Колкото и да е позорна, предпазната клауза би могла да спаси България в ЕС. Да гледаме положително, нищо че Брюксел не видя положителна промяна в съдебната система. Миналата седмица председателят на Еврокомисията (ЕК) Жозе Барозу даде обяд на премиера Сергей Станишев само колкото да му напомни, че все още чака конкретни резултати, т.е. присъди над видни престъпници и политици. Има да чака...

"Съдии нямат кураж да решават знакови дела", въздъхна горчиво преди време шефът на Върховния административен съд Константин Пенчев. Нашите магистрати се вцепеняват от именити бандити като футболни рефери на столично дерби. Какво е решението? Да повикаме съдии от чужбина, както правехме редовно до миналата година за мачовете между "Левски" и ЦСКА. Тази практика отпадна във футбола, когато родните арбитри набраха смелост и опит.

Същото може да стане и в съдебната система, но за целта трябва



да се задейства предпазната клауза,



записана в чл. 38 на Присъединителния договор. Според нея, ако има сериозни недостатъци в България, отнасящи се до взаимното признаване в областта на наказателното право, Комисията може до края на период от най-много три години след присъединяването, след мотивирано искане от държава членка или по своя собствена инициатива и след консултации с държавите членки, да приеме европейските регламенти или решения за установяване на защитни мерки. Накратко, ЕС може да откаже да признава решенията на българските съдилища по наказателните дела, ако до края на идната година бъде направено такова предложение от която и да е държава членка или от ЕК. По този начин част от държавата в лицето на нейната съдебна власт ще бъде изключена от ЕС. Формалното пълноправно членство на България ще стане частично.

Звучи ужасяващо. Управляващите не искат и да мислят за такъв кошмар, макар че министърът по европейските въпроси Гергана Грънчарова им го напомни. На 10 декември тя алармира Висшия съдебен съвет: "Спешно се нуждаем от максимален брой окончателни съдебни актове по дела от голям обществен интерес". Брюксел също не е очарован от мисълта да задейства предпазната клауза, защото ще си отвори работа, каквато не си е представял. Веднага след отнемането на 220 млн. евро генералният секретар на ЕК Катрин Дей, която ръководи контролния механизъм за сътрудничество и проверка на България, заяви, че "едва ли може да бъде наложена предпазна клауза, тъй като това не отговаря на разбиранията и интересите на ЕК". Пред група български журналисти в Брюксел тя изрази предпочитание да бъде удължено действието на механизма за контрол, който бе въведен за три години.

Въпреки нежеланието на ЕК обаче договорът допуска задействане на клаузата и по искане на всяка държава членка. Някои наши съюзници в ЕС като Холандия, Германия, Франция и Великобритания вече са толкова изнервени от бездействието на българското правосъдие, че



нищо чудно да надуят свирката



България сякаш прави всичко възможно да лиши от аргументи и последните си приятели в ЕС, които биха могли да се застъпят за нея. На 9 януари изтича срокът за подаване на информация в Брюксел, която може да повлияе върху междинния доклад на ЕК, очакван в началото на февруари. Като се има предвид, че навлизаме в дълги коледни и новогодишни празници, съдилищата едва ли ще приключат през оставащите няколко работни дни знаковите дела, точили се с години. Липсата на резултати ще лиши и ЕК от съпротивителни сили срещу натиска на държавите членки за предприемане на по-твърди мерки.

От февруари натам предпазната клауза ще се очертава като все по-реална перспектива и затова е разумно да се помисли какво ще последва от нея. Първият извод е, че



българските съдии ще станат излишни



по наказателните дела, защото каквото и да решават, ще се смята за невалидно в Европа. Осъдените ще продължават да се радват на чисто съдебно минало. За да бъдат признати наказанията им, ще трябва да получат присъда в друга страна от ЕС. Ако България все пак ги прати в затвора, ще могат да я съдят в Страсбург, че нарушава човешките им права, като незаконно ги лишава от свобода.

Тъй като правосъдието и вътрешният ред още не са хармонизирани в ЕС, всяка държава ще прилага националната си практика спрямо родните престъпници. Те ще бъдат на разположение на страната, която първа ги пожелае. За да не се укриват, може да бъде приложен опитът на германския съд в Аугсбург, който обслужи набързо петричкия бос Костадин Хаджииванов (Коце Маца) след европейска заповед за арест, изпълнена от Гърция.

Какво да се прави обаче с престъпниците, които не гастролират в чужбина и си върлуват само на българска територия? Как Брюксел ще накара държавата да ги гони, щом Европа няма да признава наказанията им? Мнозина и без това са недосегаеми, а покрай тях и досегаемите ще отърват решетките. Всъщност чрез предпазната клауза



ще бъде обявен за нищожен само един сегмент



от правораздавателната система - съдийството. Целта е да се излезе от омагьосания кръг, определян от бившия полицейски шеф и настоящ столичен кмет Бойко Борисов с думите "ние ги хващаме, те ги пускат". Ако негодните български съдии бъдат заменени с чуждестранни, ангажирани на хонорар за всяко отделно дело, те няма да имат интерес да размотават преписките, щом получават парите си след произнасяне на присъди. Най-вероятно няма и да се церемонят с бандитите, които дори и да са спонсори на български политици, няма как да са спонсори на политиците в цяла Европа.

Въпросът е



кой ще плаща,



защото съдебният бюджет на България няма да стигне за прескъпите чуждестранни магистрати, научени на друг стандарт и други тарифи. Отнемането на 220 млн. евро заради двама недосегаеми показва, че санкциите, които Брюксел налага на България заради бездействието на нейната съдебна система, освобождават огромен ресурс, който непредвидено се трупа в бюджета на ЕС. Той може да бъде използван пак за доброто на България, а заедно с това и на целия съюз, защото целта на санкциите е да вкарат държавата в коловоза на европейската демокрация, чийто първи принцип е върховенството на закона.

Отсега се вижда, че голяма част от предвидените за България до 2013 г. 11 млрд. евро няма да дойдат както поради недостиг на капацитет за усвояване, така и поради засилен капацитет за присвояване. Жалко е, ако с тях не бъдат построени нови магистрали, пречиствателни станции и пр., но ако послужат за изграждане на европейско правосъдие в България, ползата пак ще е огромна. Народът може да изтърпи още мизерия, ако вижда изход от нея, но беззаконието го обрича на вечна мизерия. Вместо да погнат престъпниците заради спрените пари, управляващите казаха на обществото, че ще си ги компенсират от неговия джоб. Българите са най-бедни в Европа не защото работят най-лошо, а защото трудът им се ограбва най-безнаказано.

С предпазната клауза ще е обидно, но още по-обидно е България да бъде сочена като развъдник на престъпност и корупция. Или както казва народът: "Ела зло, че без теб - по-зло".