Ужасно тъпи са изявленията, започващи с мазохизма "добре, че дойде кризата, защото ...". Все едно да кажеш "добре, че се разболях, за да разбера ...". Никога не е добре да се разболееш. При никакви обстоятелства кризата не е добра. Но след като светът вече е в криза, не ни остава друго, освен да се държим подобаващо на влошените условия. В днешните условия решаващо за успеха на кабинета да опази стопанството (доколкото е възможно) е



умението да не правиш нищо



и да господстваш над мълчанието. Засега правителството се справя добре с тази задача. Сигурно защото негово величество е сред регентите на властта: знаем колко много постигна бившето на Н.В. правителство, избягвайки резки движения. Дори празното дърдорене сега може да навреди, и то много. Ето ни пример: миналата седмица в парламента уж обсъждаха какво да се правело срещу кризата (всъщност си чесаха езиците с невероятни глупости). Веднага след това няколко световни издания съобщиха, че България започва преговори да тегли заем от Международния валутен фонд! Незапознатото с българската действителност мнозинство на бизнес средите веднага заключава, че страната вече е в опасност подобно на съседите ни в региона. Логичното решение дори и на онези, които доскоро са обмисляли да инвестират в страната, е да заемат изчакваща поза. А нашата икономика засега не само е най-малко засегната, но и реагира най-адекватно на кризата в сравнение с всички останали страни в Евросъюза. Но този факт не ни носи предимство, ако само ние, аборигените, си го знаем -



истината трябва да се чуе,



преди да се разбере. Да го кажеш е едно, а да те чуят, е съвсем друго. Даже всеки ден да повтаряме дори сигурен факт, светът няма да ни слуша, ако няма интерес от това. Шанс да се чуе истината за стопанската ситуация у нас (и така да спечелим, защото една стабилна, дори и дребна икономика става все по-привлекателна за бизнес) са институциите на Съюза. Тук стигаме до най-деликатната и хитра част от проблема: как да ги ползваме, за да работят в наш интерес. Да им връткаме любовно опашка, както обичат да правят българските политици от всякакви изповедания, е груба грешка. Трябва да овладеем



парадоксалната европеистика:



изкуството да чукаш там, че да се пука, където ти е изгодно. Струва ми се, че с искането на кабинета България да бъде включена веднага в европейския паричен механизъм (ЕРМ 2) е изключително точно попадение. И трябва да се повтаря настойчиво. Не че ще постигнем тази цел. Европейската централна банка от години упорства да държи балканците надалеч от еврозоната. Ако преди месец шансът да ни допуснат до ЕРМ 2 е бил примерно 50%, сега е под 10%. И точно затова трябва упорито и активно да искаме тъкмо присъединяване към ЕРМ 2 и дори дата за включване в еврозоната. Това ще наложи на евроапарата в Брюксел и Франкфурт да ни опонира, а така ще разпространи в един недобронамерен към България тон тъкмо такива факти и аргументи, които в момента работят в наша полза.



Ние сме платили цената



на икономическата устойчивост. Научиха ни по най-трудния начин да оцеляваме в кризи. Още през 1997 г. най-безогледно бяха ликвидирани всички предприятия, които не можеха да оцелеят без субсидии. Ние сме единствената европейска държава, която може да спре всички субсидии (толкова са мижави) и стопанството дори да не усети това. Най-опасното е нашата държава тепърва да започне да пръска пари подобно на евросъюзниците. Без друго нашата администрация нито е подготвена, нито се ползва с нужната безукорна репутация да харчи пари на данъкоплатеца за подкрепа на изпаднали фирми. Всеки похарчен лев ще е пореден повод за съмнения. Когото и да подкрепи кабинетът, ще получи само шамари и от Брюксел, и от домашен произход. Мъдрият ход е въздържане от харчене. А



силният ход е с еврото,



което точно в тези кризисни условия трябва да наложим като равностойна на лева валута във вътрешното обращение. Да не забравяме, че световната криза е финансова и преди всичко криза на ликвидността. Всички автори на страхотии с български адрес повтарят едно: страшното било да фалира валутният борд. Ако в този момент дори само на думи се промени законът, та да се огласи очевидното за нас: че всеки има право да плати за всяка стока и услуга не само с левове, но и с евро, това ще е белег на валутна стабилност. Ако БНБ пусне дори само в изпитателна фаза РИНГС в евро, ще даде сигурно доказателство за същото - това означава, че вече можем да плащаме вътрешни сделки в евро при разумни банкови такси (5 евро вместо 100 евро) и в разумен срок (ще получим превода в евро същия ден, а не след три работни дни, както сега). Проста работа е, почти нищо не струва, а ще предизвика интерес и ще подобри представите за "българския риск" тъкмо на инвеститорите от Европа.