"Баща ми Еньо Радев е на 87 г., живее сам в Долна Оряховица и е с ТЕЛК над 90%. До декември 2007 г. бе обгрижван от социален асистент по проект СЕЙН, но тъй като той прекрати дейността си, вече девети месец сме принудени да плащаме на частен асистент по 100 лв. за 2 часа седмично. От медиите знам, че вече е стартирала националната програма за хората с увреждания, както и европейските програми, но факт е, че още нищо не е стартирало - от дирекция "Социално подпомагане" се държат арогантно, само вдигат рамене и казват, че нищо не знаят и чакат европейската програма да тръгне".

Макар, че писмото на Павлина Радева пристигна в редакцията ни преди месец, нейният проблем продължава да стои нерешен. На същия хал са и много други хора в неравностойно положение, усетили на собствен гръб, че пътят до заветното "сдобиване" с асистент е не винаги успешен. Всъщност само за да се информира за условията и уловките на различните програми, на човек му трябват седмици.

У нас възможностите за наемане на асистент са няколко, но за сметка на това ограниченията им са достатъчно да поставят в безизходица много хора в нужда. Най-отдавна - от 2003 г. действа националната програма "Асистенти на хората с увреждания". По нея хора с трайни увреждания и тежко болни самотни хора могат да получат две услуги - социален или личен асистент. Личният асистент трябва да е от близкия семеен или роднински кръг на лицето с увреждане и двамата да живеят на едно и също място. Трябва да е регистриран като безработен в бюрото по труда и да има доход под 72 лв. месечно.

"Няма хора, които да отговарят на условията и да не са получили личен асистент", твърди Бойка Тодорова от АСП. По думите й понякога са възможни изключения - асистент да се осигури на човек, който не отговаря на доходния критерий, но има спешна нужда от помощ. В много случаи обаче човек търси асистент точно защото няма близък за помощ. Случаят с бащата на Павлина е такъв - тя работи във Велико Търново, а сестра й - в Плевен. И ако броят на личните асистенти е без ограничение, то възможностите за останалите са многократно по-малки.

В случай, че няма близък, лицето с увреждане може да кандидатства за социален асистент. За да предложи тази услуга на жителите си, общината трябва да спечели проект на конкурсен принцип пред Агенцията по заетостта. Т.е. обхватът на програмата, въпреки че е национална, зависи от активността на общините.

Социални асистенти могат да бъдат безработни лица с педагогическо или медицинско образование, или с опит в сферата на предоставянето на социални услуги. Това е добре, но пък ограничава броя на лицата, които могат да оказват грижи.



Колко недостатъчно са социалните асистенти



е очевидно от следната статистика: по данни на Агенцията по заетостта през 2007 г. са наети 12 566 лични асистенти и само 1483 социални. От януари до юли т.г. пък личните асистенти са 10 169, а социалните - 1802. Много от социалните асистенти са наети още в началото на годината. Затова, ако по нещастно стечение претърпите тежка авария сега, е много вероятно чиновникът в социалните дирекции да ви отговори, че трябва да чакате някой пациент да се спомине, за да наследите неговия социален асистент. Фокусът на програмата обаче е осигуряване на заетост на хора без препитание, затова и дефицитът на услугата не е на дневен ред.

Също толкова жалко е, че помощници по националната програма могат да получат само лица с 90 и над 90% трайно намалена работоспособност (но не и с 89% увреждане), деца с 50 и над 50 % намалена възможност за социална адаптация, както и лица или деца, изведени от специализирана институция за лица с увреждания. Право на социален асистент имат и тежко болни самотни хора със затруднено самообслужване, удостоверено с ТЕЛК-решение, и лица, ползвали социални услуги по проект СЕЙН през 2007 г.

По данни на Агенцията по заетостта м.г. чрез националната програма са обгрижени средномесечно 12 691 човека с увреждания - 9739 души са получили личен асистент и 2952 - социален, като изплатените средства са 31.24 млн. лв. (от тях 28.755 млн. лв. са за лични асистенти). Тази година броят на получилите асистенти само за първото шестмесечие е 12 084 души с увреждания средно на месец, което е глътнало 16.93 млн. лв. За съжаление статистиките на агенциите на социалното ведомство не показват колко човека са поискали подобна услуга и са останали неудовлетворени. На фона на стотиците хиляди българи с увреждания у нас - които в повечето случаи живеят в тотална социална изолация - тези програми са изключително ограничени. Затова пък веднага се намират данни, доказващи, че към 31 декември 2007 г. в резултат на програмата броят на хората с увреждания, настанени в специализирани институции,



е намалял с цели 160 души



от 6442 на 6382! (И още нещо по повод статистиката - Агенцията за социално подпомагане дава различни данни от Агенцията по заетостта. Учудващо е и, че на еднакви въпроси от едната агенция препращат медиите за отговор към другата и обратно. Представете си сега, че не сте свикнал да задава въпроси журналист, а човек в нужда - ориентирането из лабиринта изстисква доста сили и енергия.)

Освен държавните мерки пари за хората с увреждания отпуска и ЕС по две схеми на оперативната програма "Развитие на човешките ресурси". Първата схема има за цел да преодолее недостатъците на националната програма в частта й личен асистент, т.е. по нея личните асистенти могат да предоставят и почасови грижи (по националната са целодневни), като за техните ползватели няма изискване да са с 90% степен на увреждане. "Условието за достъп до услугата само на лица с определена степен на трайно намалена работоспособност ограничава възможността за оценка на реалните нужди на хората. Още повече, че органите на медицинската експертиза се произнасят за здравословното състояние на лицето към момента на освидетелстване", казва Анна Ангелова от АСП. По думите й въпросната първа схема се фокусира и върху



преодоляване на социалната изолация



на семействата, в които има зависими от постоянни грижи лица, тъй като сегашните лични асистенти по националната програма предлагат грижи в тесен семеен кръг, което води до задълбочаване на социалната им изолация.

Бюджетът на схемата е 38.7 млн. лв., от които 32.9 млн. лв. са средствата от Европейския социален фонд и 5.8 млн. лв. - национално съфинансиране. С тези пари до 2013 г. се очаква да бъдат обслужени 3500 лица, от които поне 40% са самотно живеещи и 30% - деца с увреждания. Желаещите да получат асистент по схемата вече могат да се обръщат към дирекциите "Социално подпомагане". За да бъдат одобрени, трябва да са или с тежки трайни увреждания, или самотно живеещи, или да са членове на семействата, които поради продължителна грижа за болните си близки са загубили социалната си активност. До края на ноември т.г. се очаква да приключи набирането както на потребителите на услугата, така и на личните асистенти, които вече не е задължително да са безработни, а може да са пенсионери или работещи. Подборът им ще се извършва от дирекциите "Социално подпомагане" по места.

Втората схема, по която се очаква до 5 г. 10 000 човека с увреждания да получат социални асистенти или домашни помощници, е за "Грижа в семейна среда на хора с увреждания и самотно живеещи". Целта й е също да обхване хора, които досега са изпадали от националната програма, като дейността на социалните асистенти е насочена в по-голяма степен към социалната активност на хората с увреждания, включително упражняване на трудова дейност. Бюджетът й е 29.3 млн. лв., от които 24.9 млн. лв. са европейски пари, а 4.4 млн. лв. - национално съфинансиране. Първата й фаза вече приключи - по нея са сключени 111 договора с общини и неправителствени организации, като всеки проект е за 40-90 хил. лв. По нея 980 социални асистенти и 1400 домашни помощници вече обслужват около 5000 човека в 27 области за 1 г. По втората фаза също се очаква да бъдат обгрижени 5000 човека, като тук крайният срок за кандидатстване от общини и доставчици на социални услуги бе 28 октомври, а стойността на един проект можеше да е между 60 и 120 хил. лв. И тук, както се подразбира обаче, дали нуждаещ се човек ще получи асистент зависи от това колко активна е общината, в която живее.