Етимологията на думата е мъглява, но доколкото успях да установя, тя е била употребявана по адрес на гръцките колонисти по Северното Черноморие. Предполага се, че това е свързано с името на планината Пиндос в Северна Гърция, като думата от самото начало е имала негативно-презрителен оттенък.
В интернет, обаче, битуват и други версии. Например, че руските войници били заимствали испанската дума pendejo, която значи, меко казано, "идиот", и е любима обида на мексиканците в САЩ (в остра конкуренция с по-кубинската cabron, или "копеле", която може да се използва също така като фамилиарно обръщение между приятели, точно както българският й еквивалент). Или че жаргонният изказ идвал от сърбо-хърватска дума за пингвин (и сръбските, и хърватските ми приятели отричат да са чували някога такова нещо, но руската "Википедия" си подкрепя антарктическата версия). Или че е дериватив на разговорно-руското "пидор", т.е. пасивен хомосексуалист.
Така или иначе,
думите придобиват свой собствен живот,
когато веднъж се завъртят в масова употреба, затова "пиндос" и производните й днес се възприемат универсално като ясно разбираема обида в пост-съветското пространство. Тя измести предишните "янки" и "америкоси" от Брест до Владивосток (убедих се в това лично през лятото в Казахстан, където за пръв път чух "пиндос").
Изглежда, че думата вече е възприета в съвременната руска литература. През септември писателят Виктор Пелевин издаде сбирка разкази, озаглавена "П5: Прощални песни на политическите пигмеи от Пиндостан". Пелевин не е откровено политизиран, но определено си пада по провокациите (простете ми неволната алитерация). Четох един от разказите му, "Пространството на Фридман", преди време в руското издание на сп. "Форбс". Понеже не знам дали има публикуван български превод, намерих ви препратка към пълния текст в оригинал: http://vg74.ru/forum/showthread.php?t=206896.
Ако ви се струва, че се унасям твърде много на литературно-лингвистична вълна, искам да ви припомня, че политическите противостояния между Америка и съперниците й в днешния свят избиват в най-разнообразни форми. Например, във вторник на руския пазар излезе компютърната игра "Противостоене. Принуда към мир". Това заглавие идва директно от дежурното заклинание на официалните московски говорители, което те повтаряха, докато руските танкове минаваха грузинската граница през август т.г. Играта е разработена от московската компания "Русобит-М" (http://www.russobit-m.ru/ ) и в нея се сблъскват "армии" от Абхазия, Осетия, Грузия, Полша, Украйна и Русия. Не знам дали воините на Саакашвили използват български "калашници" или американски М-16 в компютърните си превъплъщения, но би било интересно да се види
докъде свършва реалността
и къде започва въображението на програмистите. Както и да разберем дали Полша някога ще успее да си го върне на Русия, макар и под формата на килобайтове и мегапиксели.
За да не помислите, че натовската мисъл изостава в това отношение, ще ви информирам, че базираната в Прага фирма "Бохемия интерактив студио" (http://www.bistudio.com/) всеки момент ще пусне на пазара последната версия на играта "Арма 2". В нея американски спецчасти влизат в доскоро мирната държава "Чернарус", чийто виртуален пейзаж много прилича на Кавказ, и наказват "лошите" руснаци, сеещи смърт и разрушение сред мирното население. "Пиндосите", разбира се, печелят и установяват просперираща черноруска демокрация. Това последното всъщност не е заложено в софтуеъра, но би било хубаво войната да има мирно продължение, за да разбере всеки тийнейджър колко по-лесно е да се разрушава, отколкото гради, дори и в измислен компютърен свят.
В тази връзка се надявам, че след като Барак Обама реши да задържи прагматичния Робърт Гейтс като шеф на Пентагона, в бъдеще
ще наблюдаваме по-малко "шок и ужас"
от "пиндосите" и повече "мека дипломация" с участие на съюзниците им (soft diplomacy, концептуален пример за която по отношение на Иран можете да намерите тук http://www.cfr.org/publication/9904/).
"Китайска демокрация" пък се казва новоизлезлият албум на "Гънс енд роузис", който Аксел Роуз и (разнородна) компания записват с прекъсвания от 1994 г. Не е най-доброто, което съм чувал от тях, но определено ми хареса. Критиката също беше сравнително благосклонна, като сп. "Ролинг стоун" написа, че се радва на издаването на първия албум на групата от времето на Буш-баща насам, който представя оригинален материал.
Тази радост определено не се споделя от китайските власти, чийто англоезичен печатен орган "Глобал таймс" видя в хард-рока на момчетата от Ел Ей пропагандно острие, насочено към сърцето на прогресивен Китай. Органът заклейми опитите на американските империалисти "да завладеят и контролират света, като използват демокрацията като претекст" (буквален цитат). Хм, дали ако Буш и Чейни се бяха сетили да впишат партитура за соло китара и писклив вокал в доктрината за национална сигурност, САЩ щяха да са по-напреднали в демократизирането на Близкия Изток?
Преди време един приятел в Братислава ми казваше, че най-големият проблем на американците по света бил, че
те "пиндели" за щяло и нещяло,
което е словашки жаргон за "дудна", "назидавам" (глаголът е pindat' в инфинитив, ако ви интересува). Това също е дума с обидно звучене, която се употребява почти изключително по адрес на досадни съпруги (но никога пред тях). Запомних я, защото ми се видя смешна, макар че не вярвам да е лингвистична посестрима с руската "пиндос" въпреки сходния корен.
Не мога да не се ухиля обаче, когато си представя как руските и китайските дипломати ще трябва да понасят Хилари Клинтън да им "пинди" на главите по различни въпроси. Очертава се тя да оглави Държавния департамент на САЩ и да води външна политика от името на обединителя Обама. Нямам търпение да видя как ще се развие и тази игра.
А иначе, както написа популярното музикално списание "Спин", албумът на "Гънс енд роузиз" е своеобразен "епитаф на абсурдността и глупостта от ерата на лошия ученик Джордж У. Буш - една последна магария в класната стая преди директорът Обама да влезе и прекрати тази идиотщина".
Аман, пиндоси. И амин.
________________________________________________________________________
Авторът приема читателски мнения на ckaradjo@csulb.edu
pendejo във всички случай е обидна дума въпреки че най-точния и превод е наистина "идиот". Но не става за радио и ТВ. Но става за тук например може така. Политиката на Храст на която българските реднекове не се умориха до последно да чиърлидърстват е една голяма pendejada - средно между идиотизъм и клоунада. 
не бе, руския войник просто е подмeнил "з"-то с "н", на принципа на който и ние у форумо замаскирваме некои нецензурни думи!
