Всеизвестно е, че в големия бизнес успява онзи, който на първо място инвестира в хората. Както всяка световна мъдрост, тази максима има свой български прочит. Дълго време у нас най-успешната инвестиция беше инвестицията в чиновници. Тя беше не просто гаранция, но и непременно условие за просперитет. Никакви инвестиции в технологии, машини и съоръжения не можеха да се сравняват с нея нито по сигурност, нито по норма на печалбата. Дори напоследък стана всеизвестно, че който не инвестира в "правилните хора", не може да очаква успех в никакво начинание.

Степента на корупция и лакомията на "правилните хора" стигнаха дотам, че "създаденият" от тях "едър" бизнес реши да си спести "инвестициите", като просто си купи политическо представителство и по този начин "инвестира" сам в себе си. И това е близко до ума - вместо да плаща за избора, пътуванията, колите, жилищата, любовниците и пороците на някой политик, бизнесменът просто си купува изборите и така харчи само за собствените си пътувания, коли, жилища, любовници и пороци. Излиза че дори без чистите подкупи, "инвестицията" пада наполовина. При това остава по-приятната половина.

Механизмът беше изпробван на местните избори. Първоначално за пилотни бяха взети няколко средни по големина бързо развиващи се градове - Велинград, Сандански и Петрич. Изборът съвсем не беше случаен - градовете са центрове на контрабанда (Петрич, Сандански) и незаконна сеч (Велинград), а незаконно придобитите средства могат да се легализират през активната строителна и туристическа дейност в тях.

Така се роди учебникарската



рецепта за купуване на избори:



Необходимите продукти са: един средно голям град с добри възможности за незаконен бизнес; 1-2 връзки големи за размерите на града маргинални общности - малцинствени, безработни, слабограмотни или "изборни туристи"; 1-2 кръга от местни бизнесмени, достатъчно големи, за да противостоят на централната власт; имитация на политическа борба и популизъм - на вкус.

Приготвянето:

Маргиналните общности се поставят предварително в зависимост от местните "лидери" - било чрез заетост в незаконния дърводобив (Велинград), било чрез участие в контрабандата (Петрич, Сандански), било чрез зависимостта им от лихвари, било чрез повсеместното им самозаселване в общината (Трън).

С наближаването на изборите потенциалните избиратели се делят на два кръга - сигурни (служебно или престъпно зависими) и подлежащи на закупуване. Назначават се отговорници за всяка от групите, отговарящи съответно за 10, 100 и 1000 гласа. Плаща се аванс както на отговорниците, така и на представителна група купени избиратели, а с останалите авансови пари се "празнува" в ромските махали. Най-важно е у избирателите да се затвърди убеждението, че "няма друг начин" и че "няма как да се скриеш".

В изборния ден отговорниците са длъжни да доставят своя контингент за изборните секции. Опитите за отклоняване и укриване се тушират на принципа "ако един се отклони, няма да бъде платено на цялата група". "Правилното" гласуване се документира или със снимка на бюлетината, или с предварително раздаване на попълнени бюлетини (а на някои от последните избори и с прозрачна урна и полупрозрачна хартия на бюлетините). От отговорниците се изисква максимална дисциплина на общността и настройване на контролираните групи срещу "отклонилите се".



В случай на несигурни резултати



в някоя секция е възможно подправяне на секционните протоколи и манипулиране на бюлетините. За тази цел членовете на избирателните комисии в проблемните секции трябва да се "купят" предварително на същия принцип, който се прилага и при избирателите.

Така изпълнената рецепта има само един недостатък - тя е толкова сигурна и безпогрешна, че точното й изпълнение на местните избори в Несебър компрометира изцяло изборната демокрация. В общинския съвет не попадна НИТО ЕДИН общински съветник, издигнат от познатите в България политически партии. "Доверието" на народа спечелиха представители все на странно-поетични формирования като "Море", "Небе", "Земя" и т.н, които залегнаха в основата на "Първа частна община Несебър". Всъщност бандитската търговия с гласове показа такава арогантност, че след Несебърските избори във всеки град мераклиите за кметове могат просто да не се занимават с политика - в уречения ден се насрочва търг и местата се купуват с наддаване от отбори с имена "Ягодка", "Малинка", "Дрян" и т.н.

Изборният ден е последният, в който сделката за купения вот изисква даване. Следва безметежен период на



инкасиране на инвестицията



Специалисти твърдят, че при средна цена на глас между 50 и 200 лева, в зависимост от региона и конюнктурата, нормата на печалба със сигурност надхвърля хиляда процента. Основните източници на печалби са: присвоени бюджетни средства; усвоени природни ресурси (гори, защитени територии, крайбрежни зони и др.); измами по проекти и програми на Европейския съюз; сделки "кон за кокошка" с държавата и общината; толериране на престъпна дейност и легализиране на приходи от нея на "подвластната територия".

Приходът от всяка от тези дейности има потенциал да надхвърли значително "инвестираните" в избирателите средства. Затова и купуването на избори стана толкова привлекателен бизнес.

Реакцията на държавата съчета скудоумие и оперетна показност. Широко рекламираната наказателна отговорност за купуване на гласове се сведе до административна глоба при влязла в сила присъда за доказано престъпление. При това глоба, чийто размер е десетки пъти по-малък от реализираната от престъплението печалба. Това дори не е плосък данък - това е откровена покана за купуване на гласове срещу заплащане на повече от скромна такса, и то ако изобщо те хванат.

Задаващите се след няколко месеца парламентарни избори засилват апетитите на всички участници в изборната борса. Ще се гласува пълноценно не само за български народни представители, но и за представители в Европейския парламент - една легитимация, която и като статус, и като възможности за обогатяване чрез продаване на влияние и интереси е много по-интересна на тукашните деребеи.

Основните изводи от така създадената печална ситуация са следните:

Политиците в България представляват толкова



алчна, некомпетентна и скъпа за издръжка класа,



че вече не са в състояние да обслужват не само обществения интерес, но и корумпиралите ги олигарси. Затова последните търсят свое пряко политическо представителство - без посредничеството на политиците. Освен това изборната демокрация у нас е толкова девалвирала, че в обществото не се създаде организиран отпор на явлението "купуване на гласове". Българското гражданско общество не е в състояние да мобилизира достатъчен брой индивиди, които да формират натиск за спиране на процеса. Емиграцията, умората и чувството за фатализъм могат да генерират само негативни коментари, без реална обществена стойност.

Не на последно място корупцията в нашата страна е придобила такава гражданственост, че избирателите дори не се замислят, че продавайки гласа си, те се корумпират - упражняват срещу подкуп единственото си неотменно политическо право - да формират изборните органи на държавна и местна власт. Такова масово участие в корупцията я превръща в начин на живот на цялото общество - ситуация като в Латинска Америка с нейната безнадеждност, нищета и радикални бандитски движения.

Ще доживеем ли време, когато зестрите ще се заплащат в "мъртви души"? Може би решението от тоталната политическа девалвация трябва да се търси в аналогиите с овладяването на финансовата система - отказът на България от финансов суверенитет овладя хиперинфлацията за сметка на един управляван отвън валутен борд. Дали политическият борд няма да е онова унизително, но необходимо условие за спиране на политическата инфлация? И дали България трябва да пожелае да стане европейски протекторат, само и само да се отърве от няколкостотин икономически и политически "личности" със съветска закалка и олигархични амбиции?