Точно преди 20 дни в новооткрита пловдивска православна църква бяха положени част от тленните останки на Климент Охридски, подарени от Македонската православна църква. Така изтерзаното тяло на най-именития от учениците на Кирил и Методий вече е пръснато на четири места. Твърди се, че части от костните му останки се намират под формата на мощи в църквата "Св. Пантелеймон" в Охрид, а също и в Бер (Северна Гърция). Малка костица от тялото на великия българин има, изглежда, и в София.



* * *

Като цяло римското общество, което е изключително толерантно към нови култове, посреща с недоумение странностите на първите християни. Склонността им към некрофилия и членоразделяне е забелязана още от първите критици на християнството. Първо място сред обвиненията държи, разбира се, употребата на детска кръв за замесване на хляб за причастие (или за посвещаване) от голямата християнска община на пепузианите (или монтанистите), възникнала през втората половина на II в. Съвременните църковни историци срамежливо пропускат такива подробности, но през VIII в. един от най-уважаваните църковни автори Йоан Дамаскин написва важното произведение "За ересите", което днес е основен исторически извор за ранното християнство и девиациите му. Та именно там под № 49 се разказва за странните обреди на пепузианите. Самият Йоан Дамаскин е етнически арабин с рождено име Мансур, който успява да прикачи отрязаната си ръка според легендата.

Първите пет века на християнството са време не само на установяване и налагане на новата религия, но и време на уточняване на основните догми в нея. Само до края на I в. Йоан Дамаскин успява да изброи цели 13 учения, подобни на християнството и определяни по-късно като ереси.

Повечето от тези ереси през I-III в. предполагат по-скоро поведение, свободно от всякакви обществени ограничения, отколкото въздържание. Днес се смята за сигурно, че тези ранни ереси се проповядват от маргинали и са насочени повече срещу обществените порядки, отколкото срещу политическото устройство.

Най-често философската обосновка на ересите е просто компилация от



еврейски суеверия и недоразбрани платонически и неоплатонически термини



Почти всички носители на тези ереси отричат възкресението, което не могат да проумеят, понеже е далеч от здравия им разум на практични римски граждани. Не бива да се забравя, че ранното християнство е изцяло градски феномен.

Симонианите са почитатели на Симон Мага - библейски персонаж, който присъства на раждането на Исус Христос. Проповядват напълно свободни сексуални връзки, като ги съчетават умело с презрение към личната хигиена. Доколкото може да се разбере от изворите, са били, естествено, носители на всякакви болести, което като че не ги е притеснявало особено.

Обредните практики на евонианите, обособили се също през I в., са полезни и здравословни. Смятали, че Христос се съдържа във водата, поради което се къпели навсякъде и зиме, и лете, вярвайки че всяко къпане е ново кръщение. Много съвременно звучи отвращението, което изпитвали към яденето на месо.

Марк, основателят на маркосейската ерес, бил образован римлянин. Събирал лековерни жени, разтварял във виното им халюциногенни вещества. Едновременно им напявал протяжни песни. Вечерите завършвали с шумни оргии. Същите трикове прилагал и състудентът му Колорвас - основател на ереста на колорвасите.

През III в. някой си Маркион, син на епископ, основал своя форма на християнството. Този Маркион отнел честта на своя съгражданка, някъде в провинция Понт (дн. Северна Мала Азия), поради което баща му го отлъчил от църквата. Маркион се заселил в Рим, където започнал да проповядва, че жените имат право да кръщават и да водят службите наравно с мъжете. Обграден от безброй последователки, Маркион доживял до дълбоки старини, а ереста имала последователи чак до началото на IV в.

Пепузианите, за които вече стана дума, обожествявали града Пепуза в Мала Азия. Добивали кръвта за хляба за причастие от малки деца чрез медни гвоздеи, след което я замесвали с брашно, но без сол и мая. Всъщност всякакви кървави церемонии са добре познати и в късната Античност, и през Средновековието. Дори в края на ХII в. според летописеца Никита Хониат императорите Мануил I Комнин, Андроник I Комнин и Исак II Ангел гадаели по отрязани човешки глави, които им били доставяни направо в двореца.



Пепузианите също имали жени свещеници,



защото според тях Христос се явявал понякога в образа на жена.

През III век адамианите отричали брака и имали обичая да се събират на някое пусто място, за да танцуват заедно - мъже и жени - голи. Твърдели, че правят това, за да устояват на изкушенията.

Също през III в. набрал значителен брой последователи малоазиецът Ноит. Макар да бил високообразован, днес биха му поставили много груба диагноза - представял се за Мойсей и за брат му Арон едновременно. За Исус Христос проповядвал, че е не само Син, но и Отец, и Светият дух.

Все по същото време жителите на градчето Вакат на границата на Римската империя с арабските племена основали ереста на валисиите. Понеже имали обичая да кастрират всеки свой нов последовател, никак не е чудно, че учението не просъществувало повече от едно поколение.

Когато християнството става официална и равноправна религия, ересите получават по-сериозна философска обосновка и започват да получават много по-широко разпространение. Големите ереси от IV и V в. са начин онеправдани политически и социално компактни маси от населението да противостоят на официалната власт.

През IV в. са на мода т. нар. триадологични спорове, които засягат Светата троица като цяло. Централна фигура в тези дебати е свещеникът Арий, който смятал, че Бог-Отец е по-висш от Сина и Светия дух. Арий бил анатемосан на Първия (325 г.), а и на Втория вселенски събор (381 г.)

Несторианите се появяват в края на IV в. и



поставят началото на т. нар. христологични спорове,



които засягат Христос като личност. Основател е патриарх Несторий. Те смятат, че Исус има само една природа - човешката. Осъдени са на Третия вселенски събор (431 г.) в Ефес.

Монофизитите внасят най-тежките политически разцепления в късната Римска империя. Те също смятат, че Христос има само една природа, но тя според тях е божествена. Монофизитската ерес е анатемосана на Четвъртия вселенски събор (451 г.) в Халкедон (срещу Цариград). Монофизитите успяват да привлекат населението на почти всички източни провинции на империята (Сирия, Палестина, Египет), които малко по-късно падат под властта на арабите. Смята се, че Византия губи тези обширни територии през VII в. само за 8 години поради подкрепата, която оказват на завоевателите християните монофизити. Те предпочитат властта на завоевателя друговерец пред гоненията на собствения си християнски император. Ако арабите не бяха завладели източните византийски провинции и ако на Изток имаше голям политически център, то днес със сигурност освен православни, католици и протестанти щеше да има още един голям клон на християнството - монофизитите.

Триадологичните и христологичните спорове имат огромно и неразбираемо за съвременния човек влияние върху обикновения римски гражданин. В края на IV в. Григорий от Ниса пише: "Ако искаш да обмениш пари, получаваш лекция върху разликата между Отца и Сина. Ако попиташ за цената на парче хляб, пекарят ти казва, че Отецът е повече от Сина. Ако попиташ дали банята е готова, ти казват, че Синът е роден от нищо."

Отегчен до смърт от безкрайните караници, император Констанс II (641-668) налага пълна забрана на споровете относно



броя на природите, волите и енергиите на Христос



Обща мюсюлманско-християнска мода завладява Изтока през 20-те години на VIII в. През 722 г. в Арабския халифат са забранени всички човешки изображения. Четири години по-късно император Лъв III (717-741) поставя началото на иконоборството във Византия. Убеден иконоборец, Константин V Копроним (742-775) провежда най-тежките религиозни гонения във византийската история. През 787 г. императрица Ирина свиква Седмия вселенски събор, на който анатемосва иконоборската ерес. През 797 г. заповядва да ослепят сина й, Константин VI, понеже го подозира в симпатии към иконоборството. Манипулацията е извършена грубо и довежда до смъртта на Константин VI. Ирина е обявена за светица веднага след смъртта си през 803 г. Тя слага края на последната голяма ерес в зората на християнството.