В Европа е студено. Жилищата, разположени на над 90% от територията й, трябва да се отопляват между октомври и април и това е най-значителният битов проблем за европейците след осигуряването на храната им поне от 8 хиляди години. Дори днес разходите за отопление следват непосредствено след разходите за храна в структурата на семейния бюджет.

Масовото европейско средновековно жилище, особено през ранното Средновековие, е обикновената землянка, а тя е достатъчно топла. Славяните и прабългарите населват Балканския полуостров от север и северозапад, от райони с много по-суров климат. Поради това може да се смята, че още с пристигането си те имат готова схема за разрешаване на един от главните проблеми на средновековния бит. Показателно е славянското заселване на големите късноантични градове. Например, в Сердика, в сектора източно от базиликата "Св. Георги" (днес в карето, образувано от президентството, Министерството на образованието и науката и хотел "Балкан") до масивните зидове на големите антични и късноантични обществени и жилищни сгради, славяните изграждат своите землянки и полувкопани жилища, които може да изглеждат кощунствено на фона на заварените великолепни здания, но са най-удобни за обитаване от новодошлите, а и са достатъчно топли.

На територията на днешна България вътрешните повърхности на стените на вкопаните в земята масови жилища в старобългарските селища са обшити с дърво или с камък. Много често подовете са от трамбована глина, също покрита с дърво. Очевидно е, че когато такова жилище със средна площ около 15 кв. м се снабди с отоплително съоръжение - печка, огнище или пещ, то всъщност се превръща в неголямо, но уютно обиталище. Така нареченото "уземно жилище", повече или по-малко вкопано в земята, се запазва в България чак до края на ХIХ в. и това съвсем не е случайно. Ако не беше суетата ни, вероятно още щяхме да се настаняваме в такива жилища.

С развитието на градовете в България от Х в. насетне уземните жилища постепенно намаляват за сметка на едно- и двуетажните, повече или по-малко представителни, градски жилища. Вторият етаж най-често е от т. нар. "паянтов градеж". Зад това откровено нелицеприятно название всъщност се крие удобен и здрав градеж, наричан в някои райони на страната "плетеница". Изработените от увити дебели еластични дървени пръчки и плътно обмазани с калов или хоросанов разтвор стени са не само здрави, но и добре изолират жилищните помещения от студа.

В сравнително топлия Цариград ранносредновековният период се характеризира с гъсто застрояване. Изгражданите 7-9 етажни жилищни "блокове", предназначени предимно за градската беднота, не само били доста грозни, не само скривали красивите гледки от очите на съседите, но и били достатъчно опасни при земетресения и пожари. Впрочем и император Зенон, и император Юстиниан издали специални нормативни актове срещу високото и гъсто застрояване и поради непрекъснатите пожари, предизвикани от отопляването с наръчи съчки на мизерните стаички в тези сгради. В по-топлите райони на Византия, както в градските, така и в селските домове, липсват отоплителни съоръжения. При нужда се използват мангали. През IХ-ХII в., когато византийските жилища рязко намаляват площта си, в средата на често единствената стая от 5 кв. м се разполага огнище, което служи и за приготвяне на храна, и за отопление, когато се налага.

Всъщност средновековният отоплителен проблем се отнася главно за големите сгради. Дворците, казармите, храмовете изискват нови технически решения, за да бъдат обитаеми и през зимата. Въпреки слабата съхраненост на големите обществени и жилищни сгради от българското средновековие, не може да не се отбележи изключителното умение, с което се отопляват големите помещения в тези сгради у нас. Зиданата сводеста печка в помещение II в "Омуртаговия аул" в с. Хан Крум (разкопки на В. Антонова и Цв. Дремсизова) е построена заедно с целия комплекс през 821-822 г., според "Чаталарския надпис". Тя има толкова добре пресметната конструкция, че с лекота е отоплявала всичките 93, 5 кв. м на огромното казармено помещения. Точно такива печки са открити и в Големия, и в Малкия дворец в Плиска. Поради усложнената си конструкция, която не се открива никъде другаде, можем да смятаме зиданите сводести печки за българския принос в решаването на отоплителния проблем на Европа.

По-късно сводестата зидана печка с конструкция от източноевропейските степи намира съвършеното си развитие в руската печка, която поддържа непрекъсната равномерна топлина, при сравнително икономично изразходване на горивния материал.

Във времето, в което в българските домове и в обществените сгради е топло, европейският Запад мръзне. Разкошните камини, които познаваме от идиличните пропагандни рисунки са още непознати. Въобще долепената до стената камина на Запад е непозната чак до ХII в. За мекия климат на Византия кухненското огнище и мангалите са напълно достатъчни за удобството на обитателите на домовете, но в суровия климат на Западна и Северна Европа тези съоръжения изобщо не успяват да разпръснат сковаващия студ. Първите камини са възприети от Изток с посредничеството на Венеция. Конструкцията им обаче в продължение на векове остава примитивна, поради което се налага площта на камините да се увеличава, за да може вътре в тях, под навеса, да се разположат пейки, където да сядат на топло обитателите на дома. Ползата от тези камини е толкова малка, че цялата останала жилищна площ през зимата е практически неизползваема, а западноевропейците остават сврени в примитивните си камини още няколко века. Студът пронизва и обитателите на кралските дворци. Даже в края на ХVII в. Шарлот-Елизабет Баварска, съпруга на брата на френския крал Луи ХIV, ни е оставила в едно свое писмо от 3 Февруари 1695 г. тъжната констатация, че във френските кралски дворци "виното и водата замръзват в чашите на кралската трапеза." И докато аристокрацията оцелява в дебелите си дрехи от скъпи кожи, то в студени зими в Париж "хората от народа мрат като мухи", пак според писмо на баварската принцеса от 2 март 1709 г.

Европейският Запад успява да се стопли поне малко чак след 1720 г., когато е усъвършенствана конструкцията на камините. Повече топлина се получава и защото от средата на ХVIII в. Западът престава да строи дворци с по 6 м височина на таваните, а се появяват дори представителни сгради с човешки размери. Точно в средата на ХVIII в. европейският Запад започва да се отърсва от комплексите си за малоценност, трупани в периода, когато е "задният двор" на Европа (психологически чак до ХIII в.). Този процес все още очевидно продължава, но три века не са кой знае колко много в общоисторическото развитие.



Успоредици



В Средновековна Европа зимата настъпва като време за заслужена почивка. Не че се работи много по-малко, но празниците са повече. Трудът е съсредоточен предимно в близост до дома, където по-често е топло. Ляга се рано, става се, щом се развидели, спи се повече. Осветлението е лукс, който се полага рядко и за кратко. Отоплението дори в аристократичните домове не е целодневно, а още по-малко денонощно. Само като пълна художествена измислица можем да приемем героите в един нашумял английски исторически сериал за Тюдорите, които неспирно разнасят стройните си голи тела посред зима. В Англия, а и в цяла Европа, денонощното отопление е практически непознато преди средата на миналия век, а за ХVI в. е направо абсурдно. Средновековните европейски владетели често са тъпи, дори малоумни, развратни или извратени, некадърни, сребролюбиви и самовлюбени, но зимата е най-важният им, при това ежегоден и неотменим, управленски изпит. Защото от оцеляването на поданиците зависят данъците, войската и собственото им, на владетелите, благоденствие.

Поради техническия прогрес след края на Средновековието, днес, работният ни ритъм не зависи нито от годишните времена, нито от редуването на светлата и тъмната част от денонощието - всяка работа може да бъде свършена по всяко време. Но унила и тъжна дойде тая зима у нас. Сняг падна късно - някои даже още не са си извадили зимните дрехи, парното грее, транспортът върви, световната финансова криза е повече по телевизията. Уж трябва да е чисто и празнично, а е само угрижено. Не знам къде ходят сега децата да играят, но и тях ги няма. Тихо е някак. Само магазините се мъчат отчаяно да го докарат на празник. За политическата ни класа времето за ежегодния й, неотменим управленски изпит настъпи. Ако тя бе по-малко самовлюбена, нахална и алчна, със сигурност щеше да се вслуша в настъпилата тишина, която засега е унила и тъжна, но заплашва да стане оглушителна. А както е добре известно, тогава вече става страшно.