Разследването на тежки престъпления може да трае максимум 3 г., предвиждат промени в Наказателно-процесуалния кодекс, които кабинетът ще гледа днес. Поправките са предложени от правосъдното министерство.

Досега максималният срок на разследване по НПК беше 9 месеца, но този срок не беше окончателен. Той се подновяваше при всяко връщане на делото от прокурор за допълнително разследване. Затова немалко преписки се точат с години.

Промяната предвижда, че ако изтекат 3 г. от момента на повдигането на обвинението за тежко престъпление, което се наказва с над 5 г. затвор, обвиняемият сам може да поиска от съда да му насрочи процес. Съдът от своя страна дава 1 месец срок на прокурора да внесе обвинителен акт. Ако той не бъде спазен, съдията прекратява делото. Същата процедура се повтаря и при леките престъпления. Но максималният срок на разследване при тях е 2 г.

Така се изпълняват изискванията на евроконвенцията за "разумен срок" на предварителното производство.

Промените въвеждат и срок за гледането на делата в съда. Процесите трябва да се насрочват до 2 месеца от внасянето на обвинителния акт. Само по изключение за особено сложни дела председателят на съда може писмено да определи по-дълъг срок.

България вече ще може да предава и чужди граждани за съдене от трибунала в Хага и от Римския наказателен съд. Досега в НПК се предвиждаше предаване само на "друга държава при наличието на международен договор", ратифициран от нас. Това беше пречка да пращаме на Хага обвинени от нея хора, за която говори и Карла дел Понте при посещението си в България преди 2 г.