Избори по румънски - тази характеристика за предстоящия в неделя парламентарен вот в северната ни съседка е на Том Галахър, професор в Брадфордския университет в Англия.Той е проследил особеностите на предизборната кампания, носеща спецификата на националните традиции и политическите нрави.

В предизборната суматоха ловците за гласа на избирателите дават мило и драго. Предлагат се идеи, обещания, предложения от различен вид от бита и социалноикономическата действителност, политиката, идеологията. Посланията се базират на страха от настоящето, свързано със световната криза, обстановката на несигурност и съмнения или надежди за бъдещето.

В цяла Румъния тези дни бе честван "Денят на виното". По същото време бяха увеличени пенсиите с 20 процента. Пенсионери получиха съобщение по пощата за увеличението с послание:"Ще бъда поласкан, ако решите да поговорите с приятели, роднини и колеги за моята кандидатура". Под него стои подписът на премиера Калин Попеску-Търичану.

Той е кандидат от Националнолибералната партия (НЛП). 0т името на опониращата опозиционна Либералдемократическа партия (ЛДП) нейният зам.-председател Теодор Столожан обещава за следващите 4 години средна заплата от 905 евро и средна пенсия от 405 евро. И всичко това става в разгара на винения празник, в който кандидат-депутатите дегустират вино и прочутата румънска "токъница" (яхния с кълцано месо).

В духа на приетия мажоритарен вот бе проведен социологически сондаж за доверието към политическите личности. На първо място стои президентът Траян Бъсеску, следван от букурещкия кмет. Наравно са ръководителите на либералдемократите (премиерът) и на социалдемократите - Мирча Джеоана. Но класацията на политическите партии е друга - според изследване на Фондацията за гражданско общество ЛДП (подкрепяна от президента) ще получи 34.7% в Долната камара и 34.2 % в Сената. Следват социалдемократите с 32 на сто, а на трето място са либералдемократите на Търичану. Понеже стана дума за заплати и пенсии, истинско объркване настъпи с решението на парламента за увеличение на заплатите на учителите с 50 %. То бе взето въпреки възраженията на правителството.

Така се отвори "кутията на Пандора". Служителите от бюджетната сфера също настояват сега да се увеличат заплатите им с 50-100%. Те заплашват с протести и митинги. Министърът на икономиката и финансите Варужан Возганян предупреди, че "такава мярка би имала ефект на безпрецедентно нарастване на инфлацията,засилване дефицита на текущата сметка и огромен бюджетен дефицит, което би довело Румъния да икономическа нестабилност. "

Митингите и протестите станаха почти ежедневие през тази есен. Източник за тяхното разрастване не са само предстоящите парламентарни избори. "Горещата" социална есен се подгрява от недоволството от икономическите показатели и влошеното жизнено равнище на населението. Румънската икономика отбелязва от 2005 г. до днес растеж от средно 6%. Изглежда необяснимо защо след официално обявеното увеличение на доходите и на социалните помощи мнозинството от румънците продължават да се оплакват, че не могат да свържат двата края.

В."Гъндул" писа ,че не МВФ и ЕС са най-яростни критици на правителството, а обикновените румънци. "Когато виждаш, че ножът е опрял до кокала, трябва да си сигурен, че рекордните темпове на растежа, с които се хвалят, не струват и пет пари", отбелязва изданието. Сред причините за това състояние анализаторите изтъкват плоския данък, довел до задълбочаване на поляризацията между бедни и богати, на всеобхватната корупция (в. '"Евениментул зилей" публикува мнение на читател: "Кой да премахне корупцията, след като в общия манталитет, в румънската практика нищо не се прави без подкуп и политически клиентелизъм!')



Икономиката и световната криза



Румънското правителство предвиждаше икономически растеж в предстоящите години от 6-9 %, но анализаторите сега не виждат повече от 4-5 %. Финансово-икономическите показатели през последните месеци показват спад. Още през август статистиката отчете повишаване на цените в промишлеността. Най-голям ръст на поскъпване бележат цените в стоките за широко потребление. От октомври цената на природния газ скочи с 5 %, а от началото на следващата година се очаква повишение с още 10 %. Официалният обменен курс на леята в средата на октомври бе 3.76 за евро и 2.95 за долар. По дефицит в търговския баланс Румъния се нарежда на 6-о място в ЕС. За първото полугодие на 2008 г. той достигна 12.9 млрд.евро.

За неведението на румънците относно последиците от световната икономическа криза за Румъния предупреди и премиерът Калин Попеску-Търичану. Той го сравни със съдбата на "Титаник" преди потъването. "Ето че, щем не щем, международната финансова криза идва и в Румъния", писа в. "Ревиста-22". Две основни причини се изтъкват за ефекта на кризата върху страната. Над 90% от активите на банковата система са в ръцете на чуждестранни банки. Около 67% от румънския експорт са насочени към страните от ЕС. Спадът на растежа в страни като Англия,Испания, Италия ще се отрази върху доходите на румънските емигранти в тези страни. Като резултат от това рязко ще намалеят трансферите на валута оттам, покриващи досега значителна част от дефицита в текущата сметка. Трудно може да се оцени отражението на кризата върху усвояването на парите от европейските фондове.



Предизборната политическа панорама



Политическите сили, участващи в предизборната борба, са вече очертани. Известен е и арсеналът от средства и методи в изборната стратегия на партиите. Последните се определят от приетия мажоритарен вот. Бизнесът реорганизира своите финансови възможности, насочвайки ги предимно към отделните кандидати, а не към партиите.

"Можеш да станеш депутат с пуйка, кебапчета, бира, сарми, кърначета, мобилни телефони", пише в."Ромъния либера". Това е панаирджийската страна на предизборната сцена. По-съществена е политико-пропагандната надпревара между участващите партии.

Всички прогнози на социологическите проучвания сочат коалиции в бъдещата управленска структура, опираща се на бъдещите изборни резултати. Към финалната права се отправят Националлибералната партия, водена от премиера Търичану, Либералнодемократическата партия, ползваща се с подкрепата на президента, и Социалдемократическата партия. Нито една от тях обаче не може да разчита на вот от 50 процента плюс 1.

За бъдещата правителствена гарнитура се предвиждат и Демократическият съюз на унгарците, който винаги е с управляващите, и други по-малки партии.

Най-ожесточено е съперничеството между либералдемократи и социалдемократи. Политическите анализатори са раздвоени по отношение на ролята на президента. Някои от тях изтъкват подкрепата му за ЛДП, а други считат,че той вече не е "локомотив", поради което трябва да отива на"ремонт". Неслучайно в. "Зиуа" настоява за ревизия на конституцията, която принципно разделя президент и премиер. Сред общественото мнение преобладава убеждението, че независимо от резултатите страната има нужда от стабилност, сигурност, решителни мерки срещу настъпващата криза.