Апокалипсисът идва. С тази мисъл всеки ден 53-годишният Венко тръгва към каменоломната до село Лиляче. Венко е обладан от филма на Нобеловия лауреат Ал Гор "Неудобната истина", в който става дума за глобалното затопляне, причинено от необмисленото поведение на човека. С помощта на повече от 900 научни изследвания Ал Гор убедително описва промените в климата, природните бедствия и какво трябва да направи човечеството, за да предотврати потопа.
"Всичко е казано в този филм. Аз съм един от участниците в това разрушение на планетата. Всеки ден участвам в унищожението на вечното - камъка. Апокалипсисът наистина идва", с треперещ глас споделя Венко. Дългата коса и любовта към всичко около него издават една стара негова страст - хипарското движение от 60-те. Сега Венко работи на кариерата за добиване на варовик за циментовия завод в Бели извор.
Тоновете взрив, огромните багери и булдозери ежедневно отнемат стотици тонове скална маса от Земята. Именно затова и Венко е притеснен. Няма обаче къде да си изкарва прехраната. Кариерата е спасението на стотина мъже от северозападния регион да намерят препитание.
Глобалните разсъждения на Венко обаче са в пълен разрез с мислите, забили се дълбоко в главите на неговите колеги. За тях
апокалипсисът настъпва всеки месец, когато свърши заплатата
Около 12 ч. кариерата се оживява. Работниците тръгват към административната сграда, където е столът. През същото това време обаче трябва да бъде взривен и заложеният дълбоко в камъка динамит.
Пръв бариерата на портала прескача 25-годишният Цветомир Митев. Но той не се отправя към стола. Обядът му е закуска, увита в хартия, купена сутринта от лавката. "Виж какво. Това, което става на лондонското Сити и на "Уолстрийт" в Ню Йорк, не ни засяга изобщо тук. Ние купуваме банички, а не акции. Ние ходим в магазина за храна, а не за диаманти. Чуваш ли кво ти казвам? Това са пълни измишльотини от страна на управляващите. Нищо не се е променило тук. Все толкова сме си бедни", разсъждава Цецо. Той кара кола с десен волан. Купил я е от Лондон малко преди да тръгне да се прибира за България.
"Изкарах няколко години там, като работих по покривите на хората. Работата беше ужасна и много, а парите изобщо не бяха добри. Не знам какво толкова я хвалят тази Англия и какво толкова ги е страх тия скапаняци, че българите ще им вземат работата. Да си я вършат сами. Ако ми е било добре, там да съм останал. Щом предпочитам тук да се боря с камъните по цял ден, значи ми е по-добре", казва Цецо.
Друг негов колега - Людмил багеристът, следи изкъсо разговора за икономическите лостове и механизми. И не е съгласен съвсем с него. "Глупости говори. Това, че той е пътувал сто дни с колата си от Англия до тук, не означава, че тази криза няма да ни удари и нас. Просто нещата не са узрели. Да стиска палци
следващия месец да си получи пак същите пари,
а да няма рязане на надницата. Хубавото засега е, че няма забавяне на заплати, а и работата не е по-малко", казва Людмил. Той също не е усетил все още върху гърба си световната икономическа криза, но е скептичен и я очаква съвсем скоро.
51-годишният Данаил Маринов определя нещата повече като спекулации. Онзи ден се рових да видя и да прочета какво точно е рецесия. Специалистите твърдят, че в макроикономиката понятието обикновено се свързва със спад в реалния брутен вътрешен продукт на дадена страна, или негативен икономически растеж. Според една от най-разпространените дефиниции рецесия настъпва, когато реалният икономически растеж е отрицателен за период, по-дълъг от две последователни тримесечия. Българската икономика не отговаря на нито един от тези показатели", анализира нещата Данаил. Според него не бил истина и спадът в строителството в България. "Как да повярвам, че вече не се строи, след като продукцията ни е предназначена за производството на цимент - основен строителен материал? А поръчките, освен че не намаляват, се увеличават, казва той. Тук неговите разсъждения се доближават малко повече до тези на Венко и смята, че нещата са свързани със световната конспирация.
Само на няколко километра от мястото, където стотици хора с машини и динамит човъркат ежедневно земята, се намират две от най-интересните природни забележителности в България - Божия мост и Жабокрек.
Божия мост е скален феномен с височина близо 20 метра и с отвор над 20 метра. Дължината му е близо 100-120 метра. Най-близкото сравнение е с Чудните мостове в Родопите. Това е красива проходна пещера с няколко отвора. Пък и Божия мост наистина си е мост - арка с височина близо двайсет метра, а под нея блестят три езерца. Местните хора казват, че скалното образувание си го знаят под това име, откакто се помнят. Хората имат няколко версии откъде е дошло името му. Според едната - идва от времето, когато реката ставала пълноводна и отнасяла всички мостове по пътя си. Тогава само Божия мост оставал. Според друга версия мостът е наречен така, защото идеята за нещо божествено е била добро оправдание, когато човек не може да си обясни кое как е станало. Според трета - Божия мост наистина е служил за мост, около него са минавали стари пътища и дори има крепостни стени. Жабокрек е карстов извор, който извира и дава началото на Лиляшки поток. Това е тази попресъхнала река, в която сега крякат жаби, а някога е отнасяла къщите на дедите ни, казват местните.
Районът е много популярен и сред пещерняците. На около два километра от село Чирен се намира водната пещера "Понора". Тя обаче не е достъпна за всекиго - трябва екипировка, защото още от входа й започва дълбоко и подземно езеро, разказват каменарите. Пещерната система е дълга 3-4 километра, през галериите й тече река, която завършва с подводно стеснение, за което пещерняците отдавна точат зъби да преодолеят, забавляват се хората от кариерата. Единствено Венко е малко тъжен, че говорят за природните красоти, а след минути ще се втурнат да взривяват и късат парчета от Земята.
-----------
Тъмносив каскет, изпобеляла блуза,
дързост в погледа гори,
алена кръв по одрасканата буза
в тънка ивица струи...
- Хей, другарю, ти какво решил си с чука!
С тоя трясък и искри?
- Аз ли? Път ще се прокара, друже, тука,
нов път в тези канари!
Из "Каменарче" на Христо Смирненски
|
|