Датата 10 ноември от година на година предизвиква все по-слабо въодушевление. Медиите все по-рядко се впускат в ретроспекции на събитията от есента на 1989-а, придружени с вдъхновени коментари, анализи и разкрития. Блясъкът на онзи вълнуващ есенен ден днес изглежда помръкнал. Това е странно, защото 10 ноември все пак е разделна дата в най-новата история. Любопитно би било да се види преходът в чисто езиков ракурс; какви трансформации са настъпили във всекидневната публична реч през това време. Подобен поглед сигурно би помогнал да се разбере и защо угасна магнетичното сияние на паметната историческа дата.

Всеки интегрален исторически период оставя собствени отпечатъци в езика.

Това са ключови думи, отразяващи специфичните стремежи, страхове, надежди и увлечения на обществото. През Възраждането например първите български вестници и списания вкарват в обращение думи като алафранга, малакоф, капела, омбрела, ганти, синьон (кок), пайтон, виенски мобели, котильон и т.н. Интензивността на тяхната употреба е индикация за настъпващата модерна градска култура. След Освобождението тази лексика е обогатена с думи като кафе-шантан, абсент, билярд, ликьор, шампанско, фонограф, бициклист, електрика и т.н. Така за всеки културен период може да се състави негов собствен речник.

Епохата на социализма си имаше собствен лексикон с ключови понятия като класова борба, петилетка, насрещен план, империализъм, идеологическа борба, диверсия, герой на социалистическия труд, както и множество понятия, производни на думата народ - народен страж, народен враг, благото на народа, Народна милиция, Народна банка, Народна библиотека, Народен театър, народен артист.

Предходният исторически период беше интерпретиран най-често с кодови понятия като антифашистка борба, конспирация, саботаж, нелегалност, агент-провокатор, явка, партизански отряд, социалистическа революция, комунистически идеал и пр. Скоро след 10 ноември тази лексика изчезна, за да бъде заместена от нови думи и изрази: демокрация, път към Европа, равен старт, приватизация, дисиденти, земята в реални граници, реституция, компромат, свободни и демократични избори, опозиция, избори до дупка, червени боклуци, социален мир, агенти на ДС, двуполюсен модел, корупция. Към края на 90-те речникът се обогати с понятия като цивилизационен избор, евроинтеграция, евроатлантически ценности, християндемокрация. В светлината на този неподвластен на никакви регулации процес на езикова трансформация ще опитаме да разтълкуваме някои от последните лексикални придобивки в публичната реч.



Ще предложим нещо като лексикон на късния преход:



Бизнес партии. По-рано се говореше за срастване на партията и държавата, но днес актуално е срастването на партиите с различни, понякога сиви или откровено криминални бизнеси.

Дебат(и). Правилната употреба на тази дума в българския език е само в множествено число. Нейният смисъл е тъкмо в множественото число. Политиците обаче я употребяват само в единствено число. Изглежда, това е така, защото у нас хората говорят по-често един на друг, а не един с друг.

Добре облечени бизнесмени. Евфемизъм за мутри. Той е изначално глупав, а поради това и интересен. Освен това е непреводим на чужд език. (Има ли зле облечени бизнесмени?) В случая е евфемизирана очевидната несъвместимост между интелектуалния и френологичен статус на обекта, от една страна, и неговата социална позиция, от друга. Иначе казано, физиката, излъчването и поведението контрастират със скъпото и елегантно облекло.

Етнически модел. Понятие, отразяващо изнудването като обичайна практика в българския политически живот. То би звучало непонятно, ако политическата класа беше създала общоприемлив етнически модел.

Заменка. Евфемизъм за масираното през последните години превръщане на обществения интерес в частен с активно съдействие на държавата.

Класифицирана информация. Могъщ политически инструмент.

Конфликт на интереси. Това понятие отдавна функционира в западните общества, но у нас за конфликт на интереси се заговори сериозно през пролетта. За българската администрация не е докрай ясно какво значи конфликт на интереси в страна, където, по израза на един експремиер, всички са братовчеди. Впрочем това понятие съвсем точно се вписва в думата зетьошуробаджанакизъм, измислена от Захари Стоянов преди 120 години.

Край на прехода. Често повтаряна мъглява мантра, от която личи, че влиятелни анализатори интерпретират демокрацията с мисловен апарат, наследен от политикономията и научния комунизъм. Преходът се разбира изключително като промяна в собствеността върху средствата за производство, а не като промяна в ценностните нагласи и структурите на личността. За общество, в което базисни ценности като свободата и богатството произтичат от властта, а не от рационално организирания труд, не може да има край на прехода.

Купуване на гласове. Практика, отразяваща актуалното състояние на политическата култура. Някои я смятат за "нормална и европейска", а други я определят като "уродлива", което не пречи едните и другите да управляват заедно.

Народ. Днес тази дума впечатлява със своето отсъствие от публичната реч. Тя постепенно се маргинализира и е пред изчезване. Замени я думата общество.

Народът, според наложена стереотипна представа, е носител на естествени добродетели като трудолюбие, честност, невинност, безхитростно простодушие и глуповата наивност, поради което той трябва да бъде наставляван, обгрижван, ръководен, да му бъде сочен пътя към истината и прогреса. Менторите на този тип говорене, съзнателно или не, изключват себе си от събирателното народ. Те са или политици (отговорни другари), или "интелектуалци", озарени от политическо доверие. Понятието общество изключва подобна дистанция, поради което и подмяната на думата народ издава известна ментална промяна. Българският народ стана общество, но то все още не е гражданско.

Обръч от фирми. Още едно понятие, отразяващо актуалното състояние на политическата култура.

Оперативна необходимост. Евфемизъм за отделни не особено хигиенични практики в тайните служби. Изразът протече в медиите покрай скандалите в ДАНС заради подслушване на журналисти и депутати. Невъзможно е да се каже дали оперативната необходимост е и обективна необходимост. Тайните служби си имат свои правила. Все пак, ако някой иска да разбере къде изтича река Дунав, ще изследва нейната делта, а не Босфора и Дарданелите или Беринговия проток.

Оперативно интересни лица. Изразът придоби гражданственост поради факта, че не някой друг, а министър на вътрешните работи се беше оказал оперативно интересна персона.

Организирана престъпна група. "Организация, която чрез насилие или внушаване на страх сключва сделки или извлича облаги." Това е официалното определение на Международния съд в Хага. Любопитно е, че у нас в неговата рамка се вписват и отделни държавни институции и политически партии. Например една екзотична комунистическа партия, представена на последните избори в Петрич от бивш митничар и настоящ предприемач.

Политически чадър. Закрила на криминални или полузаконни практики срещу съответни финансови ангажименти към политическа сила или лидер.

Проблеми в комуникацията. Изразът влезе в гражданско обращение през пролетта, когато от ЕС обявиха, че ще санкционират България заради, меко казано, подозрителни финансови операции с европейски средства. Това е по същество евфемизъм за проблемите в ценностната система на българската администрация.

Реален бизнес. От израза се подразбира, че има и друг, "нереален" бизнес, който обаче носи по-големи печалби. У нас все още няма рязка граница между легитимен бизнес и организирана престъпност, поради което често се случва едни и същи лица в различни източници да бъдат споменавани ту като приближени до властта, ту като криминални босове.

Силови (сенчести) групировки. Евфемизъм за криминални структури, устойчиво интегрирани в легалната икономиката.

СРС. Специални разузнавателни средства. Интересното при този специализиран термин е, че напусна своята тясно професионална среда и трайно се настани в политическите коментари.

Ченгеджийница. Сама по себе си тази дума не би заслужавала внимание, ако не беше излязла от устата на самия министър- председател, и то адресирана към управляваната от него държава.

Чудовищен заговор. Когато в България нещо се обърка, причината за това винаги е някакъв чудовищен заговор. Чудовищата са тайнствени хора от разни конспиративни структури: Коминтерна, бившата ДС, УЕФА, антидопинговата комисия на МОК, ДАНС, ОЛАФ, разни жидомасони и т.н. Плод на чудовищен заговор може да се окаже и една лична трагедия с фатален край.



Естествено, този лексикален набор е непълен. Анализът може да бъде продължен и с друга обществено значима макар и кодова словесност - "пак ще си лапкаме", "Запалката", разработка "Лиани", операция "Гном" и т.н.

Любопитно е, че в повечето от посочените примери личи стремеж за евфемизиране на речта. Думите са двусмислени, което означава, че българското общество в деветнадесетата година от своя демократичен преход продължава да разбира властта и държавата като някаква конспиративна стихия. Което пък означава, че преходът все още не е завършил и може би най-интересното предстои. Той ще е завършил, когато актуалната днес политическа лексика започне да звучи архаично.