В понеделник 538 делегати в 50 щата и Федерален окръг Кълъмбия (т.е. Вашингтон) извършиха формалното гласуване за президент на САЩ. Резултатът е ясен - 365 на 173 за Барак Обама срещу Джон Маккейн. За разлика от 2000 г. този път архаичната институция, наречена Избирателна колегия, не привлече особено обществено внимание. Обама спечели 52% от гласовете на електората и никой не оспорва законното му основание да се нарече 44-ти президент на САЩ (макар че в интернет и по таблоидите отдавна циркулират спекулации относно мястото му на раждане).
Повече от 131 милиона души гласуваха на изборите миналия месец, но де юре този вот няма да бъде в сила до 8 януари 2009 г., когато съвместна сесия на Камарата на представителите и Сената на американския Конгрес ще извършат формалното броене на гласовете от Избирателната колегия. Всъщност, ако се интересувате подробно от този процес, вижте тук: http://www.archives.gov/federal-register/electoral-college/index.html .
Президентските избори в САЩ се извършват по процедура от 18-ти век, която е имала за цел да създаде

буфер между масовите настроения и президентската институция,

както и да изравни донякъде влиянието на отделните щати. Александър Хамилтън пише във "Федералистките книжа", че само малък брой хора, избрани от техните съграждани сред общата маса, могат да притежават достатъчно информация и авторитет, за да преценят правилно кой трябва да заема най-влиятелния пост в държавата. Той искрено е вярвал в тази елитарна схема, която днес ни изглежда предвзета и недемократична. (Александър Солженицин, впрочем, също развиваше сходна идея за реформа на пряката изборна демокрация).
Хората имат психологическа склонност да се вслушват в мнението на всевъзможни "авторитети", които уж знаят по-добре, и да ги следват, без да се замислят критично по въпроса кое точно как е. Много измежду нас също искат да бъдат част от някакъв клуб или клика, която е "по-така", отличава се от масите било по нещо, което прави, било по информацията, с която разполага, било по дрехите, които носи.
Точно тази масова психология помогна на 70-годишния Бърнард Медоф

да удари в земята всички предишни финансови фараони,

като завлече инвестиционни фондове, банки, известни богаташи и редови вложители с близо 50 млрд. долара. Измамата му беше гениално проста, макар и колосално дръзка по размах. Впечатли ме една подробност, която говори за способността на Медоф да омайва хората, от една страна, и за тяхната склонност към безкритична самозаблуда, от друга. Счетоводната фирма "Фрийлинг и Хоровиц", която номинално е изпълнявала одиторски функции по отношение на хедж фонда на Медоф с инвестиции от 17 млрд. долара, дори не си е направила труда да си направи уеб страница. Нищо чудно, защото тази фирма е всъщност едностаен офис, който според съседите е бил отворен само спорадично. Но на практика излиза, че не само индивидуални вложители, но и уж сериозни финансови институции са поверили огромни суми на Медоф, без да пуснат дори едно търсене в "Гугъл" и да видят кой ще надзирава парите им. Явно твърде много хора са искали да бъдат в един инвестиционен клуб с известни личности като нобеловия лауреат Ели Визел, режисьора Стивън Спилбърг, сенатора Франк Лаутънбърг и издателя Мортимър Цукърмън. Е, сега парите, изкарани от "Джурасик парк", са изчезнали точно като тиранозаврите.
Холивудският ветеран Ерик Рот, който написа сценария на "Форест Гъмп", разбра, че е изгубил спестяванията си в деня, когато беше номиниран за "Златен глобус" за новия си филм "Любопитния случай на Бенджамин Бътън". Той единствен имаше доблестта да се плесне по челото и да каже:

"Аз съм най-големият тъпак на света,

защото се подведох по авторитети". Разправията набира сила и никой не иска да си припомня, че доскоро да си инвестирал при Медоф беше знак за съпричастие към въпросната клика на избраните.
Ако говорим за други потенциални кризи, в понеделник излезе годишният финансов отчет на САЩ. Според него федералното правителство ще дължи на населението 56 000 000 000 000 долара (да, нулите са 12) през следващите 75 години, или по 187 хиляди на глава. Сумата се натрупва от плащанията по държавни ценни книжа, за социално и медицинско осигуряване, пенсии на ветераните и федералните служители (т.е. строго погледнато, част от нея ще се върне в ръцете на въпросното население). Отделен е въпросът, че и правителството на САЩ върти една огромна Понци схема, която рано или късно ще изгърми, както се случва с всички пирамиди. Никой не пита авторитетите във Вашингтон защо се е стигнало дотам федералните власти да трябва да заемат постоянно пари, за да обслужват вътрешния (и огромния външен) дълг.
Покрай несекващите финансово-икономически драми нищо чудно, че

4 от всеки 5 американци очакват сериозна депресия,

която ще продължи (средно) около 3 години. Песимизмът придобива епидемични размери, след като днес само една пета от жителите на САЩ смятат, че децата им ще бъдат по-проспериращи от тях.
Това последното ме изненада доста, понеже родителите обикновено са убедени, че децата им ще живеят по-добре. Нищо че някои правят всичко възможно да вгорчат бъдещето на отрочетата си чрез обременяващо свидетелство за раждане. Бащата на тригодишния Адолф Хитлер Кембъл от Ийстън, Пенсилвания, бил много разочарован, когато местна сладкарница отказала да надпише торта за рожден ден с името на сина му. Той казал следното пред медиите: "Имаме нов президент. Нека хората се съсредоточат върху бъдещето, а не гледат все в миналото". Изглежда Обама, който е друг авторитет, попиващ надеждите на населението в момента, ще трябва да се занимава и с възпитанието на толерантност към деца с аберантни имена.
Едно от академичните списания, които следя, публикува изследване, което обръща стереотипа за жизнерадостните младежи и намръщените дядовци. Оказва се, че 20-годишните запомнят доста по-силно неприятни случки или образи, отколкото хората над 55-годишна възраст. С други думи, младите мозъци са априори по-негативно настроени. Може би защото съзнават, че времето им изтича, по-възрастните хора се концентрират върху приятните неща в живота и загърбват лошото, пишат авторите на изследването.
На вас мога да ви пожелая да правите същото. Както и да не вярвате много-много на авторитети, включително и на пишещите по вестниците. Но пък четете редовно.
Весела Коледа и спорна Нова Година!
__________________________________________________________________
Авторът приема читателски мнения на ckaradjo@csulb.edu