На политическия тезгях вече лежат проектите на управляващи и опозиция за промени в закона за избиране на народни представители. Сюжетът се разиграва на всеки четири години с един и същи финал - след дълги пререкания и ексцентрични предложения накрая всичко си остава същото. Тази година пазарлъкът започва отрано и при добра воля има шанс нещо да се промени. Но както е известно - тъкмо волята е най-дефицитната стока на политическия пазар.

Досега свои проекти за промени в закона са предложили четири партии - БСП, НДСВ, СДС и ССД. След като умуваха почти година, социалистите клекнаха пред президентския диктат. Те въплътиха в законови текстове тъкмо неговото предложение за мажоритарна квота от 31 депутати. Ако предложението бъде прието, за пръв път от Великото народно събрание насам ще се гласува по смесена система за личности. Но тъкмо в това "ако" е проблемът, защото социалистите не изглеждат особено очаровани от собственото си предложение. По-скоро го правят, за да угодят на Първанов, но тайничко се надяват идеята да бъде отхвърлена от коалиционните партньори и най-вече от



ДПС - враг номер едно на всеки мажоритарен повей



По същество проектът на левицата има много недостатъци. Първо, малкият брой на мажоритарните кресла обезсмисля радикалната промяна на избирателния модел. Получава се голям напън за нищо работа. В това отношение много по-адекватно е предложението на ССД за паритет на пропорционалните и мажоритарните кандидати - 120:120. Като ще се ремонтира избирателната система, поне да е основно. Законопроектът на БСП позволява мажоритарните кандидати също да се подкрепят от партии, което напълно удовлетворява мераците на президента чрез столетницата да вкара своя квота от "съзидатели" в парламента. Вариантът на червените обаче поставя един много сериозен въпрос - за тежестта на мандатите. При мажоритарните състезатели за първенец ще се счита получилият най-много гласове независимо от техния брой. Така например един Гранитски може да стане депутат с 1000 гласа там, където на социалиста Румен ще са му нужни 10 000. И тук възниква въпросът дали първият ще има същата тежест като втория. Тази диспропорция ще изкриви съществено вота. Тя създава предпоставки от състезанието за НС да отпаднат партийци с многократно повече избиратели зад гърба си от мажоритарните интелектуалци.

Проектът на Софиянски за 120 мажоритарно избрани депутати и 120 пропорционално е много по-опростен. Той предвижда България да се раздели на 120 едномандатни избирателни района вместо досегашните 31 многомандатни и всеки да излъчи по един партиен и един мажоритарен кандидат. Подобна идея едва ли ще срещне и минимална подкрепа в НС, като се има предвид крайната оскъдица на личности в партиите.

С тези два проекта се изчерпват предложенията в сферата на чисто мажоритарния вот. Останалите два - на СДС и НДСВ, предлагат различни



варианти на преференциално гласуване в пропорционална система



По-смел и демократичен е този на сините. Според него вотът за дадена партия ще се зачита само ако е подаден чрез валидна преференция. Тоест гласоподавателят ще е длъжен да изрази предпочитанието си към кандидат от партийната листа. Имената ще се пренареждат съобразно броя получени преференции без ограничителен праг. При НДСВ е същото с тази разлика, че царистите все пак поставят бариера - 10% от районната избирателна квота, за да се зачете преференцията. И тук се започва една сложна аритметика. Районната избирателна квота съответства на тежестта на мандата и е различна за всеки район. Ако за избирането на един депутат в Сливен например трябват 6000 гласа, то за разместване на листата ще са нужни 600 преференции. Тази сложна абракадабра много напомня 15-процентовия праг от евровота, който се оказа непосилен за прескачане и нововъведението напълно се обезсмисли. Та и сега най-вероятно ще се получи същото.

ДПС и НДСВ няма да подкрепят смесената система, предлагана от червените. Мнозинството едва ли ще подкрепи и варианта на СДС за преференциално гласуване без праг. Накрая ще бъде одобрен витиеватият проект на царистите, който



на практика ще запази статуквото



Покрай всичко това БСП ще хвърли страшна газ уж да брани своя проект. НДСВ и ДПС люто ще й се противопоставят и в крайна сметка ще се похаби сума ти пленарно време, за да се приеме решение със съмнителен резултат.

Поначало преференциалният вот е доста компромисен вариант за изход от политическото блато, в което се давят българските партии. Разместването на подредбата при него все пак се ограничава до тесен кръг от предани партийци, включени в листите заради послушание. Ако човек трябва да избере личност измежду десет безличности, ще признаете, че не е кой знае какво постижение.

Друг важен проблем, който партиите трябва да решат веднъж завинаги, е



как да очистят избирателните списъци от фантоми



Въпросът е от ключово значение, тъй като според експерти броят на "мъртвите души" е около 700 000. Не е тайна, че основната фалшификация на изборите досега се състоеше в разпределянето на тази огромна квота между няколко партии. За целта се купуват цели секционни комисии, които подправят подписите на фантомните избиратели и така манипулират изборните резултати.

В това отношение най-добри са законопроектите на БСП и СДС, които въвеждат т.нар активна регистрация - тоест избирателят трябва сам да заяви участие в изборите. Друго тяхно предложение, подкрепяно и от НДСВ, е в избирателните списъци да не фигурират личните данни на гласоподавателите, а те да се дописват при самото гласуване. Така би трябвало да се неутрализира възможността да се подписват негласували хора.

Премахването на тъмните стаички е друго средство срещу купуването на гласове, което предлагат от СДС и НДСВ. И ако сините предвиждат да се махне само завесата, то царистите отиват още по-далеч -



да няма стаички, а гишета от американски тип,



така че да се вижда, ако някой използва мобилен телефон за заснемане на вота.

Интерес заслужава и предложението на СДС за окрупняване на избирателните райони до 20. Така например Ловеч и Враца ще образуват един район, а Търговище и Русе - друг. Целта е да се изравни разликата в тежестта на мандатите, а не едни депутати да влизат в НС с 10 000 гласа, а други - с 50 000. В предложението има здрав разум, но едва ли ще бъде подкрепено от мнозинството. ДПС веднага съзря заплаха, тъй като крепости на движението ще се присъединят към райони, в които Доган няма върховенство.

В раздел "Екзотика" фигурира и предложението на НДСВ да се отнемат гласове от партии и кандидати, за които е доказано, че купуват гласове. При сегашната съдебна система този текст не рискува да заработи някога. А дори и да стане, мудното правораздаване създава чисто процедурни затруднения. Ако се отнемат гласове за даден кандидат, който вече е влязъл в НС, конституцията не предвижда възможност за отзоваването му.

Каквото и да реши законодателят, отсега е видно, че партиите не са склонни да се разделят с монопола върху определянето на кандидатите за следващия парламент. Най-недоверчива към избирателите си е БСП, която не желае да им даде правото да разместват подредената на "Позитано" 20 листа. С риск да си навлече президентски таралеж в гащите.