Георги Попов е шеф на Aсоциацията на хлебопроизводителите "Хляб за България". Роден е на 11 август 1969 г. в София, а в момента е член на Консултативния съвет по зърното към Министерство на земеделието и храните.



- Г-н Попов, за 1 година цената на житото се срина от 600 лв. за тон до около 200 лв., но цената на хляба остана непроменена. Защо?

- Преди да отговоря конкретно на въпроса, нека да не пренебрегваме обстоятелствата, които провокират това питане. Политиците почнаха да трупат дивиденти за предстоящите избори. А най-ефикасният начин за това е хлябът, който вълнува всеки българин, защото всеки ден е на трапезата му. Излиза Мария Капон, разчупва в парламента един хляб и пита: "Защо не е по-евтин?", след като по думите й цената на житото е паднала 3 пъти за година. Цялата тази аритметика лъха на евтин популизъм, който цели да изкопчи повече гласоподаватели. Не го виждаме за първи път. Нито едно демократично правителство от промените насам не желае да изкара бранша на светло, защото ако го направи, хлябът ще поскъпне. Дори в официални доклади се констатира, че сивият сектор в бранша е 60-65% и дотук всичко свършва. Дори има санкции за чиновниците, които го констатират.

- Какво имате предвид?

- Ами преди около година и половина НАП изготви доклад, от който лъсна огромния дял на сивата икономика. Бяха посочени конкретни мерки как трябва да се работи срещу нея по цялата верига жито-брашно-хляб. От целия този труд реално се случи само едно - ведомството помоли служителят, който го е написал, да напусне. Държавата предпочита този сектор да крие доходи, да не плаща данъци, но да не си наруши имиджа.

- Но е истина, че житото поевтиня 3 пъти, а цената на хляба не е мръднала надолу, нали? Да не би да има картелно споразумение?

- Абсурдно е да се говори за картели в един бранш, пропит от сив сектор, и успоредно с това - от огромна конкуренция. Работещите на тъмно непрекъснато подбиват цените ни, защото на тяхната шия не тегнат данъци, банкови кредити за модернизация на фурни и заводи. За какъв картел да говорим? Освен това пазарът е пренаситен от производители. Забележете в Германия, където населението е 80 млн. души, хлябът се осигурява от 16 000 фурни. Ако сравним положението с България би било нормално всичко да се разгледа в мащаб 1:10. Само, че у нас не работят 1 600 хлебопроизводители, а над 4 000. Затова питам г-жа Капон как на пазар със сив сектор и свръхконкуренция между играчите може да се допуснат картели?

- Как тази свръхконкуренция не успява да свали поне мъничко цената на хляба?

- Аз твърдя, че госпожа Капон въобще няма представа от реалния пазар. Тя е видяла едни котировки на борсата и чисто механично смята, че в момента житото струва под 200 лв. Ако беше погледнала по-добре, щеше да види, че на такава цена търговците са склонни да купуват, но сделки няма. Самите зърнопроизводители обявиха на протеста си пред парламента, че пазарът на жито е блокиран. Фермерите държат пшеницата по складовете и изчакват тя да поскъпне. Откъде мелниците тогава да намерят жито по 200 лв. Истина е, че те купиха в началото на лятото пшеница между 280 и 340 лв. за тон и от това брашно в момента правим хляб.

Но нека да разсъждаваме по съждението, че ако цената на житото падне 3 пъти, същото трябва да се случи и с цената на хляба. Веднага тогава питам - преди година житото поскъпна от 160 лв. на 520 лв., т.е. над три пъти. Трябваше ли тогава механично ние да повишим цената на самуна три пъти от 80 ст. на 2.40 лв. за килограм. Някой от вас купувал ли си е досега хляб за 2.40 лв.?

- Сделки има - резервът купи няколко пъти големи количества жито, така че цената му все пак падна.

- Това, което казвате е факт. Но аз питам, защо миналата година се сравняваха цените на житото у нас и в другите страни в ЕС и се отбелязваха дните, когато то е най-скъпо в общността. Ако сега се направи подобно сравнение ще видите, че цената на пшеницата ни отново е на европейски цени, горивата също. Хлябът ни обаче е най-евтин в ЕС. По какво нашите разходи, извън работните заплати, са по-различни от тези на гърците и италианците, където самунът върви дори и по 4 евро? Освен това защо никой не забеляза, че не променихме дори със стотинка цената на хляба, когато нефтът достигна 150 долара за барел, а се вижда само когато има спад в горивата?

- Впрочем нефтът също поевтиня драстично - има дни, в които котировките са дори под 50 долара на барел. Това не би ли трябвало да натиска надолу крайната цена?

- Отново се прилага механична логика - да не би дизелът в момента да е 1,25 лв.?! Какво се случи с предприятията, които излязоха на светло и започнаха да покриват изискванията на ЕС? Истината е, че тези фурни връщат един кредит и взимат друг и продължават да подобряват производството си. Някои от тях дори и в момента са стигнали до там, че печалбата им от един хляб е половин стотинка. Фурните в сивия сектор естествено печелят. Затова питам политиците отново - кога ще имат кураж, дори и при отлив на гласоподаватели, да изчистят сектора.

- Ще ги питаме и тях. Вие кажете каква е надценката на търговците?

- Различна. Всеки решава сам. Обикновено варира от 5 до 15 стотинки.

- За вашия бранш агроикономисти пресметнаха още преди години, че цената на килограм хляб трябва да е 4 пъти по-висока от тази на житото. Т.е., ако се приеме, че житото е 20 ст. килото, хлябът не трябва да струва повече от 80 ст. По магазините обаче се предлага и до 1.40 лв. Не е ли спекула това?

- Тази формула бе измислена в зората на демокрацията, преди 12 години. Тя е твърде стара, а ще ви изненадам сигурно като ви кажа, че дори и Комисията за защита на конкуренцията я квалифицира като незаконна. Тя бе актуална, когато в производството се влагаше само вода и брашно. Фурните обаче от тогава насам, започнаха да се модернизират, работните заплати на специалистите в бранша минаха 1 000 лв. и сме принудени да ги повишаваме още, защото в противен случай те ще отидат в Испания, където за същия труд им се предлагат 1 600 евро. Оборудването в заводите може да изкара максимум 5 години и трябва да се сменя, защото едновременно се работи с вода и висока температура, които увреждат машините. Защо никой не смята тези косвени разходи. Вие виждате ли някъде реклами на хляб? Не, нали? Причината не е, че продуктът няма нужда от реклама, още повече, че вече има най-различни видове. Просто себестойността на хляба не позволява разход за реклама.

- Защо КЗК глоби част от бранша, включително и вашата асоциация, за картелно договаряне на цени?

- Това е една огромна заблуда - нито един хлебопроизводител не е глобен за картелно договаряне на цени. Бяха наказани единствено браншови структури, като прегрешенията ни са две - едното е, че с даването на пазарни прогнози пред медиите се изкривява пазара, а второто е, че сме сезирали КЗК за наши подозрения за дъмпингови цени. Истината е, че тези глоби всъщност са политическа поръчка. Тя образно казано издърпа ушите на производителите, за да се опита да задържи инфлацията ниска. И доказа тезата ни, че борбата със сивия сектор е незаконна в България.

- Мария Капон ви зададе доста интересен въпрос. Защо хлябът в житницата на България - Добрич, е по-скъп от София?

- Аз не знам къде в Добрич е пазарувала Капон, но попитах колегите и се оказа, че хлябът и на двете места е по 80 ст. Но дори да приемем, че е права, това не е ли доказателство, че няма наговаряне на цени, а те се определят от конкуренцията?