На финала на мандата борбата да си осигуриш и следващ е безмилостна и епична. За някои партии въпросът е на живот и смърт в напълно буквалния смисъл - над 4-процентната бариера има живот, камери и кюфтета, а под нея - тъжните издихания на непарламентарно представената политика. В тези екстремни условия партиите са готови на всичко. НДСВ, например, измисли качествено нов подход - да си зачева електорат.

Защото решението за отпускане на общо 20 млн. лв. за заплащане на ин витро процедури през 2009 г. е точно това. Идеята не е нова за царската партия, тя от години настоява за държавна подкрепа за асистираната репродукция. Но едва тази година успя да убеди другите двама партньори в коалицията и министър Пламен Орешарски да отпуснат 10 млн. лв. от бюджетния излишък за тази година, плюс още толкова в бюджета на здравното министерство за догодина. Това, разбира се, е прекрасно и похвално - няма и капчица съмнение, че демографски опустошената ни държава има нужда от раждането на повече бебета на каквато и да било цена. Няма съмнение, че безплодието е тежък социален и медицински проблем и държавата трябва да помогне на тези семейства, при положение, че досега дори не ги е забелязвала. И няма нормален човек, който да смята, че е неправилно да се отпускат целеви средства за хората с репродуктивни проблеми.

Въпросът обаче е как става това. Как за пореден път



лесно уязвими хора се употребяват за политически цели,



как в бързината една хубава идея се опорочава от калпавото й изпълнение и как на хиляди други пациенти е показано, че те не са ничий приоритет поради недостатъчно атрактивното си заболяване.

За НДСВ е жизненоважно да хване последния влак преди изборите. А семействата с репродуктивни проблеми са техният идеален таргет. Те обикновено са от средната класа, сравнително политически активни, т.е. при определени условия биха си направили труда да гласуват на изборите, стига да припознаят своята политическа сила. Освен това на жеста с помощта ин витро активно симпатизират всички семейства, които някога са имали репродуктивни проблеми, но не са могли да изчакат държавата да се сети за тях и вече са родили деца, минавайки по тежкия път - финансово и психически - на асистираната репродукция. Не на последно място, чисто по женски, всички майки са солидарни с жените, които не могат да имат деца. Всички тези хора са потенциални избиратели на НДСВ.

Естествено, не си заслужава да отделяме чак толкова внимание на жълтите и партийната корист. По-важното е да се помогне на хората с проблем, за да се раждат деца.



Но бебето, наречено фонд "Ин витро" се оказа хилаво.



За политиците беше толкова важно да се отпуснат тези пари, че никой не се сети да помисли как ще се харчат те. Когато 10-те млн. лв. бяха разпределени от бюджетния излишък преди 2 месеца, срещу тях не стоеше никакъв проект. Държавата беше тотално неподготвена да усвои парите, никой не знаеше кой и как ще ги разпределя, как и на кого ще се плаща за процедури, към кого да се обръщат семействата и на какво да разчитат. Нормално е, когато отпускаш пари, при това немалко, срещу тях да има план за харченето им, другото е пилеене на обществен ресурс на вятъра. Но не и в случая. Затова и едва след отпускането на средствата жълтата депутатка Антония Първанова се събра с пациентските организации и специалисти по асистирана репродукция и написа на крак поправки в Закона за здравето. Под проекта като вносител се подписа и Ива Станкова от БСП. В суматохата проектът за създаване на фонд "Асистирана репродукция" излезе недоносен. Основният му недостатък беше, че предполага конфликт на интереси, тъй като лекарите, работещи в ин витро клиники, ще препоръчват кои клиники да финансира фондът. Т.е. едни болници ще си разпределят парите помежду си, а пациентите може да се окажат без избор. Под тази повърхност лъсна един още по-съществен проблем. Тъй като държавата отдавна е неглижирала репродуктивната медицина, тя дори няма написани критерии, по които безпристрастно да се оценяват ин витро клиниките. Което при този вид медицинска помощ е особено важно, тъй като от качеството й зависи успехът при опитите за зачеване. Без такива критерии



няма гаранция, че милионите от бюджета няма да изтекат в каца без дъно



Така се стигна и до скандала в парламента, депутатите отхвърлиха проекта на Първанова, а пациентите решиха, че повече никога няма да видят предвидените за тях пари. По медиите настана истерия около глупавото подмятане на депутата Х за "in vivo" оплождането. В крайна сметка вече всички разследват кой на кого какво казал в здравната комисия, кой до кого седял при изричането на дебелашката шега и прочие.

И проблемът за ин витро оплождането беше загърбен. Фондът беше връчен на здравно министерство, но продължават да липсват критерии за оценка на ин витро клиниките.

Освен това по-лесно е и политически ефективно да се отпуснат пари за ин витро, защото методът дава резултат веднага и не иска кой знае колко държавна и чиновническа подкрепа. Този метод обаче е скъп, хай тек и до него се стига едва когато по-евтината медицина не може да помогне. Държавата не трябва да дава пари само за ин витро, тя трябва да инвестира в програми за превенция, които да предпазят хората от безплодие или да ги закарат до лекарските кабинети преди да е твърде късно. Доста честа причина за стерилитет са нелекувани полово предавани болести, но никой не прави нищо за превенцията им или поне за ранната диагностика и лечение. До ин витро се стига и защото жените раждат все по-късно, но никой не плаща за ежегодни специализирани прегледи, при които проблемът да се открие по-рано и да се вземат мерки. Но подобна програма не е държавен приоритет, да не говорим, че тя дава плодове след дълги години, а пряката политическа полза от нея е нулева.

Така или иначе, около 20 000 семейства вече се нуждаят от ин витро. С 20 млн. лв. държавата ще успее да помогне на сериозна част от тях. Досега те разчитаха на програмата на здравната каса, която плащаше само лекарствата и то само за една процедура. И имаше традиционната листа на чакащи, защото парите не стигаха за всички. Сега на тези пациенти е обърнато внимание и те ще получат помощ.



Листите на чакащи обаче ще останат.



В тях ще продължат да фигурират болните от хепатит, множествена склероза и бъбречна недостатъчност, които никой още не е харесал като потенциален електорат, не е отпуснал за тях пари от излишъка и не е създал специален фонд, който да покрива безотказно и без чакане животоподдържащите им лекарства. Няма и фонд, който да поднови античната апаратура в отделенията по хемодиализа, която отдавна е опасна за пациентите. Фонд няма за онкоболните, за пациентите с шизофрения или за хората с редки болести. А и те се нуждаят от помощ и дългосрочна политика. Цинично е политиците да противопоставят пациентите с различни заболявания, да избират едни и да пренебрегват други, само защото болестта им не е толкова обществено атрактивна.

И то при положение, че постоянно доказват, че ако искат, могат да намерят пари. За всички.