". Защото принципът "Следвай парите" може да бъде трансформиран у нас със "Следвай Доган".

Прокуратурата има не много време да покаже, че не се политизира, че не се съобразява с имена и разследва и обвинява, без да се влияе от личността на един или друг човек.

А Доган е добър вариант за държавното обвинение да докаже, че е така.