Мартин Димитров е безспорният участник в балотажа за лидер на СДС. Това е единствено сигурно след вътрешните партийни избори в неделя. До късно снощи не се знаеше кой ще е неговият съперник - Румен Христов или Иван Сотиров. Другите участници - бившият председател на парламента Александър Йорданов (същият, когото преди години народът за малко не бутна под колелата на тролея от "обич"), бившият депутат Цоньо Ботев и прясно избраният кмет на Кюстендил Петър Паунов безславно изгубиха битката. С позорната загуба на последния бизнесът претърпя съкрушителен удар. И това е втората сериозна новина от вота.

Скъпата кампания напудри добре образа на анонимния до този момент Петър Паунов за кметския вот, но това не му помогна във вота. Колко пресконференции даде човекът, колко прозрения изказа по медиите и в "Шоуто на Слави" дори! Като по поръчка му дойде и промяната в Закона за местното самоуправление, където отпадна пречката кмет да е и лидер на партия. Нищо! Симпатизантите поотупаха костюмчето му и го пратиха обратно в кюстендилското кметство. Близостта му с червената фурия Мая Манолова и съмнителната му разточителност за обикновен син кандидат отблъснаха електората.

Големият въпрос на сините избори бе кое да победи - парите, политическият експеримент или почтеността на тези 9820 членове на СДС. Представяте ли си - 9820 по списък, 70% от които



си направиха труда да идат до урните,



ситуирани в коли, тоалетни и ресторанти. За такъв процент могат да си мечтаят онези, които са готови чудеса да направят, за да влязат в парламента? Сините сториха това без скъпоструваща кампания, без алъш-вериш в близост до секциите и без агитация от врата на врата. Последните сини мохикани, чинно наредени в секционните комисии, за да гласуват! Народът взе в свои ръце спасението на собствената си партия. На такава гледка може да завидят и посивялата БСП, и вездесъщото ДПС.

Вероятно това предизвести първа победа за Мартин Димитров, който спечели малко под 50% подкрепа. Защо го харесват ли? Първо, защото е млад и амбициозен, поставил си е за цел да обърка сметките на олигархията, която си мисли, че е напълно възможно да възпроизведе ново ляво правителство догодина. Второ, защото коалицията с някого не е точка №1 в програмата му. Трето, защото Мартин не зачерква всичко вехто, а, напротив, декларира желание да изглади различията между "млади" и "стари" седесари и да си направи силен екип. Има един минус - доста често го напада логорея.

Изненадващо интригата в синия вот се оказа битката между Румен Христов и Иван Сотиров. Това, че до последния момент не се знаеше кой от двамата ще се състезава с младия икономист, показва две неща - или резултатът действително е много, много близък, или че преброителите подготвят полето за правилния човек.

Христов е известен с близките си отношения с Христо Бисеров, преминал преди време от синия лагер в този на Доган. Евентуална победа на някогашния земеделски министър ще придвижи възможността за съюз с ДПС, дебело задраскан от Иван Костов през 1997 г. Но и ще настрои зле членовете на СДС, които нямат повод да харесват изявите на движението от участието му в коалиция с БСП. Бившият земеделски министър



не е популярен като изкусен политик



Което го изправя пред възможността да сгафи като Пламен Юруков с преждевременната си подкрепа за Хасан Азис за кмет на Кърджали. Нали помните колко бързо се наложи на сегашния син лидер да даде заден и да се оправдава за стореното. Самата поява на Румен Христов бе доста изненадваща. Този човек изплува сякаш от нищото, а стигна почти до балотаж.

Но сегашното развитие на нещата има обяснение, ако се върнем към прогнозата на социолога Живко Георгиев отпреди една година. Тогава Георгиев обяви, че е възможна коалиция между ГЕРБ, СДС и ДПС. И въпреки че много хора не повярваха, в "лабораторията" на "Галъп" знаят как да вкарат една идея в медийното пространство и да я доразвият в бъдеще. В сценария бе заложен и елемент на изненада. В този период партията на Бойко Борисов бе закачила лика на Доган върху мишената и систематично обстрелваше партията му заради провалите на управляващата коалиция. Наред с БСП, разбира се. А състоянието на синята партия, отразено в проценти, я правеха първа политическа сила в "А" окръжна.

После обаче Бойко внезапно прекрати стрелбата по Доган. Проблемът бе да се подготви спойката СДС. Румен Христов идеално пасва за ГАЛЪП-ския сценарий. Евентуалният избор на Мартин Димитров за лидер на синята партия ще провали политико-социологическия опит за бъдещ съюз между ГЕРБ, ДПС и СДС.

Колкото за Иван Сотиров, той имаше възможност да се изявява и в столичната община, и в парламента. Него харесва Юруков за наследник. Него обгрижва напоследък. Но тази покровителственост не е добър знак за онези от свития син отбор. Иначе защо ще искат да заменят Юруков?

Дилемата пред СДС идната неделя няма да е чак "свобода или смърт юнашка", но пък ще е интересно да знаем дали в България е възможно почтеността на симпатизанта да победи политическия сговор. Така че гледайте!