Мощна кампания стартираха през последните седмици на изтичащата година националистите от радикалната Швейцарска народна партия (ШНП), известна още като Демократичен съюз на центъра. Демократите от десницата официално оповестиха, че се обявяват в защита на кореняците швейцарци, на техните вековни морални и материални ценности и интереси, като предупредиха на всеослушание, че започват открита война срещу възможността българите и румънците да получат правото да работят свободно на територията на Конфедерация Хелветика. Нещо повече. Партийното ръководство на ШНП създаде общонационален комитет, който има за задача да пропагандира и настоява за отрицателен вот по време на референдума, насрочен за 8 февруари 2009 година, в страната на банките, часовниците, шоколада и сиренето. На предстоящия плебисцит, който е свикан по инициатива на нейната младежка организация, с подкрепата на крайнодясната "Лига Тичино" и демократите, гласоподавателите трябва да даде окончателен отговор по въпросите, свързани с отварянето на трудовия пазар за гражданите от Евросъюза, отбелязва местният в. Le Temps.

Швейцария не е член на общността, но има подписани множество двустранни споразумения с нея. През тази есен депутатите от Европейския парламент одобриха с огромно мнозинство сключването на протокол за присъединяване на България и Румъния към Споразумението за свободно движение на хора между Брюксел и Берн. През лятото на 1999 г. ЕС и Швейцария подписват споразумение за свободно движение на хора, което е в сила от 1 юни 2002 г. След първата вълна от разширяването на общността през 2004 г. споразумението беше изменено с протокол, включващ и новоприетите страни. Документът, който се придържа към основната рамка на споразумението и съдържа квоти и договорености относно достъпа до пазара на труда, ограничения и защитни клаузи, влиза в сила след референдум в Швейцария две години по-късно. След присъединяването на София и Букурещ към Брюксел се наложи споразумението да бъде променено още веднъж, за да позволи включването на България и Румъния към него. Така този втори протокол беше подписан през май т.г. В него са включени строго определени квоти за български и румънски работници в Швейцария, които се прилагат при краткосрочен (повече от четири месеца и по-малко от една година) и дългосрочен престой (една година или повече). Достъпът до швейцарския пазар на труда ще се улеснява постепенно и всяка година ще бъде допускана все по-голяма група от работници от двете страни, но в зависимост от наличието на работна ръка и данните за заетостта в Швейцария. Предвиден е преходен период от седем години, но има и специална предпазна клауза, която позволява на алпийската държава в продължение на десет години, след влизането в сила на документа да изисква въвеждането на квоти, ограничаващи броя на имигрантите, припомня EUbusiness. Именно към стриктното прилагане на тази ограничителна мярка са насочени усилията на националистите, инициатори на предстоящия февруарски вот. Те са твърдо решени с позволените от законодателството средства максимално да отложат във времето възможността българи и румънци свободно да работят и живеят в тяхната добре уредена и богата държава. Радикалната си позиция от ШНП обясняват мотивирано с твърдението, че имиграцията не носи абсолютно никаква реална полза за Швейцария. Точно обратното. При положение че гражданите от въпросните балкански страни могат да влизат свободно в конфедерацията под претекст, че си търсят работа, ще бъде много трудно върху тях да се упражнява ефикасен контрол. На практика няма да има и прецизна информация дали българите и румънците се занимават с общественополезен труд, или вече са се превърнали в рисков, криминогенен контингент, какъвто за съжаление има в изобилие из съседните Австрия, Италия, ФРГ или Франция.

Предстоящият плебисцит обещава да бъде доста изнервящ и деликатен за правителството и парламента в Берн. Особено след като от Брюксел вече ги предупредиха, че при евентуален отрицателен вот на референдума ще бъде анулиран не само първият пакет от двустранни споразумения между ЕС и Берн (който включва свободното движение), но ще бъде прекратено и участието на Швейцария в шенгенското пространство, към което тя съвсем наскоро се присъедини. "Европейският съюз се състои от 27 равноправни страни членки. Така както Конфедерация Хелветика има 26 кантона. Ето защо в случай на "не" първият пакет от двустранните споразумения ще бъде анулиран", предупреди в интервю за в. Tribune de Geneve Михаел Райтерер - посланикът на Брюксел в Берн. Нотки на успокоение преди плебисцита се опита да внесе и швейцарският президент Паскал Кушпен. Той обяви в нарочно предаване по националната телевизия SRG, че българите и румънците са благоприятна възможност, а не реална опасност за Швейцария и обеща кабинетът да обясни мотивирано на гласоподавателите в оставащите преди вота няколко седмици, че добрите отношения с ЕС трябва да бъдат съхранявани и развивани във възходяща линия. Дори и от такава стабилна във всяко отношение европейска страна, за каквато се счита Конфедерацията.