визитка

Любомир Кючуков е зам.-министър на външните работи. Роден е на 14 юни 1955 г. Женен, с две деца. Завършил е Московския държавен институт за международни отношения, специалност международни отношения. Специализирал е в Georgetown University, Вашингтон, САЩ.



- Г-н Кючуков, Външно участва ли в кампанията за съкращаване на служители?

- Бих казал, че е твърде контрапродуктивен лозунгът за механично съкращаване на администрацията. Средно в българското дипломатическо представителство зад граница работят 2.2-ма дипломати. Представете си как един от тях е посланик, а другият 1.2 дипломат едновременно и консул, и завеждащ политическа служба, и културен аташе, и пресаташе, и отговарящ за икономическото сътрудничество, а нерядко изпълняващ и технически функции. За да може нормално да функционира една администрация, тя трябва да има съответния капацитет. Външно направи съкращения на два пъти - първия път 9.1% от състава, а после - от порядъка на 5-6%, така че имаме съкратени общо около 15-16% за тези три години. Мисля, че в момента външно министерство функционира на ръба на границата, под която би се затруднила работата му.

- Вече година действа законът за дипломатическата служба. Как той подобри качеството на служителите в МВнР?

- Самият закон беше приет с цел стабилизиране и професионализиране на дипломатическата служба. Мисля, че и в двете посоки действа много ефективно. Практиката показва, че резултатите са налице. Реално в момента има много ясни, прозрачни и достатъчно строги правила за работата на МВнР. Както за влизането в самото министерство, така и за кариерното израстване и мандатите зад граница.

- Има правила, но въпросът е спазват ли се. Всички дипломати зад граница ли имат диплом за владеене на поне два чужди езика?

- Категорично правилата се спазват - при това много стриктно. Да, всички дипломати имат такъв документ. Имаше срок от една година, в който трябваше да защитят съответните езици. В три или четири случая колеги не защитиха втори език и те вече не се водят дипломати, а държавни служители. В дадения срок около двайсетина души се явиха на изпит, за да защитят втория си език. Част от тях не бяха препотвърдили знанието на втори език, защото по време на изпитната сесия са били зад граница, на мандат. Четири и повече езика владеят 42% от дипломатическия състав.

- Възможно ли е да се направи своеобразен рейтинг на посолствата в зависимост от удовлетвореността на гражданите от обслужването в тях?

- Нито сме си поставяли за задача, нито има смисъл да се прави такъв рейтинг. В края на всяка година, на базата на съответните отчети на посолствата, които се разпращат за мнение до всички министерства и ведомства, се дава детайлна оценка на работата на всяко посолство и на всеки служител. Оценката, която се дава за работата на посланика, също е част от оценката за работата на самото посолство. Има посолства, които работят по-добре и други, от които бихме желали да бъдат по-активни. Тази оценка се дава от министъра, но естествено минава през съответните дирекции, ресорните зам.-министри. Сега с влизането на закона в сила тази оценка ще се формира при постоянния секретар и оттам при министъра. Това обаче е вътрешна оценка за работата на посолствата и тя не е публична.

- Какво се случва, когато един посланик не е доволен от служителите, с които трябва да работи?

- Отразява това в оценката си за съответния колега. Възможно е да поиска и отзоваването му, но за това трябва да има много сериозни причини. Имало е такива случаи през годините. Те са за слаба работа или сериозни нарушения.

- Как на практика законът позволява да се преодолее т.нар. партийна протекция за назначения на служители зад граница?

- Такава няма, защото всички категории, които заминават в чужбина, са хора, които вече са служители на външно министерство. Всички дипломати са деполитизирани. Законът ясно регламентира как работи системата. В края на годината се обявява списъкът на освободените места за кандидатстване за следващата година. Сега трябва да стане в рамките на ноември. Следва кандидатстване и определяне, още през януари, на всички заминаващи на мандат в рамките на следващата календарна година. При ротация се сменят около 70-80 души дипломати и толкова от недипломатическите длъжности. През последните години проблемът е обратен - има доста места, за които няма достатъчно кандидати за дипломатически длъжности. И това има своето логично обяснение. Първо, защото вече зад граница не заминават външни хора. Досега външните хора съкращаваха доста от свободните позиции за кандидатстване. Второ, в рамките на последните три години и половина като посланически корпус се изпращаха само колеги професионалисти. Това до голяма степен създаде проблемите с т.нар. "втори хора" или заместник-посланици в посолствата, които досега се заемаха от тези колеги. Сега за някои от тези висши позиции нямаме достатъчно кадри с необходимия дипломатически ранг.

- Как смятате да решите проблема?

- С набора на нови кадри. Като резултат от двукратните чистки в министерството е създаден вакуум на средното поколение - като възраст и като опит. Радостното е, че навлиза изключително добре подготвено и амбициозно младо поколение. Сега тече конкурс за 15 места за стажант-аташета. Законът вече не позволява да се става директно висш дипломат, без да е имало съответното израстване в кариерата.

- Защо за техническия персонал не бяха въведени строги правила, а се даде тригодишна отсрочка със закона?

- Законът стабилизира дипломатическата служба такава каквато е, той не се връща назад, тоест не извършва чистка.

- Каква част от финансистите на посолствата например знаят чужди езици и не се налага дипломатите да стават техни преводачи?

- Доста голяма част. Част от преструктурирането зад граница включваше намаляване броя на финансистите с около двайсетина от над 100 мисии. Целта е те да обслужват мисиите ни в няколко страни. Представете си какво означава един човек финансово да покрива няколко държави с всички отчетни документи. Това означава, че един финансист би трябвало да знае 4-5 езика. При заплащането, което получават финансистите, можем да имаме и кадрови проблеми.

- След година действие на закона налагат ли се корекции ?

- Никога не могат да се предвидят всички казуси и ситуации, които съществуват, и винаги се налага промяна. Но според мен трябва да мине още известно време, за да се прецени къде се налагат корекции. Аз бих мислил в посока либерализиране на някои от условията за дипломатите, включително и възможността за кадровото израстване.

- За наш посланик в Германия дълго време се търсеше политическа кандидатура. Защо накрая се спряхте на дипломата Иво Петров? Партиите ли не се разбраха кого точно да пратят?

- За пореден път ще кажа, че досега за тези три години не е имало никакви консултации на партиите за назначаването на който и да е посланик. И не е имало политическо назначение, с изключение на известния на всички случай "Филчев". За Германия естествено имаше и логика да се търси професионален дипломат. От друга страна, имаше достатъчно логика да се търси човек с една много сериозна политическа тежест. Тепърва ще се предлага решение.

- Г-н Кючуков, защо България поддържа посолства в държави като Ангола, Зимбабве, Камбоджа, Етиопия, Судан? Смята ли Външно да преосмисли поддържането на някои от тези мисии?

- Външно преосмисли това и открива нови мисии. Имаше доста необосновано закриване на мисии на два етапа през минали години, което доста наруши българското присъствие в редица райони на света. И съответно защитата на българските интереси. Оказва се, че цели региони в Латинска Америка и Африка остават извън българското присъствие там. Там нямаме възможност да откриваме нови мисии, но и няма да закриваме. Сега страната ни се стреми да покрие всички страни от ЕС. Миналата година отворихме посолство в Литва, тази година - в Естония, а догодина ще имаме в Латвия. С оглед на голямата българска диаспора откриваме генерално консулство във Валенсия.

- И все пак, защо ни е посолство в Зимбабве? Там Иван Чобанов беше казал, че му е омръзнало цял ден да стои край един басейн и нищо да не работи.

- Това очевидно има пряко отношение към професионалната подготовка на съответния господин. Зимбабве е една от страните, която в момента е от много голямо значение за ЕС. Тя е следена много внимателно. Плюс, разбира се, и двустранните отношения. Цяла Африка на юг от екватора се покрива от три български посолства.

- Смятате ли, че властта у нас едва сега започна по-трезво да разчита посланията от САЩ и ЕС за справяне с корупцията и организираната престъпност?

- Това е неминуемо. Съвсем обективно международната рамка, в която участва България като страна - членка на НАТО и ЕС, стеснява възможностите както за корупция, така и за организирана престъпност. Това е достатъчно обективен процес, независимо кое ще бъде правителството. Това, между другото, е и една от причините за голямата видимост на проблема, която се създава сега.