Жълтата преса в България започва да губи първенство. То е застрашено от едно истерично крило в българската политика, което избягвам да нарека "жълто", защото вече има жълта партия и така съвсем ще объркаме конците. Впрочем точно жълтата партия сякаш най-малко жълтее в смисъла, който в печата се употребява за безцеремонност, наглост и нечистотия. Както и за интриги, измишльотини и откровено публично омаскаряване. Крилото "жълти" политици от всички партийни цветове напоследък се качи на гребена на вълната и залива общественото съзнание. Това е предизборната вълна, жълта от тинята, която е надигнала от дъното на българския политически живот. Както се и предполагаше, там с годините е утаена (затаена) предостатъчно нечиста информация, която сега изплува да замъти водата на не една политическа сила. И цялата тази мътилка се дига под странния лозунг за прозрачност...

Всякакви сплетни, недомлъвки, открити клевети и обвинения могат да се чуят от подозрителните таланти на политическата сцена (екран). Преди всичко именно от екрана, защото нашият



телевизионен екран е болестно пристрастен към жълтия спектър



Политици с блеснали очи се явяват пред зрителя и сутрешните блокове пожълтяват от инсцениран гняв, от отровна ехидност, от престорен и поради това циничен патос. Тези оратори жълтеят, без да са царисти. Дори когато жълтото се насложи върху основните им партийни цветове, то се запазва, а не се променя: например в оранжево (заедно с червеното) или в зелено (със синьото). Жълтото е техният основен политически цвят. И освен това - обединителен.

Обявяват се разкрития на века, също като вчерашните, вече оборени или пък само отречени от противниците - нерядко със същата съмнителна достоверност и правота. Обявяват се най-вече сделки, роднинства, зависимости, компрометирани проекти, гнили търгове, черни каси. Любима тема напоследък е кои политически противници по кои следствия и разработки "протичат". Ние инстинктивно подозираме, че повечето от днешните ни политици са наистина "течни", но сутрешните оратори рядко предлагат доказателства, а все същото - намеци и недомлъвки, двусмислени подмятания и предизборно накисване на политическите противници. И много често това въобще не се потвърждава. Но остава да се разнася пред загубилото всякаква разделителна способност обоняние на гражданството. Което е и целта на всичко това.

Две неща можем да извадим пред скоби.

Първо, това въобще не се случва само на телевизионния екран. Немалко радиостанции също са залети от тази жълта вълна. Печатните медии пък пожълтяват по принуда - веднъж подхвърлената



мръсничка тема оказва силен натиск върху тях,



нарушава се механизмът на професията - първо да се проверява и след това да се печата. Веднъж изнесена, остава шансът темата да се опитоми и попочисти чрез някои уточнения. Но така или иначе жълтата боя е избила вече. Е, някои редакции устояват на натиска, пък и на изкушението... Това читателят доста точно го оценява. Част от неговото самоуважение е да избира тези издания. (Подобен избор впрочем стои и пред онези от нас, които в тези издания работят или пишат.) Това са едни доволно сложни взаимоотношения, от които доста трудно и драматично, но напълно предсказуемо се формира т.нар. медиен пазар.

Второ, да не забравяме, че тук става дума за политици. Не е особено трудно да възпреш който и да е журналист в България, да му затвориш устата, колкото и да е добросъвестен и честен (четен). Виж,



невъзможно е да включиш филтъра на нахалния политик,



на манипулатора от властта или от парламента. Както винаги, те много по-успешно се борят за гражданските си права, отколкото за правата на гражданите. Свалете от печат или от екран интервю на някого от тях и ще чуете за цензурата много повече, ако посечете или окастрите текст и на най-кадърния автор. Но никой не го прави (това с политиците) и вероятно затова в България за цензура почти не се говори.

Практически невъзможно е да се предотврати пропагандната кампания на което и да е от тези лица - срещу когото и да е. Понякога единствената възможност на журналиста е да се възпротиви на дезинформацията и клеветата, на недомлъвките и подмятанията "на място", в кадър или пред микрофона. Някои успяват да се справят и това е радост за окото. Но лъжата в ефира и от страниците въобще няма къси крака. Тя обикаля света за часове. Дори когато й се виждат белите конци, тя може да се върне, интерпретирана от някоя световна медия, и тогава вече става "истина" от друга инстанция, "изпрана" и легализирана за официална употреба.

Съвсем порнографско отключване на ниски страсти, задвижване на въображението във фалшива посока - ред политици боравят отлично с тази техника и непозволено замърсяват медийната среда. От моя гледна точка медиите дори не са съучастници - нищо, че техните загуби днешният обществен калкулатор не ги лови. Въпреки силната миризма на политически чесън, с която подобно присъствие ги пропива завинаги.

Ще се самоцитирам за чесъна. "Лошата миризма, която се разнася от българската политика, не пропъжда, а привлича електората. Така в стръвта рибарите слагат чесън и въпреки че шаранът шкембе и кьопоолу не яде, чесънът го привлича и той се хваща на въдицата. Това отлично работи по време на избори. И старите рибари, и новите, а най-вече бракониерите в политиката месят всякакво негодно кюспе с чесън и така успяват да закачат нашите гласове."

И догдето за тях гласуваме, никога няма да ги отучим от подобни магарии...