Още когато преди една година се създаде Държавната агенция "Национална сигурност" (ДАНС), бе ясно, че тя ще е много повече отдушник за общественото и политическото напрежение, отколкото ефикасен механизъм срещу организираната престъпност и корупцията по високите етажи. И времето го доказа. Тайната структура, в която механично се вляха военното контраразузнаване, финансовото разузнаване и Национална служба "Сигурност" (т.нар. цивилно или политическо контраразузнаване), затъна в такива кухненски проблеми и политически скандали, че за същинската й работа май не й останаха сили. А точно тя бе натоварена с множество надежди и очаквания. Премиерът Сергей



Станишев заложи целия си авторитет,



за да прокара идеята си за тази мегаструктура. Агенцията бе приветствана и насърчена и от САЩ, и от Еврокомисията.

Равносметката година по-късно обаче показва, че въпросната агенция се свързва основно със случая с пребития шеф на електронния сайт "Фрог нюз" Огнян Стефанов, с твърденията на опозицията, че се възстановяват Държавна сигурност и нейните контрабандни канали. Отрицателен знак за новата служба стана и нестандартното сутрешно кафе, на което бяха привиквани знакови фигури, свързвани с подземния свят. Натрапен бе и стремежът на ДАНС да измести МВР в медийното пространство като активен борец срещу корупцията и организираната престъпност.

Всъщност в това няма никаква изненада. Очакваше се, че МВР няма да долюбва тази структура. Не само защото ДАНС изземва правомощия, но и защото с по-високи заплати успя да привлече голяма част от кадърните хора във вътрешното министерство. Затова съвсем логично точно



МВР поддържа огъня в повечето скандали около ДАНС.



От друга страна, още преди агенцията да бъде създадена, от нея се искаха резултати. Това допълнително стресира работещите там. Не беше добра идея и механичното сливане на три коренно различни служби, които не можаха дори да се съберат в една сграда и продължават да съществуват като отделни губернии. Така се стигна до ситуацията всеки да се хвали със собствените си постижения. Бившите кадри на НСС се тупат в гърдите, че са изгонили някой чужденец заради заплаха за националната сигурност, че са разбили мрежи за червен живак или радиоактивни източници. ВКР разясняваше, че е хванало крадци на оръжие от някоя казарма. Финансовото разузнаване се рекламираше с получени над 400 сигнала за съмнения за пране на пари или спрени операции. Така основната цел на ДАНС - да се бори с организираната престъпност и корупцията по високите етажи на властта, остана на заден план.



Политиците също успяха да изиграят ДАНС,



като я превърнаха в боксова круша. Те първо я затрупаха с искания за разследване на проблеми от всякакъв характер, а после я обвиниха, че е напълно безполезна и ражда само скандали. Всъщност политиците сами са виновни за безполезността на ДАНС, тъй като не й дадоха разследващи функции. Затова тя не е българското ФБР, както непрекъснато я наричат. ДАНС е основно информационна структура, която по агентурен път пълни някакви бази данни. И трупа информация, досиета, картотеки без реално да има възможност да участва в разследвания.

В началото службата се опита да обясни, че няма правомощия и че фактически не носи отговорност за борбата с престъпността и корупцията. И че аристократично ще се занимава само с антитероризъм, със събиране неясно на каква по съдържание, но със сигурност класифицирана информация. Но обяснението й не мина. Очакванията са твърде големи и



ДАНС ще трябва да се поразмърда, ако иска да оцелее.



Другата голяма грешка е липсата на прозрачност и нескопосаните опити за оперативни комбинации, включително и с политици и журналисти. Още преди два месеца бе обещано да се декласифицира цялото дело "Галерия", по което са искани разпечатки от телефонни разговори на депутати и журналисти. Нищо подобно не се случи. Оправданието бе, че върви някаква проверка на военна прокуратура в Агенцията. Очевидно очакването е прокуратурата да изчисти името на ДАНС. Но това няма да стане, докато не се огласят всички детайли около разработката. Защото досега не е излязло смислено обяснение защо, ако наистина целта на "Галерия" е била да открие "къртица" в агенцията, не са проверявани служителите на самата ДАНС, които са длъжни да пазят информацията си и подлежат на наказание, ако не го сторят, а медиите и политиците.

Все пак Агенцията показа, че има потенциал - тя успя да свали вътрешния министър Румен Петков. Точно тя потвърди срещата на министъра с оперативно интересните дупнишки бизнесмени братя Галеви. А и осветената бивша барета Алексей Петров се оказа агент точно на ДАНС, а сега е и съветник на председателя на агенцията. Е, Пламен Галев се озова в ареста от втория опит, и то не с обвинение за пране на пари, каквото дело тръгна след шумната акция в Дупница преди месец, а за изнудване на журналистка. Но очевидно и този път братята са имали информация от кухнята, че им се готви клопка. И прочистването на ДАНС от "къртици" ще трябва да продължи.

Показателни за влаганите усилия са и случаите с вече бившия зам.-председател на ДАМС Иван Леков, който бе арестуван зрелищно, но след публикации в пресата, както и задържането с подкуп на зам. областния управител Мариус Цаков.

Но това изобщо не е достатъчно. Нужни са още много операции, ефективни разработки, реализации,



арести на знакови фигури и корумпирани политици



Търсене и намиране на скритото от тях финансово имане.

ДАНС има достатъчно правомощия. Сега иска и още - например да провокира към вземане на подкуп, което е забранено от Наказателния кодекс. Далеч по-добре ще е първо агентите да се докажат, пък тогава да искат подобни деликатни неща. Защото сега те имат право самостоятелно да използват специални разузнавателни средства, да внедряват агенти във фирми и ведомства, да привикват, да събират информация от всевъзможни места, да контролират кореспонденция и какво ли не още. Имат и всякакви екстри - първа категория труд, застраховки, безплатни билети, добавки към заплатите, първокласна медицинска помощ, пари за храна и за почивки и т.н. Разполагат и с много хора, и с огромен финансов и технически ресурс. Имат и подкрепата на прокуратурата, която им възлага достатъчно работа.

Затова всякакви извинения оттук нататък ще звучат смешно. Не може ДАНСингът да стои празен цяла година - няма ги големите босове и корумпирани политици. На правителствата им се дават само по 100 дни, а на ДАНС бяха подарени 12 месеца. Те изтичат и се очаква ДАНС да покаже, че има смисъл от нея. В противен случай може да се окаже, че сме били свидетели на поредния държавен експеримент с надути фрази и попарени надежди.