Около рекордния бюджетен излишък в обществото витае един голям мит - че той се дължи на свръхсъбираемост на приходите, главно на данъците. Истината обаче е съвсем друга - излишъкът дойде след неизпълнение на приходите заради лошата работа на приходните администрации и още по-голямо неизпълнение на разходите. Това означава умишлено задържане на парите на данъкоплатците, нефинансиране на предвидените в бюджета проекти, като за сметка на това сумите се пренасочват по непрозрачен начин към важни за фирмите на властта проекти.

Много интересни неща за начина, по който е формиран бюджетният излишък, стават ясни, ако човек се вгледа по-детайлно в отчетите на финансовото министерство за изпълнението на бюджета към 30 септември. По принцип излишък се формира от три неща: 1. Преизпълнение на приходите при изпълнение на плана за разходите; 2. Неизпълнение на разходите при изпълнение на приходите; 3. Неизпълнение на плана за приходите и още по-голямо неизпълнение на плана за разходите.

Каква е ситуацията у нас? Към края на септември планът за приходите е изпълнен на 78.7%, т. е. налице е леко преизпълнение от обичайните 75% за тази част от годината.

Ако



се разгледат приходите по източници,



могат да се направят любопитни изводи. Изпълнението на данъчните приходи е 73.7%, т.е. на пръв поглед около планираното. Но при положение че инфлацията е много по-висока от заложената в бюджета и че цената на петрола през лятото също удари върхове, приходите трябваше да са много повече. Това означава, че реално е налице съществено неизпълнение на данъчните приходи, особено в частта на косвените данъци, т.е. на ДДС, акцизи и др.

Още по-любопитен е въпросът с изпълнението на плана за разходите. Към края на септември те са изпълнени едва на 60.9%, или около 18% под равнището приходите. С изключение на разходите за лихви и трансфери всички други показатели са с огромно неизпълнение. Особено фрапиращи са цифрите за капиталовите разходи (покупка на активи, инвестиции и др.) - едва 32.3%, и за текущите разходи (за заплати, за издръжка) - 60.5%.

Всичко това означава, че бюджетният излишък у нас е формиран по третия от посочените по-горе методи, т. е. чрез неизпълнение на приходите и още по-голямо неизпълнение на разходите. Не трябва да се забравя, че изпълнението на разходите на държавния бюджет показва



какво държавата дава на обществото



в качеството си на най-голям работодател, инвеститор, осигурител и потребител. Неизвършването на тези разходи винаги играе ролята на спирачка за икономиката. Ограничава се потреблението, а то от своя страна ограничава производството.

От данните на сайта на финансовото министерство става ясно, че бюджетният излишък е следствие едновременно на лошо работещи приходни администрации и лошо управление на събраните средства. А защо е така? Отговорът е в стремежа на властта да разпределя по непрозрачен начин милиарди левове, събрани от данъкоплатеца. Все пак идват избори и сега е идеалното време управляващите да пренасочат парите на данъкоплатците към свързаните с тях фирми, които пък от своя страна открито или скрито финансират политическите сили.

Но управляващите е добре да не забравят, че бюджетът освен финансов план е и закон. А за неизпълнението на закон се носи отговорност - административна, наказателна и политическа. Затова парламентът, Министерският съвет, Министерството на финансите и главният прокурор трябва спешно да отговорят пред нас, обикновените граждани, на няколко въпроса. Като например кои и в какви размери са конкретните проекти за капитални вложения, които не са финансирани текущо през годината. И по възможност да ги разбият по вид и суми, както и да посочат длъжностните лица, които са допуснали това. Не е зле, разбира се, да разберем и дали и кога ще им бъде потърсена отговорност - административна, наказателна и политическа.





*Авторът е данъчен служител и редовен участник във форума на в. "Сега".