|
| Съдът забрани най-грубия контрол на МВР върху комуникацията в интернет. |
Със съдебно решение отпреди дни бе отменена част от Наредба 40 (на вътрешното министерство и Държавната агенция за информационни технологии и съобщения - ДАИТС), с която доставчиците трябваше да осигуряват пълен достъп до съхраняваните от тях данни за нуждите на оперативно-издирвателната дейност и наказателния процес. А когато става дума за информация, свързана с националната сигурност, тези доставчици бяха задължени да пазят в тайна кой е поискал достъп и какви данни е получил.
Точно тази безпардонност бе отменена с решението на ВАС по искане на програма "Достъп до информация". Съдът отбеляза, че
не са предвидени никакви гаранции срещу евентуалната злоупотреба с
информацията, нито пък има ограничения пред достъпа на службите до данни на потребителите.
Според съдиите изразът "за нуждите на оперативно-издирвателната дейност" е много общ и не дава гаранции за спазване на конституцията, според която личният живот на гражданите е неприкосновен.
Освен това България е единствената страна, която въвежда директивата чрез подзаконов акт - наредба. А в другите страни от ЕС има закон, в Германия и Унгария той вече се оспорва. Съдът изтъкна, че повечето държави дори не са приложили евродирективата, тъй като изчакват да приключи делото пред Първоинстанционния съд на европейските общности, където Ирландия я обжалва.
Преди време и Италия поряза мераците на службите за пълен контрол върху интернет комуникациите и електронните съобщения. "Италианските телекомуникационни компании и оператори отсега нататък няма да могат да пазят никакви данни за посещаваните от потребителите сайтове по интернет. Това няма да може да се прави дори заради причини, свързани с правосъдието", постанови италианската Служба за защита на частния живот на гражданите.
Тя нареди на телекомуникационните компании да унищожат незаконно съхраняваните информации и занапред да не пазят подобни данни. Забранено бе да се съхраняват дори данни за думите, търсени от потребителите чрез търсачки. Аргументите бяха, че
не трябва да се получава информация за личните и социални контакти на потребителите,
за религиозните и политическите им убеждения или за сексуалната им ориентация. Компаниите могат да съхраняват само информацията за консумиран интернет трафик, за да събират плащания за предоставени услуги.
България обаче тръгна наопаки, приемайки въпросната скандална наредба с лозунга за ефективно противодействие на престъпността на службите.
Телекомуникационните оператори и интернет доставчици трябваше не само да пазят с месеци всички данни за разговори по фиксирани и мобилни телефони и за ползване на интернет, но и да предоставят достъп до тях активно, пасивно и в реално време.
Това означава МВР и службите да знаят кой, кога, на кого и колко пъти е изпращал електронни писма. С кого е говорил чрез използване на телефония (примерно SIP) или чат, колко пъти и по колко време. Службите можеха по всяко време да научат кой стои зад даден IP адрес, какви познати има. Т.е. да проследяват цялата история в интернет на даден човек. При това без много-много да се аргументират.
Никой няма нищо против да се следят и подслушват престъпниците. Включително и в интернет - педофили, убийци, терористи. Те обаче очевидно добре се прикриват и в момента, след като не могат да ги хванат независимо от тоталния контрол върху мрежата, който се извършва и сега.
Сигурно е обаче, че единствените потърпевши ще са всички нормални хора, които нямат престъпни намерения, а
искат единствено да си говорят свободно
Без да се страхуват, че от това някой може да възпроизведе компромат или изнудване. Защото и директивата, и законът, и наредбата предполагат не подслушване и следене на бандити, а търсене на потенциални престъпници. Но тук възможностите за злоупотреба са огромни, както е сега при използваните специални разузнавателни средства, чиято употреба е единствено обект на скандали и политиканстване. А реалните ефективни резултати, довели до съдебен процес и ефективни присъди, се броят на пръсти. Същото ще е с интернет.
Изобщо не трябва да си правим илюзии, че няма да се стигне до някакъв засилен контрол на службите върху това пространство. Въпреки цялата съпротива. Дори и сега държави като Великобритания въвеждат това, а в България пък има много вратички, включително и законови, през които това вече се прави. Като например разследването на някакви неясни киберпрестъпления. А и от наредбата бе отменена само една разпоредба. В нея има още опасни текстове. В крайна сметка по-голям контрол в интернет ще има.
Важното е обаче това да служи наистина единствено за борба с престъпността и корупцията. А не само да подхранва во@йорството на държавата и да става основа за злоупотреба с много деликатна и понякога съкровена информация.
