В Трявна, в Даскаловата къща, е разположена една сбирка на резбаря Генчо Марангозов. Признавам, че нямам "апаратура" за дърворезбата или, както се говори, тя не ме "докосва". Оценявам майсторлъка и толкова. Самата Даскалова къща е култово място: там - преди двеста години! - се е състоял облогът между майстора и калфата, който става сюжет на "Майстори" от Рачо Стоянов. Нашите майки и бащи са на тази пиеса въздишали и страдали. "Конкурсните" тавани още стоят в двете съседни одаи. Те са вече не само в историята на Трявна, но и в историята на българската литература.

Читателят, ако е кръстосвал нататък, сигурно знае и повече от мен. А сбирката, за която споменах, е някак странна, извън традицията и представите за резбарското изкуство - доколкото тези представи са пълни именно с тавани и иконостаси. В нея има дървени скулптури на царе от миналото, портрети на монарсите след Освобождението. На мен това ми идва малко в повече. Но има и два необикновени сюжета, пред които досега не бях се застоявал - инак нямаше тъй да ме замислят.

Единият изобразява сключването на



договора между поръчителя и майстора -



двамата са с чаши в ръка, чукат се в знак на постигнато съгласие. С тънко острие е въведено съдържанието на поръчката: фигури на царе от Първото и Второто българско царство, релефи на царете от Третото, картини от Балканската и Европейската война, патриоти, които са жертвали живота си за българския народ "и др. антични изработки". Дърворезбата е изпълнена след предаването на готовата поръчка - на 1.V.1920 г. (Значи, творбите от списъка са били завършени и някои от тях просто са се изгубили.) В нея е записано също, че всичките тези предмети на изкуството са били предназначени за къщата на поръчителя на ул. "Отец Паисий" 43 в София и са изпълнени "по диктовката на Идеатора (Господаря) А. М. Чальовски".

Трогателната патриотична идея на софийския индустриалец Аврам Чальовски съвсем не е поводът за тази петъчна колонка. Самият Чальовски е бил популярна личност в своето време: шоколадите, халвата и другите сладости на неговите фабрики в Бургас и в София са му осигурявали и известност, и почит. Вестниците го наричали



"Българският Форд" -



заради неговото невероятно издигане от социалното дъно до небесата на стопанския живот. Бил е щедър, строг и мъдър човек - това може да се прочете в интернет и аз там го и намерих. Но първо го научих от другото "биографично" пано, което виси на стената в същата тревненска колекция.

Днес този странен резбован "комикс" удостоверява един забравен морал, според който трудът е висша добродетел и единствен път към върха, с който човек следва да се гордее. В четири композиции е предаден житейският път на героя. Има пояснителни надписи за предпазване от грешка. (Те заместват "балончетата", с които героите в този "жанр" се изразяват.) Картинките са подредени хронологично.

"От 10 - 15 год. възраст дървар." Момчето е с брадва на лакът, пред него две натоварени магаренца, зад него планини. Вероятно това е родният му Галичник в Западна Македония.

"От 15 - 25 год. възраст кираджия." Сега магаренцата са сменени от коне. Натоварени кираджийски коне, момъкът крачи край тях на фона на същите планини.

"От 25 - 30 годишна възраст - овчар." Овчиците имат лица, подобно на човеци. Мъжът е с ямурлук и гега. Не липсват и планините.

"От 30 - 40 год. възраст бакалин." Героят, видимо улегнал, е зад тезгяха, на фона на пълни рафтове и сред бъчви и чували. В бакалницата има и купувач. Двамата нещо си хортуват или просто се пазарят. (Впрочем, и тук, както навсякъде досега, думата "възраст" е написана с грешка: "възрасъ".)

В тези четири епизода трудният път е извървян. Те са оттеглени в ъглите на резбата. В центъра изпъква мъжът, вече в новата си роля, а и в нов облик: мустакат, самоуверен, все още като да е с носия, но с часовник. Надписите го обрамчват в медальон: "От 40 год. възраст фабрикар на захарни изделия." Пише кога основава фабриката - 1898 г. Пише какво произвежда. Записани са участията в Лондонското и Миланското изложение. Представени са и медалите от тях - шест. В долната част на медальона се вижда вътрешността на самата фабрика - машини, трансмисии и работник пред тях.





Това изображение е като едно упътване как се става капиталист



Наивистично, наистина, но и по своему страстно, патетично - като някаква резбована публицистика. В своето време то може и да е било валидно. Но кой днес би прегърнал подобна идея за лично процъфтяване? Толкова продължително, толкова... трудоемко. И най-вече - отегчително честно! Днешните баровци имат други рецепти. Затова и никой не обича да припомня началото на своя път. (И пази боже, първия си милион!) То сигурно също е поучително, но с друга поука. И още: кой днес ще изтъква как е започнал? Барман, чейнчаджия, оперативен работник - е добре, какво толкова. Но те си знаят защо го премълчават...

И защо ли някога в България е имало един термин - "патриотични индустриалци"? Не е ли, за да се питаме днес отново за морала, който уж никога не съжителства с големите пари? Патриотичните индустриалци - това са хората, които след войните изправиха България от колене, защото умееха да гледат едновременно и в миналото, и в бъдещето. Изкуство, което днес не съм забелязал някой да практикува.

Без колебание бих отпечатал този простосърдечен резбован "комикс" в читанките на днешните деца. Не знам поуката ще им послужи ли в живота. Но поне ще могат да сравняват...