Парадоксите в българската икономика явно нямат край. По света икономическата криза се отразява най-тежко върху автомобилната индустрия - закриват се автомобилни заводи, спадат продажбите на нови коли и вървят дебати около решенията на правителствата да налеят милиарди, за да спасят тази промишленост. У нас - напротив. Именно през кризисната 2008 г. сме заложили на бурното развитие на автомобилната промишленост. От 13-те раздадени сертификати за първокласни инвеститори 3 са дадени точно на производители на авточасти, които обещават или вече са на път да открият фабрики в България. Останалите са за модните напоследък еко инвестиции в енергетиката, т.е. за производството на ток от вятър, слънце, дъжд, мъгла, отпадъци и други подобни. Сертификатът дава възможност инвеститорите да купуват държавна и общинска земя без търг или конкурс, да получат безплатно инфраструктура до обектите им и да ползват улеснено административно обслужване.

Като цяло вложенията са се свили с над 1 млрд. евро от януари до август 2008 г. спрямо същия период на 2007 г. За цялата 2008 г. властта се надява да отчете общо 5-5.5 млрд. евро чужди инвестиции, а миналата година те бяха 6.11 млрд. евро. Т.е. спадът ще е поне 20 на сто.

Един от ухажваните нови инвеститори е китайският "Great Wall". Очакванията са до 3 години край ловешкото село Баховица да отвори врати първият завод за производство на коли. "Сега" научи, че Агенцията за инвестиции вече готви издаването на сертификат клас "А" за този завод на "Литекс Моторс". Инвестицията е за 188 млн. лв. и се очаква да даде работа на 1500 души. В "Литекс Моторс" Гриша Ганчев държи 92%, а останалите акции са на Корпоративна търговска банка. Грандиозното начинание вече бе приветствано и от премиера Сергей Станишев на среща с вицепрезидентите на чуждата компания.

Най-известната кола на "Great Wall" е джипът "Hover", от който само т. г. са произведени над 200 000 бройки. Друг модел GWPeri обаче е забранен за внос в ЕС след решение на Европейския съд, тъй като имитира модел на Fiat. Като цяло компанията е специализирана в производството на високопроходими коли и притежава 20 дъщерни предприятия с над 18 000 служители.



Части за коли се канят да правят у нас немски инвеститори



Сред тях е "Ixetic GmbH", която притежава две предприятия във Франкфурт на Майн и Кьолн, а също и поделения за продажби и сервиз в Япония, САЩ, Китай и Индия. Дъщерното й дружество в България "Иксетик Пловдив" ЕООД взе сертификат в средата на юли. До три години компанията обещава да вложи 36.5 млн. лв. в завод за хидравлични и вакуумни помпи, използвани в спирачните системи на колите. Първите изделия се очаква да намерят приложение при моделите на BMW, Тoyota, Mercedes-Benz, Volkswagen, Ford, General Motors, Man и др.

Дъщерно дружество на немската "Витте Аутомотив" иска да строи завод за електронни и механични части в индустриалната зона на Русе. През септември т.г. компанията взе сертификат, но от клас "Б", защото вложението й е едва за 20.8 млн. лв. Немците обаче не губят времето и само 2 дни по-късно поискаха община Русе да им продаде 22 дка от индустриалния парк без търг и конкурс. Въпросният сертификат им дава право на подобна привилегия. Преди година държавата дори можеше да харизва безвъзмездно земя на първокласни инвеститори.

До момента за цената на тези 22 дка са се произнесли двама независими оценители. Двете оценки са близки - 1 017 600-1 098 400 лв. за терена, или 24.04 - 25.95 евро за квадрат. Предстои общинският съвет в Русе да вземе решение. Основни клиенти на "Витте Аутомотив ГМБХ" са "Фолксваген", "Волво", "БМВ", "Ауди", "Даймлер", "Форд", "Опел".

В Русе вече работи и заводът за авточасти на френската фирма "Монтюпе". Още през 2005 г. компанията получи сертификат за първокласен инвеститор, а по-късно държавата й направи инфраструктура за 6.6 млн. лв. и нова подстанция за още 1.95 млн. лв. Дружеството прави предимно части за "Рено".

Наред с производство на авточасти,



България ще пребоядисва и самолети "Еърбъс" и "Боинг"



На 11 април т.г. "Луфтханза техник София" взе сертификат клас А за превръщането на хангар №3 на летище София в модерна авиобаза. Дружеството вложи общо 35.2 млн. лв., а в края на октомври базата бе открита. Плановете са годишно там да се ремонтират до 22 самолета, като поддръжката на един ще струва на клиентите между 8000 и 2 млн.евро, пресмятат инвеститорите.

Зад "Луфтханза техник София" освен едноименната немска авиокомпания, с 20 на сто стои и "Бългериан авиейшън груп", показва ДАКСИ. В момента миноритарният собственик обединява авиокомпаниите "България Ер", "Хемус Ер" и "Виаджо Ер". Известно е, че "Бългериан авиейшън груп" наследи "Балкан Хемус груп", зад която стои икономическата група ТИМ. Още през 2004 г. "Балкан Хемус груп" купи на търг старата авиобаза на фалиралата "Балкан". Модернизираният хангар на "Луфтханза" е именно в един от тези бивши активи на "Балкан".

От насърчаването на инвестициите в производства изненадващо проблясна новината, че скоро у нас може да се появи алтернатива на производителя и дистрибутор на горива "ЛУКойл". На 11 юли 2008 г. дружеството "Мега груп" АД Варна взе сертификат клас А за инвестицията си от 195 млн. лв. в завод за преработка на петрол и нефтени отпадъци в Смядово. Собственици на компанията по равно са Наню Славов и Румен Димитров, показва ДАКСИ. Новата рафинерия се готви да произвежда бензини, дизел, котелно гориво, промишлен газьол и мазут. Те ще се продават у нас и в чужбина, като основно компанията ще се цели в пазарите на Балканите. До 3 години в този завод работа се очаква да намерят над 300 души. Инвеститорите твърдят, че водят преговори с израелски компании за стратегически партньор.

Сред инвестициите в производство отличени бяха и тези на "Кроношпан" - България, който възнамерява да вложи 215.1 млн. лв в завод за ламинирани паркети и плочести материали в хасковското село Узунджово. Инвеститор е "Кроношпан Холдингс Лимитед", Кипър. Компанията има подобен завод и в Бургас, който обаче често замърсяваше въздуха в града през миналата година. Стигна се дори до там кметът Димитър Николов да заплаши дружеството с преместване на завода от града, ако не се вземат мерки за екологията. Сертификат взе и "Полимери" АД Девня, които ще вложат над 140 млн. лв. за пълна модернизация на производствения процес и се очаква да отворят нови 80 работни места и др.

Със сертификат за



класен инвеститор в зелен проект



още през февруари м.г. се закичи първенецът по проекти в ядрената енергетика "Енемона" АД. Новата й инвестиция е за близо 100 млн. лв. и е за ТЕЦ на биомаса в Никопол. Предвижда се централата да използва за гориво 90% слама и 10% селскостопански отпадъци като царевичак, лозови пръчки, отпадна дървесна биомаса от овощни градини. Мощността й ще е 50 МВ. Инвеститорите обещават да захранват с пара завода за преработка на картон на "Майр Мелнхоф" в Никопол. На по-късен етап се предвижда топлоснабдяване на обществени и жилищни сгради.

"Енемона" извърши модернизацията на 5 и 6 блок на АЕЦ "Козлодуй", има и проекти в комплекс "Марица Изток", "Кумерио мед"- Пирдоп, НЕК и др. През миналото лято стана ясно, че компанията има апетити и към изграждането на АЕЦ "Белене".

Икономиката ни ще разчита и на инвестиции, движени от вятъра. Агенцията за инвестиции отличи със сертификат швейцарския холдинг "Аtel" за вложени 166 млн. лв. във ветрогенераторен парк край Казанлък. Вложението се прави чрез българското дружество "Ветроком" ООД. Швейцарският холдинг отпадна като кандидат за инвеститор на АЕЦ "Белене".

Заради световната икономическа криза



държавата обмисля директно да съфинансира проекти



на първокласни инвеститори, съобщи преди седмици шефът на Агенцията за инвестиции Стоян Сталев. Подобна практика вече била наложена в Унгария и Чехия. Идеята била бюджетът да поема от 5 до 10% от стойността на проекта, като парите трябва да се разходват за строителство или изграждане на мощности. Брюксел не налагал глоби за непозволена държавна помощ, ако бюджетът участва с до 50% в проекти на първокласни инвеститори, допълниха от БАИ. Най-рано идеята за директно съфинансиране у нас може да заработи от 2010 г.