Трябва ли имотната мафия да се "сдобие" със собствеността на сградите на президентството, парламента и правителството, за да се променят законите и да се сложи край на това безобразие? |
Семейство притежава огромен апетитен имот в София - над 800 квадратни метра. В един момент собствениците - брат, сестра и болната им майка, се оказват ответници по две граждански дела. С тях се иска обявяване за окончателен на предварителен договор, с който апетитният имот е продаден за 50 000 лв. В този момент той струва около 800 000 евро, защото средната цена за района е 1000 евро. Сестрата се вижда в чудо, защото никога не е подписвала никакъв предварителен договор и сезира прокуратурата. Междувременно получава и заплаха, че ако не продаде бързо имота, няма да види бял ден. Разбира, че и прокурорите са в "схемата". Жената обаче упорства. Неочаквано изчезва брат й. Седмици по-късно той е открит мъртъв. Дори е погребан, но не в парцела на семейството в Централните софийски гробища. Искането за ексхумация е отхвърлено.
Междувременно съдът приема експертиза, според която подписите под договора са на сестрата и на майката. Независима, но неприета от съда експертиза, обаче показва, че подписите са фалшифицирани. В един от случаите, това вероятно е станало чрез пренасяне на истински подпис по компютърен път. Дори "купувачът" по едно време твърди, че сестрата не е подписвала, но дала съгласие по телефона. Майката, която пък е болна от шизофрения, изведнъж се оказва с пълномощник, със заверено нотариално пълномощно.
Цялата объркана история на няколко пъти е поставяна на вниманието на прокуратурата. Едва преди два-три месеца апелативна прокуратура нарежда на районна да започне дело за имотна измама. До момента няма съществено развитие.
Друг случай. Фирма с уставен капитал от 5000 лв. има в активите си магазин на централна софийска улица, оценяван за над 1 млн.евро. В един прекрасен ден собственикът разбира, че вече не притежава дружеството, а магазинът е продаден на публичен търг и дори вече е препродаден. Това е станало чрез подписана фалшива заповед на заповед, с която той уж се е задължил да върне заем от 50 000 лв. Следва принудително изпълнение и върху фирмата, и върху имота.
Столичният кмет Бойко Борисов също твърди, че с негов фалшифициран подпис в София се продават общински имоти. Имало "шест-седем" случая на такива сделки.
Поне една дузина имоти са придобити по незаконен начин, след като деловодителка от съдебния архив в София е унищожавала валидни стари нотариални акта. Веднага след това се появявали лица, които твърдели, че имотите са техни, и с фалшифицирани документи са придобивали собственост върху терени и апартаменти из цяла София. Обикновено жертви са възрастни хора.
Това е само малка част от случаите през последните година-две, които дадоха основание на зам.шефа на Съюза на юристите в България Йосиф Герон да обяви, че рязкото нарастване на броя на имотните измами
вече застрашава и устоите на правната система
И че, ако не се вземат мерки, гражданите и европейските институции ще си помислят, че има чадър над имотните измами. Това провокира поредния форум у нас, на който отново бе констатирано, че законодателството е лошо. То предвижда затвор и наказателно преследване за документна измама, свързана примерно с кола, телевизор или прахосмукачка, но не и когато обект е имот за 100 млн.евро. За кражба на 4 автомобилни гуми може да лежиш до 8 години в затвора, но ако "откраднеш" имот, ти се полагат най-много 2 или 3 години. За пореден път се видя, че на всички им е ясно как функционира имотната мафия - с участието на нотариуси и адвокати, на полицаи, прокурори и съдии.
Отново лъсна и пълното безхаберие на държавата и на нейните институции по проблема. Защото точно безнаказаността и лошото законодателство са в основата и на този бум на имотни измами. Защото все още не е готов обещаният регистър на направените пълномощни. Не е уреден и достъпът на нотариусите до масивите на МВР за документите за самоличност, книгите и регистрите на Службите по вписвания и до ЕСГРАОН. Липсва и информационната система, по която с натискане на един бутон от всяко място в страната да може да се види дали в друг град е направена дадена сделка, пълномощно или завещание. Нещо, което
не би струвало кой знае колко пари
Но пък така всеки нотариус и съдия ще могат да видят дали дадено пълномощно е редовно, дали са истински представяните нотариални актове, завещания, скици, планове.
Ситуацията сега просто обслужва измамниците. Съдиите и нотариусите казват, че не е тяхна работа да проверяват дали даден документ е фалшив, и нямат такива правомощия. А като се разкрие измамата, прокуратурата и МВР обявяват, че това са гражданско-правни отношения и който има претенции, да ги предяви чрез съда. Ако това не е толериране на имотната мафия, какво е? Ако ставаше дума за държавни интереси, за заплати на чиновници или депутати, за събиране на глоби, данъци и мита, то досега хиляда пъти парламент, правителство и съдебна система да са включили на най-бърза скорост. Но когато става дума за имоти на хората, не помръдват.
А с минимални усилия измамите могат да се намалят с 90% и добре организираните престъпни групи да се окажат зад решетките. Защото и в момента, при действащото законодателство, са възможни достатъчно бързи присъди за документно престъпление. То се доказва лесно. И на базата на присъдата по наказателното дело, измамната сделка веднага може да бъде обявена за нищожна и от граждански съд, а хората да си връщат имотите.
Задължително е да се предвидят и по-тежки наказания за имотните измамници. Да има и тежки дисциплинарни мерки за подкупни прокурори, полицаи, съдии, нотариуси и съдебни изпълнители, без които в огромна част от случаите няма как да има имотна измама. За няколко месеца може да се организират регистър на пълномощните и информационна система на всички вписвания. С достъп до всички информационни системи пък нотариусите вече няма да могат да се оправдават - все пак те удостоверяват от името на държавата гражданския оборот.
Всичко останало е държавна абдикация. А при толкова години бездействие съвсем логично възниква въпросът - дали пък тя не е умишлена?
----СХЕМИ----
Нараства броят на имотните измами чрез фалшиви записи на заповеди, по които уж едно лице се задължава за някаква голяма сума. Като не я върне, му се взема имота. В тази схема обикновено участват адвокати, а понякога и съдии. Точно такъв е и случаят, огласен преди дни от Инспектората на ВСС - адвокат редовно ходел с такива записи на заповед при един и същ съдия в Костинброд и така са отнети имоти на възрастни хора в София. Очаква се да бъдат поискани наказания за съдията, както и за прокурор, който е забавил преписките по жалбите за измама година и половина. Адвокатът обаче е избягал в чужбина и се издирва.
В друга схема се завзема имот без всякакво правно основание. Тя се прилага особено често при терени, предназначени за строителство. Докато собственикът променя предназначението на земята, имотът му се завладява от някой, който го огражда, наема охрана и обяснява, че ще освободи имота само ако му се представи съдебно решение. Обикновено тук идва някое подставено лице, което започва да твърди, че е владяло земята повече от 10 години и я взема по придобивна давност. Тази схема се използва и от наематели, които дълго време живеят някъде без договор, защото собственикът крие данъци или е в чужбина. И накрая наемателите обявяват имота за свой, защото са го владели много години наред.
Третата схема е измама чрез издаването на констативни нотариални актове по обстоятелствени проверки. При нея се харесва даден имот, намират се трима лъжесвидетели, които твърдят, че въпросният имот е владян открай време от измамника. И тъй като осъдени за лъжесвидетелство няма, безпроблемно се намират кошаревски свидетели, за да се издаде нотариален акт. После трябват години съдебни битки, за да се възстанови собствеността.
В четвърта схема се използват като подставени лица клошари, бедни възрастни хора или лица с психични отклонения. При всички измами се използват техните имена и лични карти и накрая те гърмят като "бушони".
При петата схема без проблем се продават, купуват, заменят или залагат за кредити имоти, които са общинска или държавна собственост, чрез фалшифициране на подписите на лицата, които могат да се разпореждат с тях.