Неверният Тома

Странно! Че в Америка "парица е царица", знаем още от Алеко. Пари дават тези, които имат. Това не са маргиналите, които били главните поддръжници на Обама. Парите са у тези, които едва ли биха искали социализъм. Нещо не се връзва...

Че капитализмът в сегашния му вид преживява криза, е безспорно. Нужна е реформа, "перестройка". Това го съзнава и капиталът. Друг е въпросът доколко Обама ще я осъществи. Във всеки случай вече имаме един безспорен резултат - край на противоречието бели - черни. Обединение на нацията. Не е малко за начало.



съмнителен

Интересно никой не е забелязал липсата на AGENDA в "харизматичната" му и "хипнотична" реч след избирането: държавата ни се нуждае първо от това, после ще направим това и т.н. Само дрънкане на изтъркани лозунги и голословие.



Една размишляваща

Съмнителен, това, което произнесе Обама, се нарича "acceptance speech", а не "адженда спийч". Това, което произнесе и Маккейн пред своята си аудитория, също се нарича "acceptance speech". Това е особен жанр или по-точно подвид на публичното слово, в което кандидатът за изборна длъжност след изборите обявява дали приема или не резултатите от избора и как ги тълкува.

Речта на Обама, не ще и дума, 100 % е имала поне няколко варианта в зависимост от степента на победата. Обама произнесе образец на реч за "приемане на резултата", като говори 20 минути и както си е редно, в речта му бяха включени "общите места" в този жанр на публичното слово и съвременното ораторско изкуство.

Речта на Маккейн също беше образец за реч на "приемане на поражението". Като истински мъж на честта и човек на достойнството той каза: It is my failure! Браво! Истинският политик и държавник трябва да признае поражението точно така.

Да каже: "Има поражение и то е мое". Речта на Обама беше: "ИмаМЕ победа и тя е ВАША", а речта на Маккейн беше за поражението, което си е негово.

Що се отнася до речта на Маккейн, нашенските доморасли индивиди, които се опитват да играят на сцената като политици, много внимателно трябва да я изучат и най-после да се научат веднага, след като резултатът от изборите се изясни, да признават поражението и да поемат лично отговорността като истински мъже.

А не да се оправдават с това, че резултатите са предварителни, че социолозите грешат (или направо лъжат), че народът е тъп и слуша чалга, че медиите са (им) виновни, че няма гражданско общество, че младежите са апатични и т.н., и т.н. Маккейн им даде пример как се признава загуба. Изобщо изборите в Щатите показаха едни високи образци на политическата реторика и публичното слово.

***

Пък онзи ден, като прочетох поздравителната телеграма на Първанов до Обама, направо ми дожаля. Абе, как може между клишетата и банализмите да не се е промъкнала поне една неизтъркана и небюрократична фразичка!

Кой ги пише тези текстове на почти всичките ни политици - без стил, без въображение, без цвят!?



Бивол по калдъръма



Това е краят на САЩ. И връщане назад няма. Не че нямаше подходящи кандидати и от двете партии, да не говорим от партиите на неизбираемите. Със САЩ е свършено. Приносът на етническия вот на Доган е безспорен. Трябва да му се връчи още една "Стара планина". Даже две. Защото моделът му проработи не в някаква си там забравена и от Бога страна, а в самото сърце на Фара на надеждата.

А за самия Обама какво да кажем? Той е от онова опортюнистично малцинство, дето непрекъснато си го приемат в Харвардите на Америка, за да се кичат колко са diverse. Не за друго. Не за да си мисли, че ще става президент. Приемът на малцинствата е главно за да са им под ръка и да си го оформят по свой модел за свои цели и е нещо като рабфака и онези запазени места за кандидатите от Странджа-Сакар по комунизма. Сметките на Харвардите излизат криви понякога обаче, колкото и да си вярват, че са солта на света и са по-силни от биологичната рестратификация на обществото. То, не че такива като Обама няма да са им под ръка на онези, дето си вярват за солта и че няма да играе по тяхната свирка, де. Тук изобщо не ми се коментират глупостите му за здравната реформа или липсата му на понятие за това какво точно е ЕС да речем. Как да очакваш компетентност от един door-to-door salesman, дето хал-хабер си няма от същността на световните дела (а не е ясно колко познава и домашните), когото прилежно са приучили заупокойно да повтаря десетина-петнадесет изречения в една или друга комбинация, за радост на тълпите, карайки ги да вярват, че ще им изплати борчовете и ще ги премени от гиздаво по-гиздаво. 800-те дни на един тука наш човек. Някой вече го спомена, но няма как и аз да го подмина.