:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 429,321,144
Активни 120
Страници 15,797
За един ден 1,302,066

Как тълкуваме ключовите думи от късния преход

В деветнадесетата година след 10 ноември политическата реч изглежда странно евфемистична
Ясен Бориславов
Датата 10 ноември от година на година предизвиква все по-слабо въодушевление. Медиите все по-рядко се впускат в ретроспекции на събитията от есента на 1989-а, придружени с вдъхновени коментари, анализи и разкрития. Блясъкът на онзи вълнуващ есенен ден днес изглежда помръкнал. Това е странно, защото 10 ноември все пак е разделна дата в най-новата история. Любопитно би било да се види преходът в чисто езиков ракурс; какви трансформации са настъпили във всекидневната публична реч през това време. Подобен поглед сигурно би помогнал да се разбере и защо угасна магнетичното сияние на паметната историческа дата.

Всеки интегрален исторически период оставя собствени отпечатъци в езика.

Това са ключови думи, отразяващи специфичните стремежи, страхове, надежди и увлечения на обществото. През Възраждането например първите български вестници и списания вкарват в обращение думи като алафранга, малакоф, капела, омбрела, ганти, синьон (кок), пайтон, виенски мобели, котильон и т.н. Интензивността на тяхната употреба е индикация за настъпващата модерна градска култура. След Освобождението тази лексика е обогатена с думи като кафе-шантан, абсент, билярд, ликьор, шампанско, фонограф, бициклист, електрика и т.н. Така за всеки културен период може да се състави негов собствен речник.

Епохата на социализма си имаше собствен лексикон с ключови понятия като класова борба, петилетка, насрещен план, империализъм, идеологическа борба, диверсия, герой на социалистическия труд, както и множество понятия, производни на думата народ - народен страж, народен враг, благото на народа, Народна милиция, Народна банка, Народна библиотека, Народен театър, народен артист.

Предходният исторически период беше интерпретиран най-често с кодови понятия като антифашистка борба, конспирация, саботаж, нелегалност, агент-провокатор, явка, партизански отряд, социалистическа революция, комунистически идеал и пр. Скоро след 10 ноември тази лексика изчезна, за да бъде заместена от нови думи и изрази: демокрация, път към Европа, равен старт, приватизация, дисиденти, земята в реални граници, реституция, компромат, свободни и демократични избори, опозиция, избори до дупка, червени боклуци, социален мир, агенти на ДС, двуполюсен модел, корупция. Към края на 90-те речникът се обогати с понятия като цивилизационен избор, евроинтеграция, евроатлантически ценности, християндемокрация. В светлината на този неподвластен на никакви регулации процес на езикова трансформация ще опитаме да разтълкуваме някои от последните лексикални придобивки в публичната реч.



Ще предложим нещо като лексикон на късния преход:



Бизнес партии. По-рано се говореше за срастване на партията и държавата, но днес актуално е срастването на партиите с различни, понякога сиви или откровено криминални бизнеси.

Дебат(и). Правилната употреба на тази дума в българския език е само в множествено число. Нейният смисъл е тъкмо в множественото число. Политиците обаче я употребяват само в единствено число. Изглежда, това е така, защото у нас хората говорят по-често един на друг, а не един с друг.

Добре облечени бизнесмени. Евфемизъм за мутри. Той е изначално глупав, а поради това и интересен. Освен това е непреводим на чужд език. (Има ли зле облечени бизнесмени?) В случая е евфемизирана очевидната несъвместимост между интелектуалния и френологичен статус на обекта, от една страна, и неговата социална позиция, от друга. Иначе казано, физиката, излъчването и поведението контрастират със скъпото и елегантно облекло.

Етнически модел. Понятие, отразяващо изнудването като обичайна практика в българския политически живот. То би звучало непонятно, ако политическата класа беше създала общоприемлив етнически модел.

Заменка. Евфемизъм за масираното през последните години превръщане на обществения интерес в частен с активно съдействие на държавата.

Класифицирана информация. Могъщ политически инструмент.

Конфликт на интереси. Това понятие отдавна функционира в западните общества, но у нас за конфликт на интереси се заговори сериозно през пролетта. За българската администрация не е докрай ясно какво значи конфликт на интереси в страна, където, по израза на един експремиер, всички са братовчеди. Впрочем това понятие съвсем точно се вписва в думата зетьошуробаджанакизъм, измислена от Захари Стоянов преди 120 години.

Край на прехода. Често повтаряна мъглява мантра, от която личи, че влиятелни анализатори интерпретират демокрацията с мисловен апарат, наследен от политикономията и научния комунизъм. Преходът се разбира изключително като промяна в собствеността върху средствата за производство, а не като промяна в ценностните нагласи и структурите на личността. За общество, в което базисни ценности като свободата и богатството произтичат от властта, а не от рационално организирания труд, не може да има край на прехода.

Купуване на гласове. Практика, отразяваща актуалното състояние на политическата култура. Някои я смятат за "нормална и европейска", а други я определят като "уродлива", което не пречи едните и другите да управляват заедно.

Народ. Днес тази дума впечатлява със своето отсъствие от публичната реч. Тя постепенно се маргинализира и е пред изчезване. Замени я думата общество.

Народът, според наложена стереотипна представа, е носител на естествени добродетели като трудолюбие, честност, невинност, безхитростно простодушие и глуповата наивност, поради което той трябва да бъде наставляван, обгрижван, ръководен, да му бъде сочен пътя към истината и прогреса. Менторите на този тип говорене, съзнателно или не, изключват себе си от събирателното народ. Те са или политици (отговорни другари), или "интелектуалци", озарени от политическо доверие. Понятието общество изключва подобна дистанция, поради което и подмяната на думата народ издава известна ментална промяна. Българският народ стана общество, но то все още не е гражданско.

Обръч от фирми. Още едно понятие, отразяващо актуалното състояние на политическата култура.

Оперативна необходимост. Евфемизъм за отделни не особено хигиенични практики в тайните служби. Изразът протече в медиите покрай скандалите в ДАНС заради подслушване на журналисти и депутати. Невъзможно е да се каже дали оперативната необходимост е и обективна необходимост. Тайните служби си имат свои правила. Все пак, ако някой иска да разбере къде изтича река Дунав, ще изследва нейната делта, а не Босфора и Дарданелите или Беринговия проток.

Оперативно интересни лица. Изразът придоби гражданственост поради факта, че не някой друг, а министър на вътрешните работи се беше оказал оперативно интересна персона.

Организирана престъпна група. "Организация, която чрез насилие или внушаване на страх сключва сделки или извлича облаги." Това е официалното определение на Международния съд в Хага. Любопитно е, че у нас в неговата рамка се вписват и отделни държавни институции и политически партии. Например една екзотична комунистическа партия, представена на последните избори в Петрич от бивш митничар и настоящ предприемач.

Политически чадър. Закрила на криминални или полузаконни практики срещу съответни финансови ангажименти към политическа сила или лидер.

Проблеми в комуникацията. Изразът влезе в гражданско обращение през пролетта, когато от ЕС обявиха, че ще санкционират България заради, меко казано, подозрителни финансови операции с европейски средства. Това е по същество евфемизъм за проблемите в ценностната система на българската администрация.

Реален бизнес. От израза се подразбира, че има и друг, "нереален" бизнес, който обаче носи по-големи печалби. У нас все още няма рязка граница между легитимен бизнес и организирана престъпност, поради което често се случва едни и същи лица в различни източници да бъдат споменавани ту като приближени до властта, ту като криминални босове.

Силови (сенчести) групировки. Евфемизъм за криминални структури, устойчиво интегрирани в легалната икономиката.

СРС. Специални разузнавателни средства. Интересното при този специализиран термин е, че напусна своята тясно професионална среда и трайно се настани в политическите коментари.

Ченгеджийница. Сама по себе си тази дума не би заслужавала внимание, ако не беше излязла от устата на самия министър- председател, и то адресирана към управляваната от него държава.

Чудовищен заговор. Когато в България нещо се обърка, причината за това винаги е някакъв чудовищен заговор. Чудовищата са тайнствени хора от разни конспиративни структури: Коминтерна, бившата ДС, УЕФА, антидопинговата комисия на МОК, ДАНС, ОЛАФ, разни жидомасони и т.н. Плод на чудовищен заговор може да се окаже и една лична трагедия с фатален край.



Естествено, този лексикален набор е непълен. Анализът може да бъде продължен и с друга обществено значима макар и кодова словесност - "пак ще си лапкаме", "Запалката", разработка "Лиани", операция "Гном" и т.н.

Любопитно е, че в повечето от посочените примери личи стремеж за евфемизиране на речта. Думите са двусмислени, което означава, че българското общество в деветнадесетата година от своя демократичен преход продължава да разбира властта и държавата като някаква конспиративна стихия. Което пък означава, че преходът все още не е завършил и може би най-интересното предстои. Той ще е завършил, когато актуалната днес политическа лексика започне да звучи архаично.
Снимка: Михаела Катеринска
---
17
4581
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
17
 Видими 
10 Ноември 2008 04:29
Реален бизнес. От израза се подразбира, че има и друг, "нереален" бизнес, който обаче носи по-големи печалби.

Точно обратното!
"Реален бизнес" идва да покаже бизнес извършван по реално действащите неписани закони, а не по формално писаните. Той идва да покаже и констатацията за характера на държавата, в който за бъде бизнесът реален и печеливш, той няма как за става по формалните закони.
-
А евфемизмите от "края" на "прехода" са отражение на връщането назад, спрямо началото му. За връщането на несвободата и страха в държавата.

Редактирано от - Brightman на 10/11/2008 г/ 04:30:51

10 Ноември 2008 04:57
Стандарт май не мисли като автора:
November 10th, 1989, though much disputed by behindhand anti-communists, has for long been a highlight in contemporary Bulgarian history as the symbolic watershed between two epochs. Just like once people used to divide time between "before' and "after the ninth" (September 1944), today many Bulgarians think of their personal history and the time as a whole as "before" and "after the tenth". November 10th, 1989 marked the end of service of what once seemed to be the eternal ruler - Todor Zhivkov who had been steering the Bulgarian Communist Party i.e. the state for 33 years, was dismissed.
Предполагам "behindhand" ще рече нещо като новоизлюпени или след-дъжд-качулка - и дори така да е или не - забавно е това откритие на сбъркани антикомунисти
10 Ноември 2008 07:49
Ясен Бориславов
10 Ноември 2008 08:12
нееееее, никак не е безобидно това говорене на селяндурщината, която с речника си обезобрази битието:шизофренезира го и връщане назад няма
пример ли:коя в гроба майка ще разбере българската дума конфедициално
извадете червеният химически молив и подчертайте която и да е страница на газетите и вижте колко е останало от т.нар. бг език и накъде се е запътило бъдещето
подготвен съм и за въпрос от сорта на каква е тук връзката между унищожаването на един език и секването на млеконадоя в родината на Левски и Ботев
10 Ноември 2008 08:33
Бойчев, прекалено си умен, направо обидно...
10 Ноември 2008 09:00
Хубав и точен набор от понятия, които винаги са били еднозначно определени (макар и и непълен). От нАучна гледна точка - това си е бетонно доказателство, че България и българите са си чиста проба шизофренни шизофреници. "Тебе думам дъще, сещай се снахо! " И как ще направиш едно дело завършено, когато едно говориш, друго мислиш, имаш трето пред вид, а четвърто - излиза нещо като нищо на света. Някой да не се е разделил с: "Боже, Боже! Ние ли се грешно молихме, или ти погрешно ни разбра?" Мъка, овчедушие и примирение превеличайшии

10 Ноември 2008 12:32
Ако автора си беше поспестил голяма част от вложения в статията патос, би могьл да напише спокойно и книга за това. Идеята е страхотна, но ракурсите са само симптоми за категориални грешки, които сьпьтстват властващите, модни и актуални дискурси. Кой е отговорен за това. Ами медийте и особенно техните персонални собственици, които през тези 19 години волно или неволно и понятие си нямаха от модните понятия като демокрация, цивилизационнен избор, толерантност и т.н. Довчера партиен секретар или доносник, а днес главен редактор. Оттук изникнаха и категориалните грешки, които авторьт на статята несполучливо нарича ракурси. Така те се затвьрдиха в публичното пространство и станаха част от ежедневния ни речник. Но наистина с тяхна помощ един ден ще може много по лесно да се реконструира прехода, така, както днес археолозите чрез находките реконструират миналото.
10 Ноември 2008 12:32
Натиснете тук - допълнение по темата...
10 Ноември 2008 12:53
Още:МУТРИ, МАЛЦИНСТВА, Мултокултурално общество, мургавите братя и т.н....
10 Ноември 2008 13:04
Аз пък обичам да чуя отговора /ако това е отговор / - "Това не е сериозно!". Сериозно или не - питат те, кажи. Ама няма какво да рече и бяга елементарно.
Демек, аз съм мнооооооооооооооого сериозен, вие сте смешници. Да, но всички престъпления са извършени от сериозни хора - няма в историята престъпник с НОРМАЛНО чувство за хумор. Нормалният не е вечно сериозен, позволява си и смях. Комплексарят не смее да смъкне сериозната маска - ами веднага ще се види празнотата му.
А, за автора - !
10 Ноември 2008 14:10
Две от многобройните функции на словото са :
1. Да назове реалността с максимална близост до истината.
2. Да се спусне димна завеса пред реалността и истината.
Когато политици и управляващи прибегнат до втората функция, какъвто е случаят през последните 20 години+ предходните 45, то нородът трябва да е наясно, че го баламосват с една простичка цел -власт и кражба. Тогава зависи от самия народ дали ще го позволи и преглътне, или ще направи така, че всички политици да се върнат към първата функция на словото....
10 Ноември 2008 16:51
Статията сама по себе си не е нищо особено, но подсеща, че има една наука - социолингвистика, която се занимава с връзката между езика и социалните процеси и явления. Ако в България някой се заеме сериозно с такива изследвания, може да стигне до интересни заключения и за езика, и за обществото. Чрез езика хората изразяват мислите си, но съществува и една хипотеза, т.нар. хипотеза на Сепир-Уорф, според която и мисленето на хората се определя от езика на който хората говорят. Аз много й вярвам, откакто следя удивителното невежество, което проби по време на "прехода" не толкова в разговорния език, а в езика на публичните оратори - политици, администратори, "бизнесмени", "анализатори" и, уви, журналисти. Заслужава си анализа.
10 Ноември 2008 17:05
Бориславов,
10 Ноември 2008 17:54
Смятам, че политико-лингвистичния и социолингвистичен анализ в горната статията са достатъчно добра основа за дисертация... ако някой му се занимава с това и ако вярва, че резултатите на труда му ще бъдат четени от достатъчно широка и компетентна аудитория, която има волята и силата да променя реалността, езика и хода на историята.
10 Ноември 2008 20:14
Поздравления за автора! Много оригинално. С ридк да отегча, ето един чудесен цитат от статията: "Край на прехода. Често повтаряна мъглява мантра, от която личи, че влиятелни анализатори интерпретират демокрацията с мисловен апарат, наследен от политикономията и научния комунизъм. Преходът се разбира изключително като промяна в собствеността върху средствата за производство, а не като промяна в ценностните нагласи и структурите на личността. За общество, в което базисни ценности като свободата и богатството произтичат от властта, а не от рационално организирания труд, не може да има край на прехода"
10 Ноември 2008 21:34
Мили Авторе ,
Драмата , която случваме 19 години е , че вместо да катурнем Партията НИ и наложим Обществото НИ , тъй стана , че на мястото й се яви неин "плуралистичен" сурогат , от отделни , партократични форми на диктат в политическото ни общуване ... Днес , някой може и да проплакват , че "Обществото изчезна ...", но не го сторват с пълно гърло , за да не се задавят ... А ние , упорито продължаваме да не третираме общия ни живот , през позицията на обективния НИ , Обществен/Национален/Граждански интерес в него ... С думичката Общество трябва да почва лексикона ни и с него да свършва , а доколкото и по-ясно ще ни става , пак към нея да се връщаме ...

10 Ноември 2008 21:37
Както съм казвал много пъти, всички ние тука (надявам се) си имаме оная ми ти книжка, дето казва че имаме права, отговорностти, и то за НАШИТЕ деяния Сиреч, който си е запушил ушите и очите, си го прави за своя сметка.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД